Без флаг, без химн, но отново с възможно най-много титли в Токио 2020. Това е целта пред олимпийския отбор на Русия, който няма да се състезава с името на страната си на започващата след седмица Олимпиада в японската столица.

Руснаците продължават да преживяват последиците от това, че през 2016 година Григорий Родченков, бившият шеф на московската антидопингова лаборатория, реши да разкрие мръсните тайни на спорта в страната, а това отвори Кутията на Пандора за спорта в страната. Родченков, който след това бе главно действащо лице в документален филм, разкриващ държавната политика за подкрепа към допинга, най-вече за Сочи 2014, изчезна от картата.

Но за Русия нищо не е същото. Няма да бъде и на Игрите в Страната на изгряващото слънце. След разкритията на Родченков страната бе наказана за участие на големи спортни събития за период от четири години, а редица олимпийски медали бяха отнети от руските спортисти.

През 2012 година в Лондон те спечелиха общо 82 медала, но след изригването на допинг скандала, повече от дузина отличия бяха отнети и така общата бройка от Игрите във Великобритания бе свалена до 67.

И така - наказание до 2022 година, без флаг, без химн и без каквито и да е символи на национална принадлежност. Но това не променя абсолютно нищо за руския олимпийски отбор, който е свикнал винаги да е на челните места по медали, когато участва на най-големия спортен форум в света.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Руските спортисти потеглят към Япония след специален инструктаж относно това по какви теми могат и не могат да говорят. Те са предупредени, че не трябва да отговарят на провокативни въпроси от медиите. В това число влизат такива за анексацията на Крим, за допинг скандала, както и за движението Black Lives Matter.

Най-честият препоръчван отговор е “без коментар”, а другите варират през “спортът не трябва да се смесва с политиката”, както и “Олимпиадата не трябва да бъде платформа за каквито и да било действия и жестове”.

Финалният състав на олимпийската делегация на Русия наброява 335 спортисти. Шефът на местния олимпийски комитет Станислав Поздняков е категоричен, че очаква отново сериозен брой медали - между 40 и 50.

“Ще трябва да се справяме и без липсващите елементи. Но отборът е готов да се бори за местата на почетната стълбичка. Националният флаг и химн са допълнителна мотивация за всеки спортист”, смята Поздняков и добавя, че спортистите на страната, които са чисти, трябва да преживеят нещо, за което не са виновни. Особено по-младото поколение.

“Те нямат нищо общо със случилото се в миналото, а това, че не могат да представят страната си по пълноценен начин е нечестно”, казва той.

Шефът на РОК, противно на своя предшественик, няма никаква връзка с политиката и бизнеса, а всъщност е успешен спортист - има четири златни олимпийски медала във фехтовката.

Снимка: Getty Images/Guliver Photo

Въпреки думите на Поздняков, съветски почерк личи в цялостната атмосфера, обграждаща олимпийския тим. Освен подготвените предварително отговори на медийни въпроси, спортистите са предупредени, че трябва да внимават какво пишат, качват, харесват и коментират в социалните медии.

Точно както по времето на СССР, когато спортистите са били събирани на инструктажи от високите етажи на спортната власт.

Вместо от националния химн, руснаците ще бъдат представяни под музика на Пьотр Чайковски, одобрена от Международния олимпийски комитет.

Също така представителите на страната са инструктирани да заявяват, че представят Русия при всеки възможен момент и въпреки наказанието и липсата на флаг, биха били щастливи да чуят руския химн. В типично руски стил отговорът на въпроса за допинг скандала трябва да гласи следното - “Попитайте тези, които са решили за наказанието”.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Това не е първа подобна санкция за Русия - на Игрите в Пьонгчанг през 2018 година общо 168 руснаци се състезаваха като “Олимпийски спортисти от Русия”.

Санкциите спрямо Русия са най-големите наказания, налагани някога за нарушения, свързани с допинг. Поне така твърди WADA, Международната антидопингова агенция.

Но в крайна сметка с или без флаг и химн, Русия отива в Токио, за да се докаже отново като една от най-големите спортни сили. Макар и със силно съветски полъх, поне що се касае до подготовката на спортистите.