Стартът за Гран при на Япония винаги е бил сред най-вълнуващите в календара на Формула 1, като през всичките му 44 издания рядко оставя феновете разочаровани.

Дълго време надпреварата в Япония е последна или една от последните в календара, като 13 пъти титлата се е решавала именно там.

Това доста често е съпътствано с връхлитащи тайфуни и непредвидими състезания, каквото се очаква да е и утрешното - под №45 в историята на страната.

Днес пропаднаха тренировките на отборите - точно заради бедствието Хагибис, което връхлетя Източното крайбрежие на страната.

Драма винаги има. Най-паметното обаче си остава първото състезание на японска земя.

Не само, защото Формула 1 за първи път стъпва на азиатска територия, а защото е едно от най-противоречивите в историята на този спорт. И то - в един от най-паметните му сезони - 1976 г., който е рекорден по незавършили болиди.

Средата на 70-те са известни с яростната борба между Ники Лауда и Джеймс Хънт, както и между Ферари и Макларън.

Те са на два различни полюса, две тотално различни вселени, но се борят помежду си на една писта. Битка, започнала още в младежките им години и стартовете във Формула 3.

Австриецът Лауда - гений, отказал бащиното богатство и избягал от Виена в преследването на високоскоростната си мечта. Безкрайно отдаден професионалист, който денонощно досажда на механиците в бокса, но пък ги смайва с чудесни идеи.

Интроверт, странник, но и блестящ състезател, който бе неделима част от този спорт до последните си дни - почина през май тази година.

Негов съперник в този период е британецът Джекмс Хънт.

Женкар и пилот, който определено предпочита хубавото уиски и купоните пред висенето в гаража. Той е истинска суперзвезда през 70-те, а буйната му руса грива кара не едно и две момичета да следят Формула 1. По-специално - Макларъна с №11.

Въпросният сезон през 1976-а започва с тотална доминация на защитаващия титлата си Лауда. 8 подиума от първите 9 старта, 5 от тях на най-високото стъпало.

Хънт от своя страна печели два старта, записва второ място веднъж, но и 4 пъти не завършва.

Именно състезание №9 - на "Силвърстоун", е един от трите преломни момента през сезона.

Състезанието започва с катастрофа и червени флагове - ще бъде рестартирано. Джеймс Хънт трябва да мине през бокса, но не завърта цяла обиколка, а го прави напряко, заради което е дисквалифициран.

В този момент британската публика гневно крещи името му, мнозина се опитват да нахлуят на пистата, което принуждава организаторите да го пуснат да се състезава. И той печели.

Ферари обаче подава жалба, която в офисите на ФИА, далеч от гневната тълпа, е одобрена. Хънт е служебно дисквалифициран.

Следва и вторият преломен момент само две седмици по-късно - състезанието на "Нюрбургринг", Германия.

Това е стартът с бруталната катастрофа на Лауда, белязала го за цял живот. Австриецът иска стартът да бъде отложен заради ужасните условия. Получава подкрепа от някои състезатели, но не от достатъчно на брой.

Състезанието започва, а увереният в победата си Хънт успява да я постигне. Но всичко е помрачено от инцидента с Ники Лауда във втората обиколка. Той изпуска управлението на болида си на мократа писта, удря се в предпазните ограждения и избухва в пламъци, а в него се забива и Брет Лънгър.

Мнозина се чудят дали Лауда ще оцелее, за състезание изобщо не се и говори. Авестриецът обаче прави може би най-паметното завръщане в спорта, като 40 дни след инцидента се състезава на "Монца". Не напълно възстановен и на абсолютно своя отговорност.

Раните от изгарянията все още не са зараснали. Целият в превръзки, с увреден слух и око, Лауда се впуска в битка за титлата. Решен е, че няма да се даде без бой.

Сякаш като на филм, какъвто всъщност се създава в Холивуд 37 години по-късно, сезонът влиза в решителна битка в последния ден.

Така стигаме до пистата "Фуджи" в Япония, която и този уикенд ще е в центъра на събитията, но с герои като Хамилтън, Леклер и Фетел.

Тайфунът "Хагибис" може да обърка плановете този уикенд, но не по-слаб тайфун го направи и през 1976-а, когато георите са Лауда и Хънт.

Австриецът е с 3 точки пред Джеймс Хънт преди онова състезание. По това време точки взимат само първите 6, като разпределението им е 9 за победител, 6 за втория, и 4-3-2-1 за следващите четирима.

Хънт трябва да стартира втори, Лауда трети, като австриецът знае, че просто трябва да завърши на позицията зад Хънт, за да грабне титлата.

Условията обаче са ужасни, според някои механици и пилоти - най-ужасните в историята. Разбира се, това може и да е малко преувеличено твърдение, но е ясно, че атмосферните условия са били тежки.

Американската легенда Марио Андрети, споделя след премиерата на филма 'Rush", посветен на тези събития:

"Дори и ефектите на Холивуд не могат да пресъздадат събитията от онзи ден. Никога не съм виждал нещо подобно, не само на състезание, но и в живота си".

Освен дъжд има и мъгла, дори и величественият вулкан Фуджи не се вижда.

Още на сутрешната тренировка автомобилите са нестабилни, пързалят се сякаш вместо гуми имат кънки, а асфалтът е лед. Да не говорим за ограничената видимост.

Спомените от "Нюрбургринг" са още пресни и вече голяма част от пилотите искат отмяна на състезанието. ФИА категорично отказва.

Парите от телевизионните права са рекордни, все пак се решава титлата между двете звезди на Формула 1. Това е сякаш Барса и Реал с Меси и Роналдо да решават титалта в последния момент, целият свят да тръпне, а мачовете да бъдат отменени. Немислимо.

80 000 са по трибуните в Япония, дъждът не ги спира. Организаторите пък са вложили милион долара. Краткият отговор, който пилотите получават от ФИА е:

"Предполага се, че сте най-добрите в света. Ако сте такива, то ще карате и на дъжд".

Състезанието все пак започва, Хънт потегля отлично от второто място и повежда колоната. Това означава, че той е единственият с горе-долу нормална видимост. Кара като луд, решен на всичко да грабне титлата.

Това, което британецът не знае в лудите си няколко начални обиколки е, че точно преди старта, Лауда казва на екипа си:

"Няма да се състезавам, не мога, просто ще се прибера".

Австриецът завърта бавна обиколка, встрани от всички и се прибира в бокса, жертвайки световната титла.

"Има по-важни неща в живота от световната титла, например да останеш жив.

Това е лудост, не може да се кара в подобни условия. За мен това бе лимитът".

Разбира се, мнозина го наричат "страхливец". Лудите фенове на Ферари го нападат, но не така постъпва Джеймс Хънт - големият му съперник, който завършва трети и печели титлата.

След изминалата година на скандали, открити конфликти и невероятна драма между двамата, британецът излиза и казва:

"Горкият Ники. В един перфектен свят трябваше да си поделим титлата, или поне той да има шанса да я спечели.

Премина през ужасни неща, а решението му да не се състезава показва смелост. Смелост, която аз никога не бих проявил".

Това състезание остава едно от най-спорните, обсъждани и незабравими в историята на Формула 1. Една от причините са колосалните звезди Хънт и Лауда, които спорят в пряк дуел за титлата. Друга - условията. 

И, да - Лауда е прав. Животът струва повече от една титла...