Йордан Йовчев е име, което за спорта ни има тежест на парола. Големият шампион в спортната гимнастика е спечелил четири световни титли, притежател и на четири медала от Летни игри. Участва на шест Олимпиади, като никога не бе там просто да запълва бройката. Незабравим остава финалът на халки през 2004 г., когато Йовчев бе очевидно най-добър, но златото отиде за представителя на домакините Димостенис Тамбакос в едно от най-бруталните спортни ощетявания, видяни от всички.

По случай 10-ата годишина на VIVACOM ще ви срещнем с част от хората и каузите, които компанията е подкрепяла през десетилетието. Артисти, спортисти, музиканти, писатели. Търсещи, можещи, работещи, вдъхновяващи. Хора, чийто телефонен номер определено бихме искали да имаме в нашия смартфон. Срещата днес е именно с Йордан Йовчев, който е лице на "Операция Жълти стотинки".

Легендарният гимнастик и двукратен Спортист №1 на България днес е на 46 години, като отново е близо до спорта. Той е генерален секретар на Българската федерация по спортна гимнастика. Освен това е лидер и на един нов спорт - стрийтфитнес, който става все по-популярен в България и успешен по света. Разговорът на Dir.bg с Йовчев започва именно от настоящия момент.

- Как върви гимнастиката у нас? Доволен ли сте от развитието, от условията и от броя на децата в спорта?
- Когато правим годишните отчети се вижда, че клубовете са се увеличили. Създадените подготвителните групи също са повече. Бройката на състезателите също е по-голяма. Това означава, че имаме положителна тенденция в тази посока. Заложили сме на образование на треньорските кадри и на масовост.

- Казвате масовост, а можем ли да чакаме високи резултати от определени състезатели. Някой нов ас на световно ниво?
- Във времената, в които аз бях елитен състезател и носих медали, фокусът бе изцяло върху мен. Сякаш ръководителите тогава бяха позабравали да насочат вниманието и към другите, към младите състезатели. Да правят така, че да имат и те добри условия. Съответно - в такава ситуация и треньорите напускат, а родителите не желаят да си пускат децата, защото кой иска детето му да тренира в ненормални условия?

Сега има промяна в това отношение и постепенно условията се нормализират. Няма как да искаш резултати, ако няма условия. Да, ние тепърва поставяме основите, а елитният спорт и резултатите изискват години работа. Има някои добри бази - например в Пловдив, Варна, Благоевград... Държавата в момента също показва желание да създава условия. Това е правилният път - да има по-голяма масовост. Ние правим различни възрастови групи, за да могат и да тренират, и да се състезават, да повличат крак. И да очакваме един ден да имаме и резултати. Това са етапите на процеса.

- Питат ли ви постоянно къде е "следващият Йордан Йовчев"?
- Да, това всеки го казва - кога ще дойде следващият Йовчев. Но ще отнеме време. Казвам, че имаме добри деца - 13-14 годишни. И при момчетата, и при момичетата.Но ще трябва да почакаме още един олимпийски цикъл. Те вече правят своите елементи, научени са да спазват дисциплина. Имаме и млади, надъхани да работят треньори. И те искат да постигат резултати. А когато има жажда за успех, нещата ще се получат. Ще почакаме, но ще имаме резултати.

- Има ли поколенчески проблем, и то не само в гимнастиката? По-трудно ли е за младите хора днес да се отдадат на спорта и да го изберат изцяло?
- Определено. Те сякаш искат много бързо да бъдат видяни и да получат мигновен резултат. Искат да са впечатляващи сега, веднага.

Малко отивам встрани по темата - ето, ние направихме клуб и имаме редица последователите в едни друг спорт - стрийтфитнес. Това са междублоковите пространстваа с изградени в тях мултифункционални площадки. Правим състезания там и имаме деца, юноши, девойки, които се занимават вече съвсем професионално. Миналата година станаха световни шампионки в Москва в една от възрастите.

Тези млади хора нямат нужда от мотивация, те са жадни за изява. Могат и изпълняват модерни упражнения. Сравнението е, че по-лесно се работи там - правиш настройка технически, показваш им как да усложнят изпълнението, да надградят.

Там състезателите вървят някак по-лесно. Има такива спортове, които могат и бързо да дадат резултати. Бързо да те видят.

Но има и такива, в които трябва търпение и ако нямаш, разочароваш се и се отказваш. Стига се и до конфликтни ситуации - ти смяташ, че състезателят още не е готов, а той смята, че е. Нашата работа в гимнастиката е да видим потенциала на детето, да го накараме да хареса спорта и ако сметне, че това е неговото, това иска - нека полага усилия и да има търпение. Не е лесно.

- Връщаме ви към датата 22 август 2004 г. Не сте я забравил, нали? Шокиран ли бяхте какъв ефект имаше онова състезание върху хората в България? Тук на мнозина им се искаше да си изхвърлят телевизорите от яд, когато ви отнеха златото...
- Няма как да не помня тази дата. Не я забравям, но не се и връщам често към нея. За себе си аз наистина бях шокиран, когато се върнах в България след игрите. И видях колко много хора бяха съпричастни към случилото се. А аз смело казам, че бях ощетен - говоря за това, което показахме. Аз си заслужих правилната оценка. В нашия спорт е така - не можеш да гледаш в канчето на другия, претенции имаш към своето изиграване и оценка. Аз получих тази оценка, която заслужавах, но той не получи такава. И така стана първи.

Този себърен медал обаче има и друга страна за мен. Много хора станаха съпричастни, заобичаха ме някак повече, станах много по-разпознаваем за тях. Българинът сякаш се почувства колективно, че е ограбен през случилото се с мен. Стават такива неща в спорта. Хората и днес си спомнят за тази случка, а благодарение на нея и масово видяха и чуха за гимнастиката у нас. Аз съм и четирикратен световен шампион, но това бе моментът, в който всъщност хората ме почувстваха близък.

Не съм забравил, разбира се. Но не живея в тормоз от случилото се тогава.

- И все пак - вместо злато, сребро...
- Ние тогава - аз и моят екип, не съжалявахме. Казахме си, че нямаме угризения, подготвихме и направихме състезанието както трябва. А и имахме медал, все пак.

Дадохме всичко, това бе нашият момент, но... не се получи. Не е фатално.

- Темата за съдийството не само във вашия спорт, а и в художествената гимнастика, например, напоследък е пак актуална. Имаше едно световно първенство тези дни...
- В Баку, да - по художествена гимнастика. Гледах. Истината е, че правилникът така е направен в тези спортове, че една грешка може да се оцени по раличен начин. Единият ще каже - не е грешка, нправи си го добре. Другият - о, не, това е значима грешка. И десетите са различни в оценката. Трябва да се прецизира правилникът, да стане - "да" или "не". Има грешка или няма. Правилата да са по-ясни. Иначе винаги има вратичка и можеш да се измъкнеш, да дадеш три десети, или пък една десета...

- А лобита в спорта има ли?
- Със сигурност. В съвременния спорт вече трябва да имаш и сериозно лоби, за да не те мачкат. Силна дума е мачкат, но - хайде, да не ни ощетяват. На световните купи по художествена гимнастика например, не ни ощетяват и сме първи. Но - дойде голямото първенство и на нас нещо ни се случва. Големите държави си отстояват, пазят си нещата. Много е трудно да си пред другите с толкова много, че да не се осмелят да те ощетят. Мисля, че нашите момичета бяха железни като психика, представиха се страхотно. Гимнастиката е такъв спорт - няма ли хронометър, рашават ли съдии, те си позволяват такива неща. Има и лобизъм определено.

- Влизаме в олимпийска година, какво си пожелавате?
- Първо - нашата квалификация е сега, в първите дни на октомври, когато е Световното първенство. Пожелавам си състезателите ни да си изиграят нещата. Само едно състезание е, такъв е регламентът - на това световно първенство е шансът за олимпийски квоти. Стискам палци да заслужат квота, това ми е мечтата. Дано не претърпят разочарование, дано да вземат тази квота и да си повярват. Заслужават го, а и вече е дошло времето да го направят.

- Ще ви видим ли пак като колега? Бяхте коментатор на игрите Рио 2016, сега имате ли такива намерения и за Токио 2020?
- Не съм сигурен още. Правих го с желание, защото е хубаво нещата да се обясняват едно към едно на зрителите. На мен ми е страшно интересно как се развива гимнастиката в световен мащаб. А тя се развива невероятно бързо, не сме си и помисляли, че на земна гимнастика жени ще изпълняват такива упраженния, които и мъже не могат. На олимпиадата ще е много интересно. Нямам все още предложение да коментирам, твърде рано е.

- Компанията Виваком става на 10 години. Кое е най-значимото нещо, което си спомняте от работата с тях?
- Винаги за нашите каузи в стрийтфинеса и гимнастиката - за каквото и да сме потърсили - сме имали в тяхно лице един добър партньор. Визирам и Операция Жълти стотинки. И много други каузи. Винаги застават зад стойности каузи, социалната им дейност е чудесна. Добър партньор са, поддържат ни в стрийтфитнеса, правят площадки... А те остават за хората, за обществото. Винаги сме работили много добре с тях. А знам, че не само в спорта помагат - например, в културата също.

- Смартфонът за вас е..?
- Напоследък е крайно необходим. Това е като да си носиш една торбичка с всички хитрини вътре. Необходима играчка, но и нещо като компютър с ежедневието ни в него. И за хубаво, и за лошо, всички го имат.

- Кои приложения на своя смартфон ползвате най-често?
- Пощата в gmail е едното. Общувам доста с хора извън България и извън Европейския съюз, така че Whattsapp и Viber използвам най-вече за контакт с тях.

- Да завършим с позитивното пожелание на Йордан Йовчев...
- Пожелавам късмет на спортистите ни и повече олимпийски квоти. Това би било прекрасно, хората имат нужда да виждат спортни успехи, това е храна за душата им. Но и не само в спорта - нека сме по-толерантни, по-спокойно и добре да живеем в това забързано ежедневие. И да се сещаме, че всичко е временно.

Не всичко е на живот и смърт.

Интервю на Динко Гоцев