17-11-2017 20-11-2018

Легенда на Ливърпул: Треперя, когато си спомня за убийствата

Брус Гробелар разказа за ужаса на войната, в която участва

10:58 | 21 септември 2018 | Редактор : Венислав Кирилов 0 5855 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Не си същия човек, след като отнемеш живот. Трябва да носиш последствията цял живот, все още ме побиват тръпки като си спомня".

Тези думи звучат сякаш от филм, изречени от драматично от холивудска звезда, но всъщност принадлежат на легендарен вратар.

Това е дългогодишният страж на английския Ливърпул - Брус Гробелар.

60-годишният играч прекара 14 години в тима, като изигра 628 мача. В топ 10 е по мачове за легендарния английския клуб.

Преди славата на "Анфийлд", шестте титли на Англия и Европейската клубна титла през 1984-а, животът на Гробелаар въобще не спокоен.

Вратарят е от Зимбабве, която тогава носи името Родезия. Когато дава задължителната 11-месечна военна служба, в страната избухва гражданска война, а Гробелаар е изпратен да се бие.

Той воюва на страната на правителството, управлявано предимно от бели, срещу противопоставящото се коренно население. Признава, че е трябвало да убива, а кошмарите го преследват и до днес.

"Когато се връщам у дома или срещам прители от миналото, спомените се връщат - споделя той пред ВВС. - Приятелите ми в Африка обожават да говорят на тази тема, но не и аз.

Две-три седмици след разговор за войната, се будя всяка нощ, облива ме студена пот и треперя.

Всеки ден съм благодарен на футбола, защото той ме спаси. Не физически, но психически. Играта предотврати тежка депресия, бях принуден да убивам.

След войната, футболът бе единственото нещо, което ме разсейваше".

Embed from Getty Images

Гробелар играе една година в ЮАР, след което преминава в канадския Ванкувър Уайткапс.

След един сезона отвъд океана, канадците го дават под наем в английския Крю, а добрите му изяви привличат интереса на легендарния мениджърт на Ливърпул - Боб Пейсли.

Но всичко е на път да се провали заради чадър.

"Играехме срещу Йорк Сити. Аз излязох за загрявката, а треньорът ни започна да поклаща отчаяно главата си.

Попитах го какъв е проблемът, а той отговори, че Боб Пейсли дошъл да ме гледа, но в момента, в който съм излязъл да загравям с чадър, просто станал и си тръгнал.

Тогава наистина валеше много силно, не исках да се мокря преди мача".

Година по-късно все пак стига до Ливърпул, за да остави следа в историята на този клуб.

Освен титлите и славата, той е вратар по време на двете големи трагедии за феновете на мърсисайдци - "Хилзбъро" и "Хейзел".

"Хейзел бе единственият случай, в който майка ми ме гледа на живо. Никой не искаше да излезе и да играе мача, но от УЕФА ни задължиха, защото се опасяваха, че размириците ще продължат.

Постоянно идваха хора, искаха кърпи и вода, за да помагат на ранените.

Когато излязох на терена, в малкото ми наказателно поле имаше два заровени ножа".

Той също така сподели, че по време на кариерата си е бил замерян с какво ли не. От заострени монети, до билярдни топки, стрелички за дартс и картофи, но всички тези истории изглеждат забавни, сравнени с ужаса на войната.

Embed from Getty Images

ИЗБРАНО