За ЦСКА предстои второто предизвикателство в групите на Лига Европа, а то безспорно е най-престижното за "червените" през настоящия сезон. Българският гранд гостува на италианския Рома, като двубоят с начален час 22:00 ще бъде излъчен по БНТ 1.

За съжаление 70-те хиляди седалки на "Стадио Олимпико" ще останат празни, но митичната арена в италианската столица си остава място, където всеки футболист мечтае да стъпи, за да изиграе мач.

Е, играчите на ЦСКА си заслужиха този двубой, който като престиж и име на противника, е като цяло един от най-големите за родния клубен футбол в последното десетилетие. Да излезеш срещу тим като Рома винаги е нещо специално, а за българския футбол и най-вече за този наш представител, "вълците" не са нищо ново.

Жребият прати Рома за четвърти път срещу български отбор, като днешният мач ще е седми в това съперничество. От тези двубои италианският тим записва пет победи, като само веднъж триумфът е за нашите.

ЦСКА в два опита и Дунав в един, така и не успяват да се разпишат на "Олимпико". Разбира се, Рома е категоричният фаворит и тази вечер, като коефициентът от 1.25 за победа на "вълците", срещу 11 за "червените", е ясен показател. Но да говорим за разликите между Серия "А" и Първа лига е напълно безсмислено. Само споменаваме, че римляните са полуфиналисти в Шампионската лига от 2019-а, а миналия сезон стигнаха финалните етапи на Лига Европа. ЦСКА е играл за последен път в далеч по-ниския и ранен етап на групите в турнира чак преди 10 години. Определено Давид срещу Голиат при реалностите в модерния футбол.

Не така беше обаче при първите мачове на Рома срещу родни тимове, когато разликата не е толкова голяма на хартия, а и "вълците' не са този опитен отбор с европейска история, който са днес.  Дори спокойно можем да кажем, че преди 37 години, когато Рома среща ЦСКА за първи път, италианците не са особено явен фаворит - нищо общо с днешната ситуация.

Това се случва през 1983-а, когато двата тима се изправят във втория кръг на Купата на европейските шампиони.

Финалът в онзи сезон на КЕШ е именно на "Олимпико", което е огромна мотивация за Рома да стигне до него. Само пет месеца по-рано отборът е грабнал своята втора шампионска титла в историята, воден от шведския треньор Лидхолм.

Тогавашният състав на Рома е доста сериозен, изпълнен все с големи имена. Там е световният шампион от година по-рано - Бруно Конти, познат като "Кмета на Рим", останал и до днес една от най-големите легенди на клуба. Плеймейкър пък е славният днес треньор Карло Анчелоти, в състава са и италианските национали Франко Танкреди, Роберто Пруцо и Фабиано Нела.

Големите звезди обаче са в центъра на халфовата линия. Това са бразилците Фалкао и Тониньо Серезо, които по време на Мондиала година по-рано, удивляват света с невероятния си футбол. Те са в сърцето на онзи романтичен отбор със Зико и Сократес, който кара света да се влюби в самбата на златистите.

Част от онзи състав, но не и от мачовете срещу ЦСКА е Принца на Рим Джузепе Джанини. Изобщо по онова време Рома е сред най-добрите отбори в Европа, а и шампион на Италия. Капитанът Ди Бартоломей с неговата печална история, Бруно Конти, Себино Нела, Франко Танкреди и Джанини, са все играчи, които имат над 300 мача за Рома на сметката си.

Въпреки това Рома пристига на "Българска армия" (по онова време "Народна армия"), с доста скромен европейски опит. В КЕШ той е минимален, след като "вълците" отстраняват Гьотеборг в първия кръг, това са и единствените мачове за италианците сред най-добрите на континента.

Срещу тях пък е ЦСКА, по онова време със "Септемврийско знаме" в името си. Отбор с два полуфинала за КЕШ, 70 мача в този турнир, както и редица взети скалпове на големи отбори. Само няколко месеца по-рано този състав на армейците отстранява европейския шампион Ливърпул, за да играе епични полуфинали срещу Байерн Мюнхен (4:3 и 0:4). Изобщо за времето си, сблъсъкът е бил между два от топ отборите на континента, особено във формат, когато турнирът включваше само националните шампиони.

Мачът е напълно равностоен, дори с леко предимство за родния тим, а ЦСКА изпуска два стрхотни шанса да поведе. Стойчо Младенов не успява да уцели вратата от няколко метра след грешка на вратаря Танкреди, а удар с глава на Лъчо Танев е избит от голлинията през втората част.

Така идва 65-ата минута, когато Пруцо намира Фалкао, а легендарният бразилски №5 на Рома мушка топката под плонжа на Велинов - 1:0 за Рома. До края ЦСКА търси изравняването, хубав удар на Безински каца върху горната греда, но все пак италианците си тръгват с победата.

Любопитно, по трибуните има близо 1000 тифози на Рома - нечувано дотогава като гостуваща публика от Западна Европа в социалистическа България. В Рим еуфорията около участието на отбора в шампионския турнир е огромна. На първите редове на "Армията" е Джани Моранди, който дори е показан няколко пъти от телевизионните камери (вижте във видеото), да се усмихва сред феновете в централната трибуна на стадиона.

Две седмици по-късно е реваншът в Рим, където 60 000 изпълват трибуните, а атмосферата с димки, факли и хореография е невиждана дори за опитните играчи на ЦСКА в Европа. И до днес те разказват за излизането ни са "Олимпико" и шума, на който са били подложени. В самия мач, въпреки многото положения пред вратата си, ЦСКА успява да държи интригата до 80-ата минута. Тогава обаче страхотна комбинация между Анчелоти, Нела и Грациани, извежда деветката на Рома сам срещу Велинов, който няма шанс да спаси. 1:0 за "вълците" и нова минимална победа, която праща италианците в третия кръг.

Всъщност голямата разлика идва от бразилците Фалкао и Серезо, които са сърцето на Рома в онзи период. В разширеният репортаж от мача в Рим, в доста моменти се виждат разигравания между двамата с петички и трикови подавания, както и миг от мача, в който Фалкао жонглира пред погледа на наш играч, а "Олимпико" на крака го аплодира.

В крайна сметка през онзи сезон Рома достига до финала, загубен болезнено с дузпи от Ливърпул насред Рим. Този мач си остава и един от най-емблематичните финали в историята на европейския футбол.

Днес Рома и ЦСКА се изправят в групите на Лига Европа, а всъщност първият в историята мач на италианците в този турнир, тогава Купа на УЕФА, е срещу русенския Дунав през 1975-а. Той носи победа с 2:0 на "Олимпико" в мач, в който четирима от титулярите на Дунав не играят, защото са задържани с долари в багажа (поне това е разказът на техни съотборници години по-късно).

Реваншът в Русе обаче си остава един от най-славните мигове в клубния ни футбол. Над 30 хиляди души на 22-хилядния тогава стадион край река Дунав виждат как техният отбор бие Рома с 1:0. Русенци отпадат, но победата си остава паметна, а голът вкарва Тодор Иванов, който само десетина дни преди мача излиза от ареста. Това и до днес е единственият успех и гол на Дунав в Европа в четирите им мача на международно ниво.

Последните сблъсъци на Рома срещу роден тим обаче не бяха толкова далеч, като вероятно мнозина от вас ги помнят добре. Те бяха преди 11 години отново срещу ЦСКА, пак в групите на Лига Европа - 0:3 в София и 0:2 в Рим. Като очаквания и прогнози тогава, съотношението на силите и очакванията преди мачовете бяха подобни на тези сега.

Днес "червените" ще излязат с временни наставници заради треньорската криза, а тогава треньор бе Любо Пенев, с който начело отборът бе шокирал московския Динамо в квалификациите. Подобен шок вероятно изпитаха и в Базел преди месец, пак срещу ЦСКА. Разликата е, че преди 11 години  на "Олимпико" в титулярния състав на българския тим стартират 9 българи, а в София - 10.

Тази вечер подобна ще е бройката на чужденците. В сегашният ЦСКА се инвестира доста повече в легионери, което в крайна сметка се оправда донякъде с класирането в групите на турнира.

Преди 11 години голямата звезда на Рома бе Франческо Тоти, който обаче така и не влезе в игра срещу ЦСКА. С капитанската лента го замести епохалната фигура за римляните Даниеле Де Роси. До него бе друг световен шампион с Италия - Симоне Перота. 

Embed from Getty Images

В онзи състав имаше национал на Бразилия - Жуан, на Аржентина - Никола Бурдисо. Там бе и европейският клубен шампион с Ливърпул - Йон Арне Рийзе.

Днес един от жокерите на ЦСКА може да се окаже, че само преди два дни Рома имаше тежко гостуване на Милан (3:3), в което играха практически всички титуляри. Естествено, че ще има рокади в състава, умора сред титулярите, а може би и високомерно отношение към българския съперник, което може да се окаже и големият коз на гостите. След загуба на старта от Клуж с 0:2, срещу фаворита в групата, какво всъщност има да губи ЦСКА довечера?

Мач за престиж на един от емблематчините стадиони в Европа, в който българският отбор ще опита да пренапише историята. Дали може да го направи - с победа, равенство или поне един първи наш гол срещу Рома на "Олимпико"?