Денислав Коджабашев е сред най-добрите български състезатели по тенис на маса. Занимава се професионално с този спорт от 17 години, въпреки че се ражда без дланта на дясната си ръка. Той е световен вице шампион по тенис на маса за хора с увреждания, участник на Параолимпийските игри в Рио през 2016 г. и човек, върху когото възлагаме сериозни надежди за Токио 2020. Денислав се изправя срещу и често побеждава здрави съперници, а след години, в които се състезава в три различни първенства(българско, гръцко и френско), само за да се издържа с любимия си спорт, в момента Денислав се е фокусирал единствено върху представянето си във Франция, както и подготовката му за игрите в Токио, догодина. Другите му големи мечти - да създаде семейство и спортен център за хора с увреждания.

Той е един от почетните лектори в конференцията "He`s The Man" - сцената за личности, които имат какво да разкажат за успеха. Разговорът за добрия пример е инициатива на #URBN.dir.bg - платформата на Dir.bg, ориентирана към младите градски хора и тяхното динамично време.

Нашите гости са толкова различни, че ако ги бяхме търсили по този показател, нямаше да се справим по-добре. Всеки от тях има своя талант и уникален житейски път. Всеки от тях е мъж, след чиято история бихте възкликнали "Той е Човекът!". Всеки от тях има забележителни постижения в това, което прави, и има свой собствен отговор на въпроса "Какво е успехът и как се постига?". Очакваме да го споделят пред нашата публика и пред водещия Деян Веселинов, който ще има отговорната задача да ни разкрие непознати детайли за постиженията на нашите лектори на успеха, защото вярваме, че добрите примери са заразителни.

Специални гости на събитието ще бъдат Свилен и Жоро от "Остава". За събитието избрахме късметлийската дата 13-и през мъжкия месец ноември. Мястото е City Stage.

Генерални спонсори на конференцията "He"s the MAN" са Дънди Прешъс Металс", А1 и "Филип Морис България". Партньори на събитието са Chivas Regal, Nescafe Dolce Gusto, DEVIN и витамини ALIVE.

* На събитието не се допускат лица под 18 години!

А билети? Може да купите тук:

Купи билет

- Намираш ли се за успешен човек? Каква е твоята лична дефиниция за успех?

Аз съм успял да достигна високо ниво в това, с което се занимавам, но имам още много какво да постигам и реализирам в живота си, за да кажа един ден "Успях!". Всеки е успешен в дадена сфера. Убеден съм, че всеки човек може да бъде успешен в нещо, независимо на какъв кръстопът го е поставила съдбата, стига да не спира да търси.

-  Да започнем историята ти от самото начало! От Варна си, какво беше детството ти и как дете с увреждане се запали по спорта?

Моето детство смея да кажа, че беше хубаво. Аз може би съм от последното поколение, което израстна в игри на улицата, а не зомбирайки се пред телефоните и компютрите, както днешната младеж. Като дете аз не спирах да спортувам. Независимо от увреждането на ръката ми, аз винаги се стремях да съм на нивото на най-добрите, по простата причина, че спортната злоба в мен е голяма и никак не обичам да губя. Никога не съм казвал, че няма да се справя с нещо! Просто е въпрос на време, за да се получи! Обичах, както и сега обичам да играя волейбол, футбол, тенис на маса и тогава имах възможност да практикувам всички тези спортове пред блока. Хората около мен, дори и като деца са ме приемали като равен с равен и това може би много ми е помогнало да разгърна потенциала си. Именно на улицата, аз за първи път играх тенис на маса и така започна всичко. Вече 17 години се занимавам с този спорт, което е близо 2/3 от живота ми.

- Спомням си как преди две години се състезаваше в три различни шампионата. Програмата ти беше доста натоварена, но всички знаем, че най-малкото финансовите възможности в твоя спорт са доста различни от тези във футбола, например. Сега регулярните ти пътувания само до Франция ли са?

-  Да, в момента се състезавам за френския клуб "Амиен", а предните години се състезавах в няколко първенства едновременно. Направих тази промяна, за да намаля пътуванията и да се фокусирам върху подготовката за Параолимпийските игри в Токио през 2020 г. Игрите са веднъж на четири години и като всеки спортист искам да дам най-доброто от себе си на този форум, а и в колекцията ми липсва единствено медал от Параолимпийски игри. А като цяло, когато погледна назад в инвестираното време, усилията и нервите, които съм потрошил в залата, мога да кажа, че всичко това си е заслужавало и съм щастлив, че съдбата ме срещна с този спорт!

Как би подредил най-големите си успехи дотук в кариерата си и, разбира се, най-важните цели, които си поставил пред себе си?

Миналата година беше изключително успешна за мен. Безспорно световната вицетитла е най-високото отличие в спортната ми кариера, както и "Спортист на годината с увреждания" за 2018. Голямата цел пред мен сега е медал от Токио 2020!

Грижата на държавата за хората с увреждания е тема, която поляризира мнения и често дори се политизира. Ти имаш обществена позиция и личната възможност да вдъхновяваш много хора да преследват мечтите си. Какво в твоите очи може и трябва да се направи, за да бъде улеснен живота на хора с различни увреждания в обществото ни?

Темата за хората с увреждания винаги е много деликатна и някак си трудна за точен коментар. Поне в мое лице. В България има два типа хора. Хора, които винаги са готови да помогнат, възпитани, любезни, услужливи и НЕлицемерни! Другият тип са хора, които избягват да контактуват или ако може да не виждат такива хора в ежедневието си, но обичат да се възползват от техния статус. Да спират на места за хора с увреждания, да си изкарват медицинско решение (ТЕЛК), че са с тежки увреждания, за да получават помощи или да използват хората с увреждания за ПР акции.. Но не трябва да се настройваме, че това е само в България. Навсякъде ги има и от двата типа хора. Манталитет е точната дума. Онзи ден платена група от 50 човека издават маймунски звуци и изведнъж цяла България излязохме расисти. Същата работа е и с хората с увреждания. Един като спре на място за човек с увреждане и заключението е, че българите сме нетолерантни. Аз лично много рядко срещам от втория тип хора, но си ги има. Проблемът в България е инфраструктурата и достъпността за хората с увреждания и най-вече за тези в колички. Аз лично никога не съм виждал хора в колички да се разхождат спокойно из града и да се чувстват равна част от обществото, за разлика от повечето държави в Европа, където да си човек с увреждане не е толкова страшно. Също така познавам хора, които заминават в чужбина със семействата си, защото там животът за увредения човек е много по-подсигурен от държавата, а тук тепърва ще се чуди с тези 200-300лв. инвалидна пенсия в кой ъгъл да се скрие и да се депресира...Върху това трябва да работим и силно се надявам един ден да се наредят нещата.

- Кои са най-често нещата, които те "вадят от кожата"?

Ооо, любимо ми е когато трябва да подавам документи за ремонт на протезата. Външното покритие на моята протеза е козметична ръкавица, която е от гумен материал и при всеки допир тя попива прах или се цапа от замърсена повърхност или имам случай от дреха да се оцветява и няма изчистване.. Такава е политиката на компаниите, които произвеждат тези ръкавици, че нямат интерес да я направят от материал, който да не се цапа, а възможно най-бързо да я измърсиш и да си купиш нова, защото почернява и става грозно. Но както и да е... и за да имам право да ползвам 4 ръкавици за една година, аз трябва да се върна във Варна, да занеса една камара документи в социалното, което представлява 3 стаи, които не са ремонтирани от комунистическите години, вътре с по 3 жени, коя от коя по-голям шеф и започват да те пращат от стая в стая и винаги нещо не е както трябва направено.. А в 21-ви век, навсякъде в Европа тези неща се случват онлайн и не е нужно да обикалям цяла България, за нещо което се прави за 10 минути на лаптопа. Луда работа!

 - Целта на конференцията "He's the man" e да извади на показа добрите примери сред мъжете в нашето общество. Ще бъда честен, Дени, ако взимах по един лев всеки път, когато чуя израза "не останаха свестни мъже в тая страна" сигурно вече щях да съм милионер - ядосваш ли се и ти като мен на това клише?

Винаги съм се смял на две клишета "Не останаха свестни мъже в тая страна" и "Съсипаха я тая държава".. Първото клише обикновено се чува от жени, на които баща им е набор на мъжа им и от тинейджърки, които са зарязани от първия им сериозен партньор (смее се). А второто клише е или в таксито или вечерта на масата с ракията и салатата, гледайки новините...

- Каква беше ролята на спорта според теб в изграждането на твоя характер?

Спортът ме е научил на почти всичко и е изградил характера ми. Останалото се дължи на родителите. Най-важното е да се научиш да уважаваш, да обичаш, да приемаш загубите и да помагаш!

Спортът те събра и с жената до теб, нали така? Половинката ти Мария Йовкова е европейска шампионка на двойки за девойки. Колко време ти отне да разбереш, че тя е твоят човек?

- С Мария сме заедно близо 3 години и наистина спортът ни събра. Като по-малки често сме били по залите заедно, но просто познати. Започнахме да си пишем, след това на състезанията с националния отбор бяхме по-често заедно и лека полека се случиха нещата. Мария е страхотно момиче и се радвам, че съдбата ни събра. Имаме много хобита. Спортните и културните мероприятия са ми фаворит. Когато имаме свободно време с Мария, колкото и малко да е то по време на сезон (от септември до май), обичаме да ходим на театър, да подкрепяме любимия ни футболен отбор (ЦСКА), да обикаляме забележителностите на България или просто да си почиваме на селото й, високо в Родопите.