Испанското Ел Класико е може би най-чаканото дерби в целия футболен свят. Фенове по всички краища на земното кълбо, независимо кой клуб подкрепят, очакват с нетърпение сблъсъците между Реал (Мадрид) и Барселона.

Именно такъв предстои тази вечер. От 22 часа българско време те излизат на "Сантяго Бернабеу" в мач, който може да има решаващо значение за титлата.

Каталунците влизат в сблъсъка като лидер в класирането, с две точки пред големия си съперник. За всички е ясно, че се задава поредния страхотен мач между двата тима, оформили едно от най-големите съперничества във футбола, както на терена, така и извън него.

Мач, около който винаги са витаели политически елементи. Омразата между феновете, пък понякога е била допълнително засилвана от друг фактор - играчите. Тези, които сториха немислимото и смениха белия с червено-синия екип или обратното.

Предателите на великото Ел Класико.

Мразени, обиждани, зачерквани от историята - така се третират предателите в това дерби, с много малки изключения.

ВИЖТЕ НЯКОИ ОТ НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ "ПРЕДАТЕЛИ" В ЕЛ КЛАСИКО >>>

Случаите на подобни трансфери не са един или два, като датират още от средата на миналия век, с един позабравен случай за може би най-голямата икона на Кралския клуб - Алфредо Ди Стефано.

След смъртта му през 2014-а, Флорентино Перес сподели, че Ди Стефано е единственият, успял да надскочи клуба като слава и влияние. И това потвърждават всички съвременници на аржентинският нападател, който извежда Реал до 8 титли на Испания и 5 на Европа, слагайки началото на величието в бяло.

Историята обаче можеше да се развие по доста различен начин. Това е трансфер, преплетен с политика, лъжи, скъсани договори и преговори между държавни глави. Около него до ден днешен витаят доста митове и неизяснени факти, които си остават загадка, вероятно ще бъде така завинаги.

През 1953-а той все още играе в колумбийския Милионариос - суперотборът на Южна Америка, събрал множество звезди по онова време, когато играта в Аржентина и Бразилия все още е на аматьорско ниво. Славата му обаче излиза извън пределите на континента, стига до Европа, а изявите му по време на турнир в чест на 50-годишнината на Реал, който Милионариос печели, убеждават всички, че играч като него на Стария континент няма.

Барселона и Реал знаят, че трябва да го привлекат, което слага началото на мистериозна сага. Въпреки, че Ди Стефано играе в Колумбия, правата му според ФИФА държи Ривър Плейт. Представители на Барса прекосяват океана, за да преговарят с двата клуба на играча.

Тези с колумбийците обаче пропадат, защото ги движи Хоан Бускетс. Живеещ в Колумбия каталунец, който обаче е директор на големия враг на Милионариос - Санта Фе. Подробност, която от Барса подценяват.

Каталунците плащат на Ривър Плейт сума, равняваща се на около 200 000 долара в днешни дни. По това време тя е рекордна. Договорът е подписан, в него Милионариос е пренебрегнат, фигурира само в едно изречение, а Ди Стефано тръгва към Барселона.

Алфредо Ди Стефано е първият случай, който нажежи страстите между двете страни. Драмата около трансфера му остава неясна, а за нея дори има и написана специална книга

По това време обаче легендарният президент на Реал - Сантяго Бернабеу, впряга всички сили, за да си осигури играча. Според легендата, сред тези "сили" са хора по високите етажи на властта, включително и самият генерал Франко, който е в отлични отношения с режима в Колумбия по това време.

Говори се дори за преговори на ниво държавни глави, а крайният резултат от това е договор между Реал и Милионариос за правата на Ди Стефано. Така четири клуба биват замесени в тази абсурдна сага.

Това поражда огромни спорове по оста Мадрид - Барселона, които продължават 4 месеца, през които Ди Стефано седи в каталунската столица без да играе футбол. Все пак записва няколко приятелски мача за Барса, но това е преди скандалът да пламне.

ФИФА е на страната на Барса, но по това време ролята на централата е далеч по-незначителна. Шефът на испанския футбол, близък до Франко и Реал, взима соломоновско и невиждано до днес решение. Ди Стефано ще играе и за двата отбора в следващите 4 години. По два за всеки от тях, като ги редува, започвайки с Реал.

Унизеният президент на Барса - Марти Карето, хвърля оставка, а членовете на борда решават да се откажат от играча и да продадат дяла си на Реал. Той струва на "белите" около 5,5 милиона испански песети, но се оказва най-добрата сделка на клуба в историята.

Месец по-късно, в първото си Ел Класико, той вкарва четири гола за победата с 5:0, а в Мадрид се ражда легенда.

Самият Ди Стефано години по-късно признава: "Всички говорят за политика в този момент. Мен не ме интересуваше, исках да играя футбол. Дори не знаех кой е Франко, мислех си, че Испания е република като моята Аржентина".

За този случай има и книга, а авторът й Ксавие Луке казва: "Съперничеството го е имало винаги, но този случай го подхрани, обогати го с омраза".

Embed from Getty Images

Разбира се, историята познава и един случай на голяма звезда, върху която не се стовари фенската омраза, макар да носи и двата екипа в Ел Класико. Феномена Роналдо, имаше невероятен сезон за Барселона като тийнейджър, вкарвайки 47 гола в 49 мача. Той обаче замина за Интер, а пет години по-късно и след серия контузии се върна в Испания, но с екипа на Реал, за да възражда кариерата си.

Той го стори с 4 прекрасни сезона, в които вкара 100 гола за Реал като част от "Галактикос". Във фенския фолклор на каталунската публика обаче Роналдо така и не е приеман в графата "предатели".

Когато обаче говорим за "предател" в Ел Класико вероятно един образ изплува преди всички други - този на Луиш Фиго.

Португалецът е олицетворението на това предателство, а в неговата история между Барселона и Мадрид са включени дори и заплахи за живота. Неговия, както и този на една от дъщерите му.

Докато случаят на Ди Стефано е далеч в миналото, то този на Фиго сегашните фенове на Барса го помнят, вероятно и никога няма да забравят. Португалецът е в разцвета на силите си и играе най-силния си футбол до този момент. Той е със статут на звезда в каталунския тим, а онзи тим на Барса се гради около него.

Феновете виждат в негово лице човекът, около който може да се изгради нов "дрийм тийм" след този на Кройф. Фиго дори взима капитанската лента от Гуардиола, който е местен играч, а и далеч по-опитен по онова време.

Всичко обаче рухва за миг, когато през юли 2000 г. всички световни медии гръмват с новината, че Луиш Фиго поема към големия враг Реал (Мадрид).

Мнозина фенове и от двете страни на барикадата признават, че в онзи миг са помислили, че това е шега. Оказва се абсолютен факт, а новоизбраният президент Флорентино Перес активира клаузата му от 62 милиона евро, абсолютен рекорд в онзи миг, с което започва изграждането на "Галактикос".

Така започват тежките седмици за португалеца, който получава непрестанни заплахи за живота си, а най-стряскащи са тези, които засягат тъкмо навършилата годинка дъщеря - Даниела.

Първото му завръщане на "Камп Ноу" пък се помни и до днес. На 21 октомври 98 хиляди по трибуните са там само с една цел, да излеят гнева си върху Фиго.

Плакатите с думи като "Юда" и "предател" са единствените без нецензурни думи. По терена летят запалки, кутии с цигари, мобилни телефони, които по онова време можеха сериозно да наранят някого, дори и нож.

А звукът, който всички издават при неговите докосвания за топката, заглушава тотално играчите. Години по-късно Мичел Салгадо и Иван Кампо от Реал си спомнят, че обстановката е била нечовешка, а това им е повлияло за загубата с 0:2.

В този мач Фиго, който е дежурният изпълнител на статични положения, не изпълнява нито един от корнерите за Реал. Постепенно обаче той започва да прави това, което води до един от най-странните случаи в историята на дербито - главата от прасе.

През 2002-ра, готвейки се да изпълни пореден корнер, към Фиго обичайно летят всякакви дребни неща, предимно запалки и монети, докато в един момент на метри от играча не пада отрязана глава на прасе.

Паметен миг, който историята едва ли ще забрави. Той е един от много примери, които показват, че Барса - Реал винаги е било повече от мач. Въпрос на идеи, политика, етническа приндалежност. И това, което феновете мразят най-много в този мач са предателите.

ВИЖТЕ НЯКОИ ОТ НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ "ПРЕДАТЕЛИ" В ЕЛ КЛАСИКО >>>

Преди това обаче той записа 249 мача за Барса, стигна и до капитанската лента на каталунците, а предатеслтвото не е простено и до днес.