В началото на календарната година Кирил Десподов осъществи своя транфер в чужбина, при това в италианската Серия "А".

Той тъкмо бе грабнал приза за играч №1 на България за 2018-а, играеше силно в ЦСКА и наистина изглеждаше, че моментът за излизане в чужбина е дошъл.

Десподов отиде в Каляри, но там нещата определено не му се получиха. Започна с няколко страхотни появявания от скамейката, но за жалост само с това си остана.

Проблеми с травми го измъчваха в края на миналия сезон, а през този той директно бе отсвирен от треньора Роландо Марана и се наложи да търси изход под наем. Намери го в австрийският Щурм Грац, където със сигурност ще играе често, но пък нивото е доста по-ниско от това на Серия "А".

Това обаче в никакъв случай не е нещо шокиращо и изненадващо, когато говорим за български играч на най-високо ниво.

Факт е, че в последното десетилетие е събитие, когато наш играч отиде в някое от топ първенствата на Европа, да не говорим, ако започне да играе редовно и да впечатлява с изявите си.

По традиция най-добрите ни играчи отиват Русия и Турция, имаме такива в Азербайджан Словакия и Унгария.

Десподов сякаш изглеждаше първия светъл лъч от доста време насам, но и той ще трябва да трупа опит в Австрия. Със сигурност местния шампионат е по-силен от българския, но пък не е на нивото на Англия, Италия, Германия и Испания.

Последните, които оставиха след в тези първенства бяха Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Марти Петров.

Преди точно 10 сезона Димитър Бербатов вкарваше и печелеше трофеи с Манчестър Юнайтед, Стилиян носеше капитанската лента на Астън Вила, а Мартин бе част от настоящия английски шампион Манчестър Сити.

Като изключим тези трима играчи, през това десетилетие е трудно да откроим нещо сериозно свързано с българи в топ първенствата на Европа. Тази тенденция обаче не важи за страните от бивша Югославия, които всеки трансферен прозорец изнасят десетки играчи на запад.

Изключвайки Бербатов, Стилиян и Мартин, само 10 българи са записали мачове във Висшата лига, Серия "А", Бундеслигата и испанската Ла Лига в последното десетилетие.

Общият им брой мачове също не е особено впечатляващ - 296. Разделено по равно между тях, това прави по 29,6 мача на човек. Доста малко за първенства, които се състоят от 38 кръга. 

Най-силно е представянето ни в Италия, където играха петима българи в последното десетиелтие.

Вече споменахме Кирил Десподов, който за 6 месеца има на сметката си 101 минути в 4 мача за Каляри.

Точно преди 10 години Валери Божинов бе пратен под наем в Парма от английския Манчестър Сити.

Разбира се, Божинов е добре познато име на Ботуша, имаше доста силни периоди, но те бяха главно в началото на кариерата му.

В Парма той играеше на приливи и отливи, записа 61 мача (28 като титуляр) за два сезона, в които вкара само 11 гола.

Един от тях бе победен над Милан, а пък този срещу Бари бе изключителен. Като цяло обаче в Парма не останаха очаровани от българина и той бе пратен в Серия "В".

Най-много двубои на Ботуша в този период записа Ивайло Чочев. Той премина от ЦСКА в Палермо, където прекара 5 години, 3 от тях в Серия "А".

В елита халфът изигра 75 мача, бе и основен играч в тима. Чочев играеше на ниво, макар отборът му винаги да бе замесен в борбата за оцеляване, а през 2017-а дори загуби елитния си статут.

Преди 2 сезона 20 мача в италианския елит изигра Андрей Гълъбинов. Нападателят се подвизаваше в Дженоа, но вкара само 3 гола, един то тях във вратата на Джанлуиджи Буфон.

Embed from Getty Images

По това време в Кротоне играеше и Александър Тонев. За два сезона в южняшкия тим той записа 21 мача, а преди това 22 за Фрозиноне. За тези три сезона, отборите му два пъти изпадаха от елита.

Настоящият играч на пловдивския Ботев, е последният ни представител в най-силното първенство - Висшата лига.

Преди италианското си приключение, Тонев изкара един сезон в славния Астън Вила. В 6 мача той бе титуляр, в още 11 влезе като резерва, но това бе всичко, с което ще се запомни.

Нито гол, нито асистенция, а наскоро дори попадна в класация за най-големите разочарования на Висшата лига.

Изключвайки Бербатов, Стилиян и Мартин, то във Висшата лига в това десетилетие имаме само още един играч освен Александър Тонев.

Това е Станислав Манолев, който през пролетта на 2013-а изигра 5 мача за Фулъм.

По това време той бе съотборник с Бербатов, но за разлика от него не се запомни с нищо в Западен Лондон и бързо си тръгна.

Embed from Getty Images

Представането ни във Висшата лига все пак е по-успешно от това в Ла Лига. Докато през 90-те най-големите ни футболисти прославяха името на България в Испания, през последното десетилетие няма с какво да се похвалим.

Мартин Петров 8 пъти влезе като резерва за по 20-тина минути с екипа на Еспаньол, това е целият принос на българите в испанския футбол за 10 години.

Започнахме класацията си с Кирил Десподов и провалът в Каляри. Не можем да пропуснем Тодор Неделев и немското му фиаско в Майнц.

Той нахлу с гръм и трясък в родния футбол, правеше чудеса с екипа на Ботев и логично дойде силният трансфер в Майнц.

За 2 години и половина в Германия, Неделев изигра само два мача в Бундеслигата, а ако трябва да бъдем по-точни - 15 минути.

Преди точно 10 години Юрген Клоп взе Митко Рангелов в Борусия (Дортмунд). За съжаление обаче го пусна в 10 мача, само 1 от тях като титуляр. Родният национал пък му се отблагодари само с един гол срещу Байер Леверкузен.

В началото на следващия сезон Рангелов изигра още 13 минути в Бундеслигата, преди да се отправи към Израел.

Embed from Getty Images

Докато Рангелов бе резерва в Борусия, такъв бе и статутът и на Валери Домовчийски в Херта.

Преди 10 години той изигра 16 мача. Само 4 от тях като титуляр и не вкара нито един гол цяла година, а столичният тим изпадна.

Година по-късно новакът Кайзерслаутерн привлече Илиан Мицански, но той игра само в 10 мача (2 като титуляр) и вкара 1 гол.

С това се изчерпва приноса на родните играчи в топ първенствата на Европа.

На фона на това, едва ли има нещо изненадващо във факта, че тези отбори не поглеждат към България, когато се нуждаят от играчи.

И тук не става въпрос само за липсата на качества у тези момчета.Това са играчи, които с представянето си са заслужили да стигнат до това ниво, но не успяха да се докажат там.

Денес дори някой млад българин да загатне, че има качества за Бундеслигата или Серия "А", той доста по-трудно би получил шанс от някой друг европейски играч. Просто предлаганото у нас не се смята за надеждна стока на европейския пазар.

Десподов поне за сега е в тази негативна класация. За щастие е само на 22, ще има шанс да промени нещата, а може би Щурм Грац ще е неговият трамплин.