17-11-2017 20-11-2018

Милиарди, футбол и омраза: 15 г. от деня, в който Глейзър сложи ръка на Юнайтед

Толкова лоши ли са най-ненавижданите собственици на голям клуб в света?

17:10 | 26 май 2020 | Редактор : Динко Гоцев 2 3926

На 26 май 2005 г. писмото пристигна до всеки акционер на Манчестър Юнайтед. Бордът на директорите разпространи съобщението, че малкото останали миноритарни прижатели на дялове продават, като съветваше останалите да направят същото.

Това на практика означаваше край на съпротивата и нов собственик в най-богатия и скъп клуб на английския футбол. До средата на юни сделката бе оформена и документално, и фамилия Глейзър стана притежател на Юнайтед. И до днес това остава най-спорният и омразен собственик на някой от грандовете в световния футбол.

Малкълм Глейзър, глава на клана от еврейски произход, купи "червените дяволи" за общо 790 милиона лири, които тогава се равняваха на около 1.5 милиарда долара.

15 години по-късно, на същия ден, е време за равносметка и поглед назад към турбулентата и спорна ера "Глейзър" на "Олд Трафорд". Направи я платформата "The Athletic", а ние ви предлагаме най-важните детайли от нея.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

На 29 юни същата година трима от клана Глейзър за първи път се появяват в Манчестър. Това са синовете на Малкълм - Джоел, Ави и Брайън, които организират среща с останалите акционери. Всички очакват тя да е взривоопасна, след като феновете и много от притежателите на дялове се съпротивляват срещу сделката повече от година, преди тя да се случи.

Около 400 души чакат пред "Олд Трафорд" в онази юнска вечер, към колите на Глейзър летят камъни, а полицията се намесва, за да барикадира подстъпите към стадиона. Тримата от семейството собственици уверяват всички, че управлението ще е "с разум и сърце", а Юнайтед ще е клуб №1 на планетата.

Мнозина не са убедени.

Още през ноември 2004-а сър Алекс Фъргюсън говори пред форума на привържениците и заявява, че "не бива да даваме клуба в чужди ръце". Дейвид Гил, който е изпълнителен директор и главна фигура в Юнайтед, е още по-директен. "Тръгнем ли по пътя на заемите и борсата, това ще ни заведе в съвсем друга бизнес орбита, далеч от футбола", казва той.

На 26 май един от сериозните акционери и ръководител на тръста на Независимите фенове на Юнайтед, звъни по телефона на Фъргюсън. И го призовава да даде оставка, с което да активира масови бунтове на милионите фенове на отбора. И сделката да бъде провалена. Но сър Алекс отказва.

Почти по същото време сър Рой Гарднър, председател на клуба, подава оставка. Директорите Йън Мич и Джим О`Нийл правят същото, аргументирайки се, че няма да работят с новите собственици. Гил остава, най-вече заради Фъргюсън.

Embed from Getty Images

9 август 2005 г., в края на същото лято.

Същите Джоел, Аврам (Ави) и Брайън Глейзър гледат от трибуните първия си мач - Юнайтед бие с 3:0 Дебрецен и влиза в групите на Шампионската лига. Дейвид Гил разказва години по-късно паметен момент. Уейн Рууни бележи гол, а след това вратарят на гостите изритва ядно топката в трибуните, докато играчите на домакините се прегръщат. "Какво направиха с топката!?", изригва, скачайки от мястото си Брайън.

В този момент, както разкрива Гил, са станали ясни две неща: Юнайтед е в ръцете на хора, които нямат елементарни познания и култура на футбола в европейския му вид, но и такива, които са загрижени за всяко пени и евентуален разход. Топката е върната и с нея се подновява играта, но притеснението на Глейзър е да не би да е изгубена. Това си е разход...

По това време фамилията притежава вече от 10 години Тампа Бей Бъканиърс в Националната футболна лига зад Океана. Има и спечелен Супербоул зад гърба си. Тоест - смята се, че знае как се управлява спортен клуб.

Но Юнайтед е много повече глобален колос, отколкото който и да е тим от американския футбол.

В борда на директорите на "Олд Трафорд" влизат седем Глейзъровци - Малкълм и шестте му деца Джоел, Ави, Брайън, Кевин, Дарси и Едуард. Досега такова нещо е непознато за европейския футбол.

В отговор на сделката, хиляди фенове оттеглят членството си в Юнайтед и основата FC United of Manchester - нов клуб, който тръгва от девета дивизия. Само с пари от хората, той е вече в Националната конференция (пето ниво) и има собствен, построен с дарения стадион.

Embed from Getty Images

Манчестър Юнайтед няма нито пени дълг от 1931 г. до 2005-а, но още след първата година на Глейзър, дължимите като "плащания по интереси" пари на акционери и банки минават 60 милиона лири. Днес са близо 700 милиона. Два пъти на година се изплащат "дивиденти" на големите акционери - повечето шефове на компании в САЩ или такива, които са спонсори на клуба.

Стойността на Юнайтед през 2005-а е изчислена на 1.5 милиарда долара, а днес е 2.7 милиарда. Разликата идва до голяма степен и от невероятното повишение в парита от телевизионни и рекламни права на цялата Висша лига, но и от агресивната маркетингова политика на Глейзър. През 2005-а клубът е въртял оборот от реклама и спонсори за около 66 милиона лири годишно, днес числата гонят 300 милиона.

"Те изчисляват и изпипват всеки детайл, не оставяйки и едно пени да се разпилее - казва неназован служител на финансовия отдел, който работи пряко с Ед Уудуърд, изпълнителния директор. - Затова и понякога решенията се бавят. Те са винаги прецизирани, но често клубът изостава от това с времето."

Какво се има предвид? Докато машината заработи, мениджърът (сега е Оле Солскяр) прати презентацията си на Ед Удууърд в Лондон, а оттам той я представи на Джоел във Вашингтон, минава достатъчно дълго време въпросният играч да е вече привлечен от Манчестър Сити, ПСЖ или друг клуб. Понякога решения за сделка с футболист, който струва 20 милиона, се бавят със седмици. Да не говорим за трансфери от порядъка на 100-те милиона, платени за Пол Погба.

Именно това са обвиненията към Глейзър-ови през годините. Те са загърбили като основен приоритет спортната страна и третират клуба като фирма. Като компания за печелене на пари на първо място. Дали е точно така...?

Определено тезата има своите солидни аргументи. Закъснението да се вземе Върджил ван Дайк, да се привлече Ерлин Хааланд... Играчи, които можеха да променят облика на отбора.

Последният пример е Бруно Фернандеш от Спортинг, който трябваше да дойде миналото лято, но Джоел Глейзър се запъна за сумата от 80 милиона евро и преговорите забуксуваха. През януари португалецът бе взет за около 68 милиона плюс бонуси, които само за 2 години могат да изпълнят... пак онези 80 милиона, които Юнайтед отказа да даде месеци по-рано.

Снимка: manutd.com

Изхарчени са 910 милиона лири за трансфери само от 2013-а насам, след като сър Алекс се оттегли. Това определено е сериозна подкрепа за мениджърите на пазара, като дори Сити не е дал повече пари за този период. Но дали не са взимани цели №2 и №3, докато се е бавело решението за точната цена и стойност, и дали си заслужа мишена №1 на конкретната позиция?

Според хора, близки до клуба - такива случаи е имало, особено ярко при Жозе Моуриньо.

Юнайтед спечели 12 трофея при Глейзър, включително след смъртта на Малкълм през 2014-а. Той се оказа и единственият собственик в историята на английския футбол, който никога не стъпи на стадиона на клуба, който притежава.

Синът Джоел в момента е шефът, що се отнася до Юнайтед. Той работи по 8 часа на ден единствено върху проблемите на клуба, контактува със спонсори, търси нови и нови източници на печалба от марката "Юнайтед". Той разрешава трансферите, но не и след като е напълно убеден в това, че си струват. Понякога просто ги зачерква.

Като машина за пари клубът се справя добре, макар тенденцията да е, че неуспехите да се класира в Шампионската лига струват скъпо и на този фронт. А това се случи два пъти в последните 4 сезона.

Въпреки това Глейзър смятат дълго да са в Юнайтед, като доказателството е отказът да продадат клуба на кралското семейство на Саудитска Арабия. Те правят контрапредложение за само 20 процента от дяловете, което е отхвърлено през 2019-а. След това шейховете тръгнаха да купуват Нюкасъл, което вероятно скоро ще се случи.

Равносметката според финансовите експерти е, че епохата и начинът на управление от Глейзър струват на Юнайтед около 1.5 милиарда лири като "плащания по интереси", рефинансиране на заеми към банки и други. Само към фамилията пряко са тръгнали около 210 милиона лири като "дивиденти" за 15 години, докато тя е инвестирала 270 милиона от дадените 790 през 2005-а. Останалите бяха заеми от банки и ипотека на някои имоти в САЩ.

Протестите на феновете през годините не стихват.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

На трибуните на "Олд Трафорд" често могат да се видят плакати "Обичай Юнайтед, мрази Глейзър", стикери са налепени навсякъде из стадиона. Те осъзнават, че като глобална корпорация и участник на борсата, грандът от Манчестър е сериозна машина. Една от трите най-печеливши във футбола, наред с Реал и Барселона.

Но дали се управлява достатъчно "спортно"? Дали се мисли и за продукта на терена, и за отбора, и за победите и титлите, а не само за приходите и оборота?

Елементарни дреболии наглед като това, че клубът се гордее с огромния си оборот, но трябваше да минат 13 години от 2005-а до 2018-а, за да се придвижи до действие инвестирането в подмяната на уебсайта на Юнайтед с модерна визия и версия, продължават да дразнят. А в тази страница ежедневно влизат стотици хиляди от цял свят!

Джоел е голям почитател и личен приятел на настоящия мениджър Солскяр, твърдят в клуба. Той иска да даде време на норвежеца да построи отбор, който отново да се бори за титлата. Тя не е печелена от 2013-а, когато си тръгна Фъргюсън.

Но Джоел бе в отлични отношения и с Дейвид Мойс, и с Ван Гаал, и с Моуриньо... Отново от "източници, близки до клуба". Те получиха пари за трансфери - никак не малко, но се оплакаха въпреки това, че не са взети хората, които са искали в моментите, в които са им трябвали. И бяха уволнени, като раздялата и с тримата не бе в никакъв случай без горчив привкус и дори конфликт.

И днес, 15 години по-късно, в Манчестър съмненията около това как се управлява Юнайтед ги има. Босовете са наричани "мълчаливите собственици", няма нито една пресконференция с футболна тематика за този период, на която да са се появили.

Те управляват, но не се отчитат пред никого вербално. Не общуват с хората около Юнайтед, с акционерите, феновете или служителите. Ежегодните събрания на притежателите на дялове води Удууърд - друга фигура, към която има открита неприязън.

Изобщо... след 15 години в един от най-големите клубове на света, фамилия Глейзър определено не е спечелила всички на своя страна. Напротив - противниците остават много повече от подкрепящите.

Отборът си върви, печели трофеи (не както преди, разбира се), стабилно е в тройката на най-състоятелните футболни институции на планетата... Но феновете мърморят.

Вероятно на тях по принцип е трудно да се угоди, където и да е по света, нали? Или пък в този случай те имат право? Истината сигурно е някъде по средата.