Вероятно само дни делят света на футбола от това да има вече не два, а три супербогати клуба, изцяло спонсорирани от държави. Не от компании, а от цели страни с неизчерпаемия ресурс, който те имат зад гърба си.

Близкият изток настъпва в най-популярната игра, която вече е много повече бизнес и реклама, отколкото преследване на топката от 22-ма играчи в търсене на голове и победи.

Ако погледнем отгоре-отгоре, в това да се върне славата на клуб като английския Нюкасъл няма нищо лошо. Това е един от най-подкрепяните тимове на Острова, с невероятно запален по футбола град в Северната част на страната зад гърба му.

И в световен мащаб "черно-белите" имат много фенове, особено след невероятните им игри през 90-те, когато в продължение на няколко сезона бяха атракцията на Висшата лига като нападателен футбол.

Друг е въпросът, че Нюкасъл е успешен клуб само в минало време. За 127 години той е спечелил общо 11 сериозни трофея - 4 пъти е шампион на Англия (за последно през 1927 г.), 6 пъти е взимал Купата на ФА (последно през 1955-а) и веднъж - Купата на панаирните градове (1969 г.). Това прави 51 години без трофей.

Нюкасъл ще има купи и титли без съмнение, когато Саудитска Арабия официално стане собственик на клуба след няколко седмици. В следващите сезони успехите няма как да избягат с толкова пари, които ще се дадат за класни играчи и треньори.

Зад консорциума, който иска да купи контролния пакет с 80 процента акции от настоящия собственик Майк Ашли, седи принц Мохамед бин Салман. А той е човекът, който ръководи наред с държавата си, стратегията за нейната спортна експанзия в глобален мащаб.

Очакванията са след тези около 400 милиона евро, които ще плати за Нюкасъл на Ашли, да налее за доброто на отбора поне три пъти по толкова в следващите години.

Погледнете Манчестър Сити - преди 2008 г. и днес. Погледнете ПСЖ - преди 2013 г. и днес. И ще си представите как ще изглежда Нюкасъл.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Зад английския тим седи кралското семейство на Обединените арабски емирства, а зад парижкия - това на Катар. Техните механизми на финансиране са, че... няма механизми. Именно Сити и особено ПСЖ извадиха извън контрол пазара на трансфери и заплати във футбола.

Е, вече ще има и трети такъв клуб.

Но това е само една страна на предстоящата сделка. Има и много други, съвсем нефутболни, а морални и общочовешки основания за притеснения около случващото се.

Хатидже Дженгиз, годеница на Джамал Кашоги, което разтърси света през 2018-а, призова за това футболът да си отвори очите и да спре сделката. Журналистът бе убит в посолството на Саудитска Арабия в Истанбул, а ужасавящите подробности около смъртта му предизвикаха протести срещу държавата. За поръчител се сочи именно Бин Салман.

"Минаха 18 месеца от убийството на Джамал - казва Дженгиз в интервю за спортната платформа The Athletic. - Никой не прави нищо, никой не е отговорен, никой не е изправен пред съда. Световните суперсили са доста тихи по въпроса.

И резултатът е, че виждам как този човек ще си купи един популярен футболен клуб, за да стане част от най-популярното първенство в света. Той ясно ни демонстрира, че прави каквото иска, купува когото иска и всеки си затваря очите за това."

 

Снимка: БТА/AP

Очевидно имиджът на страната Саудитска Арабия, доста замъглен заради прегрешения като връзки с терористични организации, спонсориране на съмнителни каузи и тотално погазване на човешките права, има отличен препарат за излъскване - спорта. Стратегията на Бин Салман е ясна - купуване на репутация, на едно съвсем друго лице и популярност, чрез инвазия в някои от най-популярните спортове и събития.

В Саудитска Арабия през декември Антъни Джошуа си върна поясите на шампион срещу Анди Руис. Светът гледаше натам, критиките валяха за избора на мястото, но силните фигури в бокса не казаха и една дума по темата.

Напротив - "чудесна страна, загрижена за спорта", "невероятна организация", "много хоризонти, които ни отварят очите" - такива фрази се чуваха около мача. Цената? Едни 100 милиона долара, които Саудитска Арабия наля в мача, отишли по веригата за двамата боксьори, щабовете, както и организациите, за чиито пояси се биха Джошуа и Руис.

В Нюкасъл подходът е сходен. Инвестиция от 1.2 милиарда британски лири, за която се говори, ще изстреля клуба на върха на пирамидата като способности да привлича играчи и да ги задържа с огромни заплати.

И то в момент, в който се очаква съвсем друга тенденция за водещите световни клубове - свиване и оптимизиране на разходите, след като двата месеца без футбол оказват голям икономически ефект върху всеки в играта. Но не и върху Саудитска Арабия, естествено.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Ситуацията удивително напомня тази на влизането на шейховете от Абу Даби в Сити - светът бе възмутен, а феновете на отбора, който предстоеше да стане приказно богат - възхитени. Сега реакциите в социалните мрежи на думите на Дженгиз са ужасяващи - тя е нападната с обиди от хиляди фенове на Нюкасъл, които вече сънуват Килиан Мбапе и Кристиано Роналдо в черно-бялата фланелка, титли, купи и слава.

След случая с Абу Даби и Сити, Висшата лига създаде Тест за директори и собственици - това е кодекс, който всеки трябва да издържи, за да влезе в семейството на най-скъпото първенство. Изследва се миналото, връзките, бизнес империята... От 2011-а е в сила, като не се знае дали шейх Мансур в Сити и Роман Абрамович в Челси щяха да го издържат, ако го имаше при техните влизания в първенството.

Всъщност, кого заблуждаваме... Щяха, разбира се. Та Роман е вече почетен гражданин на Лондон, а шейх Мансур е приеман лично от кралица Елизабет II и награждаван за заслуги към спорта и икономическия климат в региона около Манчестър (създаде малък град около базата на Сити и нае доста местни работници).

Политиката на принц Бин Салман е насочена към три приоритета в следващите години. Един от тях е спортът, вторият - хай-тех бизнес проекти, включително цял нов град (Неом), който никне в момента, и големи опеации в Червено море. Но спортът е това, което ще даде яркост на имиджа на страната в глобален мащаб.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Висшата лига достига до над 1 милиард зрители, а мачовете на отбори като Нюкасъл се гледат не по-малко по света от тези, например, на Барселона и Реал. И колко от тези стотици милиони зрители пред телевизорите за срещите на отбора ще се интересуват, че Саудитска Арабия е 170-а в света по свобода на словото, че екзекутира 37 души в един ден (общо 184 за цялата година) през 2019-а, или какво се случи с Кашоги, ако по терена препускат Неймар, Мбапе и най-големите звезди? Няма да са много.

Няма почти никакво съмнение, че въпреки всичко това, сделката за Нюкасъл ще стане. Футболът отдавна показа, че няма съпротивителни сили пред изкушението на милиардите от Близкия изток. Световното в Катар 2022 продължава да е най-големият скандал в играта - домакинство, спечелено с куп корупционни похвати и схеми.

После имаме Сити и ПСЖ - най-ярките примери за това как отбори от средна ръка за европейската, че и за националните си футболни пирамиди, се превърнаха в основен фактор на континента. С цената на спонсориране от държави.

УЕФА наказа вече два пъти английския отбор и веднъж френския, но дали Висшата лига ще има сили да спре трети такъв финансов динозавър, който расте, напомпан с парите на Саудитска Арабия?

Отговорът изглежда очевиден.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos