17-11-2017 20-11-2018

Емоционалният Фъргюсън: Чудех се колко още слънчеви дни ми остават

Той разказва за операцията си в посветен на него филм

09:16 | 7 март 2021 5 5571 Снимка: Getty Images

Легендарният футболен мениджър Алекс Фъргюсън премина през тежка животоспасяваща операция преди почти три години.

79-годишният шотландец претърпя мозъчна операция, като животът му бе в сериозна опасност, а пълното му възстановяване под въпрос. Именно заради това завръщането му на трибуните на "Олд Трафорд" за мач на Юнайтед година по-късно бе прието като едно малко чудо.

Онези дни през май 2018-а развълнуваха всеки футболен фен, не само тези на Манчестър Юнайтед, а драмите около здравословноот състояние на сър Алекс бяха заснети във филм.

Продукцията e със заглавие "Never give in" (Не се отказвай) - фраза, която Уинстън Чърчил изрича в може би най-известната си реч през втората световна война, е посветена на целия живот на Фъргюсън, но сериозният акцент е върху здравословните му проблеми от последните години.

Докато все фен е наясно с постигнатото от шотландеца на терена, то драмите с мозъчната операция останаха до голяма степен скрити за обществото.

Емоционалният филм дебютира на филмовия фестивал в родния град на Фъргюсън - Глазгоу, като в него той, съпругата му, синовете му и лекуващите лекари разказват за онези драматични събития.

От обясненията на главния неврохируг става ясно, че всъщност първоначалната прогноза е била едва 20% шанс сър Алекс да преживее операцията.

Самият мениджър разказва за спомените си от онези дни. Когато е дошъл на себе си и е осъзнал реалността, той първо се е запитал колко ли слънчеви дни ще види още.

Във филма Фъргюсън също така разказва за страха си от загуба на паметта и невъзможността напълно да се възстанови.

Ето и някои от цитатите, които бяха разкрити на аудиторията, нямала шанс да види премиерата на филма.

"В този ден е имало пет мозъчни операции, като три завършиха със смърт. Двама оцеляхме, в такива моменти знаеш, че просто си късметлия.

Помня, че беше един много слънчев и приятен ден. Седях и се чудех още колко такива дни ще видя. Повярвайте, това е доста тежка мисъл.

Имаше проблеми с възстановяването ми, наистина ме беше страх, че ще загубя паметта си, това е най-страшното нещо.

Докторите влизаха и ме вибдаха как стоя и плача, просто се чувствах безпомощен.

Самата мисъл, че ще стоя без да знам кой съм, без да помня близките си, ме побъркваше. А и не исках да се превръщам в този товар за тях.

Помня, че влязоха двама доктори и ми дадоха лист. Поискаха да напиша имената на семейството си, на отборите си, на футболистите.

Започнах да пиша. Пишех, а накрая написаното бе невъзможно за четене, нищо не се разбираше.

Страшни са моментите на самота, те те побъркват. Не искаш да умреш, а мислиш за такъв сценарий. Минават ми хиляди неща през съзнанието.

Истината е, че не помня нищо от онази неделна сутрин. Събудих се в болницата и това беше. Може би, ако човек си отиде, това е по-добрият начин - без болка".

Това са все изречения на сър Алекс Фъргюсън от филма.

Самият филм е основан на над 550 часа изследване, като проследява детството на сър Алекс от доковете в Глазгоу, до световната му слава с Манчестър Юнайтед.

Акцентът е операцията и възстановяването, но няма как филм за Фъргюсън да премине без футбол.

Той вярва, че произходът му и трудното детство в Глазгоу е изградило у него такъв характер, в който просто няма съмнение и притеснение.

Именно това е той е успявал да предаде на отборите си, което си е проличавало в най-критичните моменти на терена.

Той определя обрата в последните секунди срещу Байерн (Мюнхен) в Шампионската лига през 1999-а като моментът, който описва отборите му по най-добрия начин.

ИЗБРАНО