Преди 20 години историята на Пейн Стюърт разтърси света, но през тези две десетилетия остана накъде из шкафовете със спомени, почти забравена. На 25 октомври 1999 г., в реално време я следиха милиони американци, които видяха едва ли не на живо смъртта на един голям спортен шампион.

Трагичният ден вероятно би изглеждал още по-травмиращо реалистичен в наши дни, защото през 1999-а нямаше социални мрежи, а интернет бе в самото начало на своето завоюване на планетата. Сигурно е, че днес ужасът около онзи полет щеше да влезе още по-ясно с картина и звук в домовете ни.

Пейн Стюърт по това време е един от най-популярните спортисти в Америка, шампион по голф, който четири месеца по-рано е спечелил US Open в този спорт.

Той е различен, световна звезда, колоритен и разпознаваем из Европа, Азия... За разлика от колегите му, в него няма нищо стерилно, каквото често е усещането за играчите в голфа.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

С многоцветните му екипи, екстравагантни чорапи, къси панталонки, барети и каскети на главата, поли в традиционно каре всеки път, когато играе в Шотландия... С жеста му, след всеки победен удар - издаден напред юмрук, сякаш ще излети, а кракът се опъва назад симетрично. Нещо като Супермен.

Днес статуята му е изваяна точно в тази победна поза, толкова типична за шампиона.

Но как си отиде той преди 20 години?

История, която ви е простено, ако сте забравили.

Около 9,19 ч сутринта местно време на въпросния 25 октомври, частният самолет Learjet 35 N47BA се отлепя от пистата в Орландо, Флорида, за да се отправи към Далас.

Голфърът Стюърт, най-голямата звезда в спорта в този момент, агентите му Робърт Фрали и Ван Ардън, както и архитектът Брус Борланд, са на борда. Те отиват да представят свой проект за огромен голф-комплекс в Далас, а след това ги чака полет до Хюстън, където е един от големите турнири в края на годината.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Пилотите Майкъл Клинг и Стефани Белгариж проверят уредите и машината излита. Всичко е нормално в следващите минути, някъде до около 9,33 ч. Тогава за последен път от контролната кула в Джаксънвил се свързват със самолета. Той получава разрешение да се изкачи на 39 000 фута (11 900 м), след което връзката с него става едностранна.

Пет пъти в следващите 4 минути контролът опитва да извика пилотите, но не получава отговор.

Всички в самолета по това време са мъртви. А той се рее на близо 12 километра височина, стабилизиран на това равнище, но напълно неуправляем.

Какво е предизвикало спадането на налягането в машината и пълната декомпресия, така и не е ясно. Но за секунди липсата на кислород (хипоксия) умъртвява шестимата на борда. За контролната кула и всички органи, следящи и организиращи въздушния трафик над Америка, това е ясно минути по-късно.

Веднага се взимат мерки. Военен самолет F-16, който е в района, се доближава на около 200-300 м до летящия без водач Learjet 35 N47BA. Думите на пилота му Крис Хамилтън по-късно обикалят новинарските емисии: "Кабината е или замръзнала, или с конденз отвътре. Стъклата са напълно замъглени и не мога да видя нищо вътре. Не мисля, че има живот там."

В отговор, пак записан и излъчен в телевизионни предавания по CNN, NBC и т.н., хората от Джаксънвил казват: "Никой не отговаря, нямаме потвърждение, че ни чуват."

Първите новини се появяват в радиоемисии във Флорида, а националните медии ги подхващат към 11,30 ч - шампионът Стюърт е в самолет, който е неуправляем и не отговаря, някъде над Америка. Той се носи по маршрут, съвсем различен от замисления, разбира се.

Горивото му е за около 4 часа, предостатъчно да го откара от Орландо до Далас. Но самолетът не отива към Тексас.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Няколко самолета F-16 продължават да си препредават "ескорт" на машината, докато от земята я следват в нейния луд полет. Създаден и отцепен е и въздушен коридор, за да не предизвика самолетът хаос и евентуален сблъсък.

Новините не спират, като кадрите са от летища из Минеаполис, където се очаква горивото на самолета да свърши. Включвания от Орландо, от Далас... Камери, фокусирани върху небето, където реално не се вижда нищо.

И записаните съобщения между ескортиращите и контролните кули.

Ситуацията се следи на живо, а картата на САЩ с червената стрелка, която се движи над щатите, постоянно се променя с всяка следваща емисия - през 5 минути.

Малко като преследването на О Джей Симпсън, с тази разлика, че няма как камерите да показват в реално време самолета, високо, високо горе.

Около 12,00 ч NBC изригва с новина: Наредено е на двата военни F-16, които са прихванали неконтролируемата машина над Минеаполис, да стрелят по него, ако се прецени, че той ще падне в населено място. По-късно шефът на Военновъздушните сили за този щат Джо дела Велдова категорично отрича пред съда: "Пълни измислици, не е имало такава заповед".

Самолетът започва да пада - естествено, без дори минимални маневри или опит да бъде омекотено приземяването. И се удря в земята в 12,13 ч местно време между Мина и Абърдийн в Минеаполис с такава сила, че оставя кратер. Не дупка. Дълбочината е 240 сантиметра, дължината - 13 метра, а широчината - 6,40 м.

Частите от самолета са размазани до степен, почти непозволяваща възпроизвеждането на картината от удара.

Отива си 42-годишният Стюърт, баща на две деца, шампион и суперзвезда в спорта, който е много популярен в Америка.

Двукратен победител на US Open, с общо 11 големи титли и спечелени милиони от наградни фондове. И с планове да разгърне бизнес с марки дрехи (от тези неговите, шарените) и проектиране на игрища из цялата страна. Тези планове останаха там, горе, с него.

"Човек с холивудско излъчване, поведение на шоумен, различен, колоритен и страхотно обичан сред колегите му", произнася Том Лемън, най-добрият му приятел сред голфърите, при речта си на погребението на Пейн.

Турнирът в Тексас се печели от Тайгър Уудс, изгряващата звезда на този спорт тогава. Той плаче с купата, а и в двете автобиографични книги за много богатия си личен път в спорта и живота, не пропуска да отдели място за онзи ден, в който "всичко ни удари като тайфун".

Семействата на загиналите заведоха дело за 200 млн. долара срещу компанията, притежател на самолета. Не успяха да я осъдят. Причините за аварията в една изцяло изрядна и готова за полет машина, така и не бяха разкрити.

Което само засилва мистичния елемент около онзи 25-и октомври преди 20 години. И около необяснимата, нелепа смърт на Пейн Стюърт, която Америка гледа почти на живо по телевизията. 

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Снимка: Getty Images/Guliver Photos