Родният шампион Лудогорец се изправя срещу тежко испанско предизвикателство в Лига Европа. Тази вечер от 19:55 ч в Разград гостува Еспаньол, а мачът ще се предава по БНТ 1.

Клубът от Барселона обаче не изживява най-успешния си период. Намира се на предпоследното място в Ла Лига, а за днешния мач остана без петима от титулярите си. Проблеми със състава си също има и българският тим.

От две седмици обаче начело на тима е нов треньор - Пабло Мачин, а подобни рокади често водят до положителен импулс в отборите.

Макар Лудогорец да е фаворит на букмейкърите, все пак срещу него излиза отбор от испанския елит. Това никога не е за подценяване, особено в турнир като Лига Европа.

https://sja.sportradar.com/w/DirBG/19331262/0131

Винаги далеч от големите испански грандове, далеч дори и от тимове като Севиля, Валенсия и Виляреал, Еспаньол все пак си остава един от традиционните клубове за футбола на Пиринеите.

Все пак говорим за един от основателите на Ла Лига, прекарал впечатляващите 84 сезона в елита. По този показател е изпреварен само от Барса, Реал Мадрид и Атлетик Билбао, които никога не са се разделяли с елитния си статут.

Да, клубната витрина на тима едва ли ще впечатли туристите. А те всъщност никога не стигат до нея и стадион "Ел Прат", защото в града има далеч по-интересна и митична арена. Четири Купи на Краля са единствените значими трофеи.

Еспаньол се гордее и с двата си финала в Купата на УЕФА, за съжаление загубени. През 1988-а с дузпи от Байер Леверкузен след един паметен обрат (3:0 след първия мач в Барселона и загуба със същия резултат в Германия), както и през 2007-а от Севиля по същия начин, с 11-метрови удари.

По-тежка от липсата на трофеи обаче е орисията на "синьо-белите" вече 119 години да съществуват в сянката на големия съсед Барселона - символ на града и на Каталуния.

Именно мечтата за свободна независима Каталуния, споделяна от огромен процент жители на провинцията, осъжда Еспаньол на тази съдба.

Наричан в много случаи "Чужденецът в собствения си град", отборът е основан по-малко от година след Барселона. Еспаньол се превръща в първи изцяло испански клуб.

До този момент футболът в страната донасят британци, швейцарци и французи. Еспаньол е пионер в начина си на основаване - от испански студенти, предназначен за испански играчи.

Това пише и в устава на клуба, което веднага се приема на нож в града.

"Ние, каталунците, не можем ли да играем в клуба ви", питат мнозина. 

Разбира се, никой никога не забранява на каталунец да играе в Еспаньол. Основателите уточнавят, че под испанци визират всички живеещи в рамките на страната - каталунци, андалусийци, баски, галисийци и т.н.

Това обаче не се помни, помни се изречението "от испански студенти, предназначен за испански играчи", а на отбора завинаги се лепва "петно", свързващо го с Краля и Мадрид.

Ненавистта към Еспаньол в Каталуния нараства през 1910-а, когато клубът получава честта да премине под патронажа на Крал Афонсо XIII и получава правото да има "Реал" пред името си, както и кралска корона, и герба на кралското семейство в емблемата си.

С управлението на Мигел Примо де Ривера през 30-те, а след това и по време на режима на Франко, отборът Барселона винаги е бил символът на каталунската идентичност. Нещо, което ясно виждаме и днес, макар големият клуб на града да генерира фенска база в цяла Испания и да е много популярен в цял свят.

Това кара хората, определящи се като испанци в миналото, да предпочетат Еспаньол. Това обикновенно важи за държавните работници в града, най-вече полицаи, военни и техните семейства, което продължава да увеличава ненавистта към Еспаньол сред каталунците. Нищо, че голям процент от споменатите прослойки да са също с каталунски произход. Те са белязани - привърженици са на Еспаньол.

Разбира се, това са настроения сред най-крайните каталунски националисти. Факт е, че клубът никога не е заемал политическа позиция, за разлика от Барса и много други отбори из цяла Испания.

"Синьо-белият" отбор е имал сред фенската си маса хора, подкрепящи каталунската кауза. Дори и при последния референдум някои от директорите на клуба подкрепиха независимостта, но клубът никога в историята си не зае официална позиция. През 1931-а дори променя името си от "Real Club Deportivo Español", на каталунското "Club Esportiu Espanyol". Това е така до 1995-а. 

Ако обаче питате някой заклет и краен каталунец над средна възраст, той със сигурност гневно ще ви отговори: Тези "синьо-белите" са слугите на Мадрид, слугите на Краля, слугите на Франко в миналото. 

Нещо, за което няма факти. Просто наложен стереотип и припознаване на, сякаш, необходим местен враг. При всички режими в страната, Барса винаги е по-успешният тим на града. Дори има сериозни репресии от местните власти и каталунските вестници през годините към Еспаньол, но когато и да надигне глас, "синьо-белият" клуб е заглушаван от големия съсед.

Това е най-често играното градско дерби в страната, но и сблъсъкът с най-голямо превъзходство на единия отбор. За 219 мача Барса има 123 победи, равните са 44, а успехите на Еспаньол - 43.

До края на 70-те, дербито наистина е ожесточено, а по времето на Франко, най-вече от страна на Барселона. Сега е обратното. За феновете на Еспаньол мачовете с големия съсед са най-чаканите през годината. А редките победи, дори и равенствата, се приемат за истински празник. 

Странно или не, в последното десетилетие дори "презираният" Реал Мадрид е спечелил три пъти повече пари от маркетинг и продажба на артикули в Каталуния, отколкото местният Еспаньол. Малко обидно...

Ето този отбор ще гостува довечера у нас. 19:55 ч, Разград, БНТ 1 - Лудогорец срещу Еспаньол в груповата фаза на Лига Европа.

Ще гледаме на живо един от класическите, но и най-странни отбори на Испания. Както са се шегували неведнъж с тях през годините - "Чужденците в собствения си град".