17-11-2017 20-11-2018

Лудите мачове по Коледа - със специалното участие на Бербатов и Тримата тенори (Видео)

Четири гола от българската деветка, рецитал на Уест Бромич на "Олд Трафорд" и още...

09:05 | 25 декември 2020 | Редактор : Динко Гоцев 11 8658 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Да се направи класация с най-лудите мачове в английския футбол е непосилна мисия, защото изборът е необятен.

Ретро

А дори да се подредят само най-щурите, незабравими двубои, играни в романтичния и напълно луд период от Коледа до първите дни на януари, е сложно.

Ще подходим с лека субективност, като пласираме на върха една българска гордост от festive периода на английската игра.

Тотнъм - Рединг 6:4, 29 декември 2007 г.

Димитър Бербатов бе наметнал дрехата на супергерой в онзи следобед в Северен Лондон, а е спорно дали изобщо има по-силен период за него във футбола. Вторият му сезон в Тотнъм, както и следващият - първи в Манчестър Юнайтед, показаха на света най-доброто от българския номер 9.

Към края на календарната 2007-ма един пълен с талантливи играчи тим на Тотнъм бе крайно неубедителен, въпреки че Бербатов, Роби Кийн и Джърмейн Дефоу блестяха в атаката.

Димитър даде аванс на домакините още след 7 минути игра и изглеждаше, че това ще е рутинна победа. Но по английските терени такъв термин май няма.

Рединг изравни с гол на Калифа Сисе и до почивката резултатът остана 1:1.

В 53-ата минута Ингимарсон изведе гостите напред, а Бербатов отново се намеси 10 по-късно - 2:2. Българинът запази шедьовъра на деня за третото си попадение, което направи 3:3 в 73-ата минута, след като преди това Дейв Китсън отново бе вкарал за Рединг.

И пак този рижав нападател даде за трети път аванс на гостите само 50 секунди след попадението на Бербатов, който по някакъв необясним начин укроти от въздуха топката, пращайки я във вратата с едно движение - нещо средно между поемане и удар, слисвайки тотално вратар, защитници, съотборници и публика.

При 3:4 вкара Стед Мелбранк, а Дефоу направи 5:4. И героят на деня оформи крайния резултат - Димитър заби четвъртия си гол в мача в 83-ата минута. Седем след началото на двубоя точно Бербо започна тази фиеста, седем преди края я завърши.

Бери - Манчестър Сити 6:5, 25 декември 1925 г.

11 гола в един мач са си нещо абсолютно достатъчно дори само като статистика, този двубой да е в списъка. Детайлите около него са още по-любопитни обаче. В деня на Коледа, навръх 25 декември, над 23 000 изпълват трибуните на "Гиг Лейн" за дербито.

Бери е предградие на Манчестър, а мачовете със Сити, Юнайтед, Болтън и Олдъм са голямата тръпка на градчето. То гледа с оптимизъм към титлата, защото отборът е втори в онзи момент, докато Сити е втори... отзад напред.

Гостите повеждат четири пъти, за да загубят в 11-головия спектакъл. Куриозно, в рамките на 25 дни преди и след този мач, Бери бие на същия терен с 8:1 Бърнли и със 7:4 Шефийлд Юнайтед. Забавни времена да ходиш на трибуните на "Гиг Лейн", бихме казали. В края на сезона Бери е четвърти (шампион е Хъдърсфийлд), а Сити изпада.

Челси - Астън Вила 4:4, 26 декември 2007 г.

Само три дни преди геройствата на Бербатов, споменати по-горе, в Лондон на Боксинг дей Стилиян Петров и Астън Вила имаха за задача да спират мощта на Челси. Българинът обаче се разболя и пропусна мача, който в негово отсъствие се превърна в трилър, достоен за Холивуд.

Челси вече бе воден от Аврам Грант, след като два месеца по-рано изненадващо се раздели с Жозе Моуриньо. Домакините се озоваха в ролята на догонващи бързо, а секунди преди почивката Вила вече водеше с 0:2.

В добавеното време на първото полувреме Зат Найт бе изгонен с директен червен картон, а от отсъдената дузпа Андрей Шевченко намали.

Пак Шева вкара на старта на втората част и 11 от Челси натиснаха, за да бият 10 от Вила. В 65-ата минута обратът бе факт с гол на Алекс.

Мартин Лаурсен, капитанът на гостите, направи 3:3 само шест минути по-късно. Дойде червен картон и за Рикардо Карвальо, изралнил везните като численост. Три минути преди края Михаел Балак взриви стадиона - 4:3.

Но в добавеното време драмата получи достоен завършек, след като Ашли Коул спря с ръка на голлинията удар, бе изгонен, а от 11 метра Гарет Бари изравни. Класика!

Нюкасъл - Тотнъм 7:1, 28 декември 1996 г.

Два дни по-рано лидерът в класирането Нюкасъл бе загубил от Блекбърн и изглеждаше, че изпуска парата в битката за титлата. Нищо, че по-рано през сезона на същия стадион Манчестър Юнайтед отнесе 0:5 от развилнелите се Алън Шиърър, Лес Фърдинанд, Давид Жинола и компания.

Тотнъм се появи на север със самочувствие, солиден отбор и потенциал да направи труден живота на лидерите. Поне на хартия.

Ширърър даде старт на наказателната акция в 20-ата минута, после по два пъти вкараха Робърт Лий и Фърдинанд, разписа се дори бранителят Филип Албер, а големият номер 9 Шиърър намести още едно свое попадение в "седмицата". В последните секунди Алън Нилсен върна гол за Тотнъм, като роди един куриоз, който тогава разсмя цяла Англия. Датчанинът вдигна юмрук тържествуващ, но бързо се усети колко е нелепо това при 1:7 и прибра ръката си за секунда.

Някои от головете бяха шеметни, а играта на Нюкасъл в атака остава изключителна в онзи и предходния сезони, в които този тим спечели много сърца по света с офанзивен и зрелищен футбол.

Манчестър Юнайтед - Уест Бромич 3:5, 30 декември 1978 г.

Символен мач в историята на английския футбол. Резултатът е 3:3 още до полувремето, което е страхотно зрелище. След паузата гостите обаче са неудържими и с голове на Лори Кънингъм и Сирил Риджъс печелят.

Виж още Тримата тенори и "черните срещу белите" - как футболът се изсмя на расизма

Тези двамата, заедно с Брендън Батсън, са тъмнокожите играчи на гостите, наричани Тримата тенори по името на Афро-американска музикална група от онези години. В ерата, в която расизмът е нещо напълно обичайно по английските стадиони, а играчите с различен цвят на кожата - рядкост, Кънингъм и Риджис решават мача под хор от обиди от трибуните.

Така е редовно на двубоите на Острова през 70-те. Пипне ли топката тъмнокож, стадионът негодува и го освирква. В този мач обаче те са категорично най-добрите играчи на терена.

Мачът влиза във фокуса на програмата "Мач на деня" и освен блестящата игра на терена с много голове, темата около ясно чуващите се освирквания и обиди става национална.

Счита се, че това телевизионно излъчване - около 35-минутен репортаж, има огромно влияние в отношението към тъмнокожите футболисти в страната.

Кънингъм скоро след това облича националната фланелка, което до този момент не се е случвало с черен играч.