Някои го наричат "необикновен". За други е Супермен. Доказано е шампион. Най-силното определение за него вероятно е Свръхчовек. И вероятно е напълно заслужено предвид всичко, през което е преминал Алекс Занарди за 53-те години, в които е на този свят.

Автомобилизмът е изпъстрен с не една или две истории за невероятни завръщания след срещи очи в очи със смъртта. Но като неговата няма друга.

Не просто защото оцелява, а защото продължава да живее. И не с примирение. Не просто, за да съществува. А на по-високи обороти. По-скоростно и отдадено от когато и да е било.

Алесандро се ражда в Болоня в семейството на Дино и Анна Занарди. Има по-голяма сестра Кристина, която е обещаващ талант в плуването с кошмарна съдба. Загива на 13-годишна възраст през 1979 в... автомобилна катастрофа. Първият сблъсък на Алекс със смъртта и може би дежа вю за нещо, което ще се случи години по-късно и ще преобърне живота му. Всъщност - първото голямо от серията колосални изпитания, които животът сякаш си е поставил за цел да му прати.

В същата година сглобява и първата си състезателна кола. За картинг. С колела от кошче за боклук и тръби, останали от работата на баща му, който е водопроводчик. Любовта е от пръв поглед. Съдбата му е предопределена. Мечтае един ден да кара във Формула 1, както всеки един млад състезател в моторните спортове.

И почти 13 години по-късно, след като преминава през множество различни състезателни серии, включително и второ място във Формула 3000 през 1991 година, това става реалност. И по какъв начин само!

За подписа му спорят две от най-култовите фигури и големи босове по онова време - Флавио Бриаторе и Еди Джордан.

Задържа се при най-добрите общо пет сезона и печели една-единствена точка - през 1993 година с Лотус. Изглежда не е орисан да успее във F1, но за сметка на това го прави в ИндиКар, където идват и най-големите му триумфи.

Още в първия си сезон завършва трети в генералното класиране. Дебютната му година е белязана от пет полпозишъна и три спечелени състезания. Адаптацията му в САЩ е перфектна и в следващите два сезона се говори само за едно-единствено име - това на Алекс Занарди, който печели две поредни титли.

Те са достатъчен аргумент да получи още един шанс във Формула 1, при това от сър Франк Уилямс. Завръща се само, за да се задържи една година, която не е особено успешна. Явно F1 не е неговото място, колкото и силно да го иска.

А от ИндиКар го чакат като звезда. За кратко време се е превърнал в доминант в Щатите и е обичан от всички. През 2001 година отново поема в посока отвъд Океана.

Решение, което първоначално изглежда наистина лесно, но зад него се крие случка, която ще преобърне живота му. В петнадесетия кръг на онзи сезон, на 15 септември 2001 година. В едно от европейските състезания в календара - в Германия, Занарди стартира от по-задна позиция и започва да изпреварва съперник след съперник, за да поведе колоната

Късно влизане в бокса го връща на пистата със студени гуми, ускорява рязко, губи контрол над колата си и се озовава на пътя на Патрик Карпентиър, който успява да избегне сблъсък. Алекс Талиани обаче не съумява да стори това и се удря в Занарди отстрани, смачквайки предната част на болида му.

Двукратният шампион e oчи в очи със смъртта, но побеждава. С цената на два загубени крайника. И двата му крака са ампутирани и единствено светкавичната лекарска намеса спасява живота му.

С този ужас е писано да започне следващата глава в книгата за невероятния живот на Алекс Занарди. Същото онова момче, което собственоръчно построява първия си карт с подръчни материали, осигурени от баща му. 

"Няма по-жалка гледка от ампутирания дух. За него няма протези".

Безсмъртната реплика на Ал Пачино от "Усещане за жена", която често срещате тук и там в живота. И която Алекс не спира да доказва. Защото духът му е несломим. Крайниците му са ампутирани, духът - не.

Семейство Занарди вече са загубили едно дете при катастрофа и травмата е огромна. Но второто е крайно решено да продължи да живее. И то по свой начин.

Увлечението му по дизайна и инженерството му помагат сам да направи протезите си, защото не е доволен от стандартните такива. Все пак още от 13-годишен създава нещата, които вижда в съзнанието си, пренасяйки въображението си в материалния свят.

През 2003 година се завръща на същата писта, на която две години по-рано почти губи живота си. Прави го, за да завърти онези 13 пропуснати обиколки от 2001 година. Минава ги с кола, в която оперира с газ и спирачка, изцяло посредством ръцете си. И е толкова бърз, че ако бе участвал в квалификациите, щеше да завърши пети по времената от състезанието там!

Нали можете да си представите? Има хора, които едва се справят със съвсем обикновен автомобил с краката си, и то не на тази скорост. Докато той го прави с доста по-мощна кола... Само с ръцете си!

Не се пречупва от нищо никога. Нито физически, нито психически. Пределно ясно е, че страстта му към автомобилизма няма как да се изпари. Продължава да печели, но в един момент окончателно решава да смени посоката. Прави остър завой към параолимпийското колоездене.

На новото си поприще пак продължава с успехите и триумфира в три маратона - във Венеция, Рим и Ню Йорк. А това води до място в параолимпийския отбор на Италия за игрите в Лондон през 2012 година. Ако случайно вече не сте разбрали, Алекс Занарди не се вписва в общоприетите стандарти. Той сам създава собствени такива. Във всичко, с което се захване. Дори и в състезания по триатлон, в които участва паралелно с кариерата си на колоездач.

Знае какво е щастието. Защото сам го създава и намира самостоятелно, посредством волята си.

"Чувствам се късметлия, че съм имал повече от един ден в живота си, в който наистина съм усещал какво значи да си щастлив", казва този невероятен човек. Свръхчовек.

Още в дебюта си печели две олимпийски титли и един сребърен медал. Четири години по-късно в Рио де Жанейро повтаря представянето си. Световните му титли пък са още повече - цяла дузина!

"Перфектният живот е комбинация от великолепни и лоши моменти. А от тази гледна точка моят е просто фантастичен. Защото определено съм понесъл повече от един удар", добавя още Занарди.

А само преди няколко дни понeсe поредния удар. Буквално и мощно. Отново катастрофира. И сега се бори за живота си в болницата в Сиена. Битка, която вече веднъж е печелил.

Удари се в миниван, след като излетя от траекторията, по която управляваше своето триколело (отново само с ръце). В изкуствена кома, с травми по главата и тялото, след тежка операция, сега е на ръба между този и онзи свят.

Това не е първа среща със смъртта за Алесандро Занарди от Болоня. И цял свят стиска палци свръхчовекът още веднъж да стори това, което вече е правил. Италия го има за свой пример, за спортен идол. Мнозина по света го приемат за вдъхновение в най-трудните си моменти.

Да оцелее и да продължи по житейския си път ще е това, което очакваме от него. Този път е всичко друго, но не и обикновен. Този човек е всичко друго, но не и обикновен.

Животът може и да прати един куп грандиозни изпитания на Алекс Занарди. Но научи много от него. И още има какво да получи от Свръхчовека.

Това не бива да е краят.