17-11-2017 20-11-2018

Треньорите на България през новия век: Епопея на обречените

14-а смяна на националния селекционер, ще донесе ли тя промяната?

08:09 | 27 октомври 2019 5 2955 Снимка: Getty images

Българският национален отбор е в едно от най-тежките си състояния в цялта история.

Вече над година представителният ни тим няма победа, а последното ни класиране на голям дорум бе преди 15 лета.

Виж още Кой ще оправи футбола ни? Пет варианта за наследник на Михайлов

Президентът на футболният съюз в този период - Борсилав Михайлов, хвърли оставка, последваха го целият Изпълком и селекционерът Красимир Балъков.

Балкъков бе едно от многото ни големи имена, които се провалиха в опитите си като ръководители или селекционери у нас.

Така се наложи поредна промяна. Назначен бе Георги Дерменджиев, което го превърна в селекционер №14 в последните 19 години.

Наистина доста сериозна бройка за такъв период от време, а голяма част от изброените имена, така и не изкараха цял квалификационен цикъл. Малко от тях оставиха някаква осезаема следа, а освен класирането ни на Евро 2004 в този период, не са много позитивните мигове на този тим.

На Европейското в Португалия ни класира Пламен Марков, но след него и той бе сменен.

Достигнахме и решителен мач, който ни пращаше на бараж за Мондиал 2002, също така завършихме на точка от Холандия в квалификациите за Евро 2008.

С това обаче се изчерпват силните ни представяние в квалификациите.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

С всяка следваща година положението около националния тим не ставаше по-добре, с изключение леки епизодични проблясъци, а селекционерите се сменяваха един след друг.

Първи в този списък е Стойчо Младенов, който застана начело на България в началото на 2000-ата година.

Целта пред него естествено бе място на 2002, до което така и не достигнахме.

Младенов започна кариерата си в националния тим с екзотичен турнир в Чили. Победа над Словакия, равен срещу Австралия и загуба от домакините, бележат началото му като селекционер.

В квалификационна група с Дания, Чехия, Исландия, Северна Ирландия и Малта, Младенов печели 17 точки. Записваме 5 победи, два равни и три загуби, последната от които е катастрофална. В решителен мач за второто място, Чехия ни разбива с 6:0 в Прага.

Логично, след този разгром Младенов си тръгва.

По ирония на съдбата, Балъков също си тръгна след 0:6, но от Англия, докато официалният дебют на Дерменджиев ще е срещу Чехия. Надяваме се, доста по-успешен.

Embed from Getty Images

След него идва Пламен Марков - човекът, класирал ни за последния ни голям форум.

Той започва с 4 контроли без успех. Това обаче са равенства срещу Германия и Хърватия, както и загуби от Еквадор и Мексико отвъд океана. Мачове, които днес отборът ни ще загуби разгромно.

Тогава обаче идват официалните мачове, в които бием Белгия, Хърватия и Андора, за да направим огромна крачка към Европейското.

Пламен Марков изпълнява целта, праща ни в Португалия. Дори записва година без загуба, докато днес преживяваме година без победа.

В Португалия обаче губим и трите мача в групата, което се приема за огромен провал и коства поста на Марков.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Наследява го най-успешният ни футболист в историята - Христо Стоичков.

Това предизвиква сериозна еуфория, както и сред феновете, така и сред футболистите.

Всичко започва с равенство 1:1 срещу Ейре, а голът вкарва тийнейджърът Валери Божинов - голямата надежда на родния футбол по онова време.

Воденият от Стоичков национален тим обаче се проваля в квалификациите за Мондиал 2006, завършвайки на 9 точки зад Швеция и Хърватия.

Ръководството на футболния съюз тогава реши да гласува доверие на Стоичков, а той започна пътя към Евро 2008. Победи над Словения и Люксембург, както и равенства срещу Румъния и Холандия бяха добър старт в първите 4 мача.

Този старт отми спомена от срамно загубената контрола с 1:5 от Шотландия няколко месеца по-рано.

Следващият официален мач на Стоичков обаче бе домакинското равенство 0:0 с Албания, след което той подаде оставка.

Embed from Getty Images

В този момент БФС реши да премине към временен вариант. Трябваше треньор, който да води отбора за два мача срещу Беларус в рамките на 4 дни, а това бе Станимир Стоилов.

С два силни сезона начело на Левски зад гърба си, той изглеждаше страхотен вариант, който донесе на България две победи над бившата съветска република.

Мъри обаче отново се съсредоточи към ангажиментите си с Левски, а начело на националния тим се завърна Димитър Пенев.

Треньор №1 на България за 20-и век довърши квалификациите за Евро 2008, но остана на точка от Холандия.

Воденият от него национален отбор загуби именно в Амстердам, победи Румъния, Словения и Люксембург, но отново фаталната Албания ни спъна - 1:1 в Тирана.

Това беше и последният случай, в който бяхме доста близо до класиране, само на една минимална крачка.

Embed from Getty Images

След завръщането на Димитър Пенев, БФС реши да предприеме ново завърщане - на Пламен Марков.

Целта бе той отново да ни класира, но този път на Мондиала в ЮАР през 2010-а.

Марков обаче тръгна с три равенства. Докато това със световния шампион Италия бе прието за положителен резултат, то тези в Грузия и Черна гора, бяха разочароващи.

Тогава дойде една от срамните ни загуби - 1:6 в Белград в контрола, което коства поста на Марков.

Embed from Getty Images

Завръщанията продължига, защото национален селекционер стана Станимир Стоилов, но този път на постоянен договор.

Това назначение отново предизвика вълнение и големи очаквания, нещо, което няма как да видим днес с Георги Дерменжиев.

Мъри довърши цикъла за Мондиал 2010, но остана трети зад Италия и Ейре, а основен негативен момент бе загубата с 1:4 от Кипър, след която шансовете ни за едно от първите две места се изпариха.

Стоилов обаче бе оставен да започне следващите квалификации - тези за Евро 2012.

Тръгнахме след серия от четири контроли без победа, а началото бе тежко - 0:4 от Англия на "Уембли".

И докато загуба от големия фаворит, макар и тежка, можеше да се приеме, то следващият резултат вече коства поста на Стоилов.

България загуби с 0:1 от Черна гора в София, за да стане ред за следващата треньорска смяна.

Назначението бе може би най-гръмкото като световен отзвук, заедно с това на Стоичков.

Начело на България застана немската футболна легенда Лотар Матеус. Отново еуфория, отново очаквания.

Embed from Getty Images

Матеус спечели в Уелс, направи равен с Швейцария, но след това последва ужасна серия от загуби и безлична игра.

Върхът на всичко бе поражението от Уелс, което ни остави на дъното на групата с 5 точки. Тогава това ни се виждаше стряскащо, но ако загубим от Чехия на 17 ноември, ще завършим тези квалификации с още по-малко точки - 3.

Матеус си тръгна, обиден и разочарован на българския футбол. Забравихме и да вметнем, че в контрола воденият от него тим загуби от Корсика, което дори не е официален национален отбор.

За две контроли начело на тима временно бе Михаил Мадански, но той така и не води тима в официалне мач.

Наследи го Любо Пенев, който тръгна с контрола - равенство с Унгария 1:1 и гол на Божинов. Старт, подобен на този на Стоичков.

Снимка: Bulphoto

Под ръководството на Пенев, в играта на България се видя доста сериозен прогрес.

Серия от добри мачове, силни резултати и може би последният момент, в който публиката отново вярваше на този отбор.

Въпреки трудната група за Мондиал 2014, с Италия, Дания и Чехия, България дълго време бе в играта за второто място.

Издъни ни един мач в Армения, загубен с 1:2, но дори няколко дни след него, над 35 хиляди на "Васил Левски" гледаха и загубата ни от Чехия.

Колко ли ще има отново срещу Чехия след месец?

Любо Пенев също бе оставен да започне следващия цикъл. Отборът спечели в Азербайджан, но загуби от Хърватия и Норвегия, а равният с Малта на "Васил Левски", отприщи вълна от скандали, които костваха поста на Пенев.

Наследи го Ивайло Петев. Шампионът с Лудогорец довърши поредния неуспешен цикъл.

В неговата сметка бяха срамни загуби като 2:7 от Япония и 0:4 от Дания.

Уволниха след победа - измъчено 4:3 над Люксембург на националния стадион "Васил Левски". Това бе първи мач от квалификациите за Мондиал 2018.

Тогава дойде Петър Хубчев. Ясно бе, че няма как да ни класира в компанията на Франция, Холандия и Швеция, но представянето на отбора значително се подобри.