Пловдивските Ботев и Локомотив се изправиха в исторически първи финал за Купата на България помежду си.

Феновете на двата тима превърнаха вчерашния ден в истински футболен празник и изпълниха софийските улици, както и трибуните на Националния стадион "Васил Левски". 

В крайна сметка радостта бе за "черно-бялата" част на Пловдив, след победата с 1:0 на Локомотив. Исторически първи трофей от турнира за "смърфовете", след четири загубени финала.

ГАЛЕРИЯ ОТ ДЕНЯ НА ФИНАЛА ВИЖТЕ ТУК >>>

И само какъв начин да стигнеш до Купата - с победа над вечния враг.

Е, след последния съдийски сигнал настроението в "жълто-черния" лагер не бе празнично, но преди това и двете публики изпълниха заканата си, да покажат блясъка на пловдивското дерби.

Около 20 000, може би и малко повече, тръгнаха към столицата, заредени с песни и добро настроение, което дори и проливният дъжд в часовете преди мача не помрачи.

"Жълто-черните" фенове видимо бяха доста повече, изпълни до краен предел секторите "А" и "Б" на Националния стадион. Тези на Локо обаче не им отстъпваха в песните в нито един момент от мача. Атмосферата бе изключително ярка и футболна.

Прекрасни хореографии и безрезервна подкрепа до последния съдийски сигнал и от двете части на стадиона.

Спокойно можем да кажем, че пловдивската публика показа отлично лице пред футболна България, както бе и обещала.

Да, градски дербита между Ботев и Локо наблюдаваме поне по два пъти на сезон, но този път залогът бе огромен, а сцената - възможно най-голямата.

Страхотно впечатление направи и транспарантът от страна на агитката на Локомотив в памет на легендата на Ботев Динко Дерменджиев.

"Пловдив почита легендите си. Почивай в мир, Чико", гласеше той.

В началото на мача целият стадион аплодира на крака легендата на родния футбол, след като изпя хорово химна на страната. Наистина бе удоволствие да си около и на "Васил Левски" в сряда, защото това бе празник на любимата на милиони игра. Такива у нас не останаха много.

На терена, след здрав и нервен мач (типичен финал), щастието бе за Локомотив.

ГАЛЕРИЯ ОТ ДЕНЯ НА ФИНАЛА ВИЖТЕ ТУК >>>

Решителен гол на словенеца Ален Ожбол, който се оказа исторически за "смърфовете". Попадение с петичка - шедьовър, достоен да спечели който и да е трофей.

Луда и заслужена радост за "черно-белите" фенове, която часове по-късно се пренесе и на клубния стадион в парк "Лаута" след прибирането на агитката в Пловдив.

Феновете на Ботев пък заслужават адмирации за поведението си след края на мача. В подобни тежки мигове сме свикнали да наблюдаваме нерви, напрежение, агресия, опити за нахлуване и доста счупени седалки. Така е, когато замесени са софийските грандове и са от губещата страна.

"Канарите" приеха загубата зряло. Ако щете - ще го наречем "по европейски". А сме убедени, че може би часовете след края на мача са били сред най-тежките им. Да загубиш такъв голям мач от градския съперник е трудно за преглъщане разочарование...

Пловдив изживя своя футболен празник. Футболът в града показа едно страхотно лице пред цялата страна, а от подобни мачове печели спортът ни. Затова и България трябва да се радва, че имаше такъв мач за край на сезона. Достоен за финал.

Турнирът за Купата на България пък за пореден път показа, че е този, който предизвиква големите емоции. Това са лудостите и атмосферата, накарали ни да обикнем футбола. Предвид тоталната хегемония на Лудогорец в шампионата, някак там се загуби тръпката - интригата я няма.

За Купата обаче видяхме седем различни носители в последните седем години. Седем прекрасни футболни приказки. Разкази с неочакван край, ако опитаме да бъдем още по-поетични.

Е, тази имаше черно-бял хепиенд. 

ГАЛЕРИЯ ОТ ДЕНЯ НА ФИНАЛА ВИЖТЕ ТУК >>>