Легендарният нападател Марко ван Бастен е сред най-коментираните спортни личности в последните седмици, заради издаването на биографията му "Баста".

Нидерландецът, който безспорно е сред най-великите нападатели в историята, рядко е разкривал детайли около живота си, заради което книгата му стана истински хит.  Тя е вече налична и с български превод, а Ван Бастен даде специално интервю в предаването "120 минути" по bTV, където коментира своята биография.

"Винаги съм бил честен, в книгата си реших да разкажа своята история. Преди просто не изпитвах нужда да разказвам, това беше разликата между Марко преди и Марко сега. Аз обожавах работата си и исках да я върша добре. Концентрирах всички сили в това да бъда професионалист и да правя всичко по най-добрия начин. 

Избрах книгата да се казва "Баста", заради играта на думи с името си, нищо по-специално.

Детството ми беше съвсем нормално, по цял ден ритах на улицата и площада. Имах много приятели, но най-добрият сред тях бе топката. Бавно усещах, че започвам да ставам все по-добър и по-добър. Така и дойде мечтата да бъда професионален играч.

Израснах с отбора на Аякс от 70-те, възхищавах се на Кройф и Неескенс, гледах как печелят, мечтаех и аз да печеля като тях".

Едва 6-годишен, Марко ван Бастен се сблъсква със сериозна травма, когато най-добрият му приятел пропада в замръзнало езеро пред очите му. В книгата си той разказва и за тази ужасна загуба, която несъмнено оказва влияние на целия му живот.

"Никога преди не си бях давал сметка за влиянието на това, да изгубя близък приятел едва на 6 години. Подобна случка няма описание. Играехме върху леда на замръзнало езеро, просто ледът се пропука и той изчезна. Едно 6-годишно дете не може да осъзнае защо неговият приятел няма да се завърне от леда. Виждах тъгата на хората около мен, но сякаш аз самият не си давах реална сметка. Просто бях твърде млад, за да познавам живота и смъртта.

Все пак това си бе огромна травма върху мен. Просто като дете не осъзнавах ясно случилото се. Не знам точко какво влияние е имало върху живота ми тази травма, но в началото за мен бе трудно да излизам на игрището без моя приятел".

За съжаление на футболните фенове по света, кариерата на Марко приключва по-рано от очакваното заради тежките травми. Тази в глезена му, дори не му е позволявала да ходи в продължение на месеци, признава той в книгата си.

"През 1992-а бях добър и важен играч. Бях осъзнал как се играе тази игра, но и играех с някои от най-добрите в света. Късмет е да си сред такива играчи, ние печелехме, а аз бях човекът на върха, просто вкарвах.

Истината е, че тези, които имат най-много фенове, имат и най-много врагове. Това е някакъв странен баланс. Ето например Байерн (Мюнхен) има най-много фенове в Германия, но и най-много врагове. Всичко е на полюси, в живота или обичаш или мразиш.

През 1994-а получих тежка контузия в глезена. Работих с мисълта, че ще се завърна, но знаех, че е огромен проблем. Проблем, който по онова време не бе много ясен и на лекарите, а след 2-3 години опити, стана ясно, че трябва да спра. Това бе много тежък момент за мен.

Цял живот бях играл футбол, а футболът бе моят живот.

Изнведнъж стана много сложно, трябваше да водя нов живот. Но проблемът не бе само футболът, аз наистина страдах. Толко силни болки, не можех да ходя, не можех да се движа. Тези проблеми продължиха години наред след отказването ми.

Вярвах, че ще се справя, бях готов да преодолея всичко, но решение просто нямаше. Тогава идва моментът да кажеш "стоп". Понякога просто се налага да смениш посоката. Ето, че все още съм щастлив и усмихнат човек.

Длъжен си да продължиш, имаш семейство и деца, заради които се изправяш. Не е лесно, но трябва да се бориш и да достигнеш състоянието, в което да изпитваш щастие. Опитах с ново хоби. Тенис, голф, посветих времето на семейството си, поросто намерих своя път към щастието.

Надявам се книгата ми да хареса на българските фенове. Винаги има какво да научат, аз съм преминал през всякакви моменти, както страхотни, така и трудни. Много хора биха се разпознали в моята история", сподели той.