От 13 юли София ще е домакин на Европейското първенство по волейбол за юноши до 17 години. Нашите момчета ще мерят сили с най-добрите тимове на континента, водени от най-успешния национален селекционер през новия век - Мартин Стоев.

Като състезател стана световен шампион за юноши с тима ни през 1991 г. и бе обявен за играч №1 на първенството. Кариерата му го отведе в силните шампионати на Италия и Гърция, записа над 200 мача за първия тим на страната.

Под негово ръководство мъжкият национален тим на България изживя едни от последните си големи успехи. Всички помним бронзовите медали от Световното първенство в Япония през 2006 г. - първи за България от 20 години. Година по-късно изведе тима пак до бронз, но на Световната купа.

Сега 47-годишният Мартин Стоев отново ще опита да донесе медали за България, но този път на юношеско ниво. Тази възраст вече има трофей зад гърба си, след миналогодишния триумф на Балканиадата.

Пред Dir.bg Стоев говори за младите ни таланти, сред които и синът му Ерик, както и за състоянието на родния волейбол.

 "Това ще е първо Европейско първенство за тези деца, които са на 15,16 години - каза селекционерът.Някои отбори ги познаваме от Балканиадата, други по-малко по простата причина, че последните състезания бяха януари, а сега мачовете ще бъдат юли. На тази възраст децата се променят постоянно, може да се каже, че всеки месец се променят. Те растат, възмъжават, така че, ако сме гледали един отбор януари, то той може да пристигне тук съвсем различен. Надявам се да играем добре и разбира се, да спечелим нещо, поне медал.

Не може обаче да има очаквания към тези момчета, защото това не са завършени състезатели. Това не са мъже - деца са. А и не знаем другите отбори дали са претърпяли развитие, дали са в застой.

Не може да се прогнозира развитието на едно дете. Мога да гарантирам, че нашите деца имат голям прогрес от Балканиадата до сега, ще видим какво е състоянието на другите.

За това колко сложно е да се тренират деца

Доста по-трудно е да тренираш деца. Те все още не са завършени състезатели, не им е напълно ясен волейболът. Аз работя с тях около 20 дни в годината. През останалото време те са в клубовете, а аз не мога да имам контрол над случващото се там.

Реално, аз за 20 дни трябва да ги обединя, да ги синхронизирам, да ги сплотя, да ги направя отбор, което за такъв кратък период от време е трудно.

Това обаче е реалността. Играят в различни клубове, ходят на училище, а сега имат 20 дни да станат отбор".

Както на клубно ниво в тима на Сливнишки Герой, така и на национално, Мартин Стоев е наставник на сина си Ерик. Той вече е бил в подобна роля, но от другата страна, когато е бил играч на баща си Стоян.

За съвместяването на ролята на баща и треньор, Мартин Стоев сподели:

"За мен особена разлика няма, по-трудното е за сина ми. Тежкото е, защото аз го гледам под лупа, а останалите под три лупи.

Но какво да направим, има доста такива случаи. Доста синове на спортисти са минали по този път, станали са дори и по-добри от родителите си. Някои хора може би казват: "Той е тук, защото му е син". Но когато едно дете е син на спортисти, то носи спортни гени, някои неща му се получават по-лесно.

Така че Ерик е наравно с другите, може би изискванията от моя страна и вниманието са с една идея по-високи.

Трудно му е, но ще се радвам един ден това, което моят баща ми каза: "Едно време ти беше сина на Стоян Стоев, сега аз съм бащата на Мартин Стоев", да се получи и със сина ми.

Причината да поема тази възраст е комплексна, не е само Ерик. Със сигурност покрай него, аз имах наблюдение върху тези момчета, децата родени през 2003 и 2004 г. Видях, че има хубав отбор, силен набор. Искаше ми се, ако може да направим нещо с тези деца.

Възрастите преди тях не успяха да постигнат успехи. Наборите 1999 и 2000 не спечелиха нищо, 2001 и 2002 също не взеха медал. Сега ще ходят на Световно, надяваме се там да постигнат нещо. Получи се голяма пауза, това са 4 възрастови групи без успех, много е. Надявам се този набор да спечели нещо и да излязат 2-3 човека за националния отбор, ако са повече, вече ще е магия.

На базата на броя на децата, които играят волейбол в България, ако от всеки набор изкарваме 2-3 за националния отбор, то това ще бъде голям успех.

Напрежението да си треньор е много различно. Като играч си само ти, носиш отговорност за себе, а като треньор го правиш за всички.

Трябва да се контролираш, да си обран, понякога трябва да си емоционален, понякога не трябва, доста по трудно е да си треньор и по-отговорно".

Като играч Мартин Стоев е част от единствената световна титла на България в отборните спортове. През 1991-а младежкият ни тим става №1 в света на първенството в Египет.

Почти 30 години по-късно, родният волейбол е доста далеч от подобни постижения, а причините според Мартин Стоев са доста.

"Ако кажа, че тогава сме очаквали да станем Световни шампиони, ще е доста пресилено - спомня си за онзи грандиозен успех. - Но ние преди това на Европейското завършихме пети. Спечелихме турнир "Дружба". Играхме добре срещу всеки, а и плюс това аз, Петър Узунов и Николай Василев играхме в мъжкия отбор.

20 годишни деца да бъдат в националния отбор, и то в 12-те -  в момента няма такива. Ние бяхме доста подготвени за Световното и играхме много силно. Титлата я спечелихме заслужено.

Отборът ни, воден от Стоев, с бронз на Световното първенство преди 13 години

За актуалното състояние на волейбола и мъжкия тим

В момента националният отбор е много тежка ситуация. Това не е от сега, а от 2012-а. Нещата за мен не се правят така, както е редно. Това е тема, по която можем да си говорим два дни.

От това, което виждам, особено това лято, с изключение на Алекс Грозданов. Радослав Парапунов и Велизар Чернокожев за един мач, се дава шанс на много малко млади играчи да влязат в игра. И то се дава това лято, предишните години изобщо нямаше подобно нещо.

Ако на тези момчета не се даде шанс, никога няма да разберем дали са достатъчно готови. Тези неща се виждат на игрището. Убеден съм, че има няколко човека, които заслужават шанс при мъжете.

Не знам какви са очакванията към този отбор, но резултатите със сигурност са лоши. Според мен отборът играе под нивото, което може да показва. Не казвам, че състоянието на националния тим е за финали и полуфинали, но не е 12-о, 14-о място, където е в момента.

Ние сме някъде по средата, но с играта си не го заслужаваме.

Аз мисля, че след Олимпиадата в Токио, в доста отбори по света ще има подмладяване. То по принцип е така след всяка Олимпиада. Видяхме италианците във Варна с какъв млад отбор излязоха срещу нас. Те са с крачки пред нас, защото вече имат отбор, който ще е готов за след Олимпиадата.

Ако се работи правилно и се подберат правилните хора, които знам, че имаме, българският волейбол ще започне да се изкачва нагоре.

Много е дълбок проблемът. Не е само стратегията. Въпросът е на мотивация, дисциплина, стимулиране, много общ е проблемът. Не можем да кажем, че този състезател или онзи ръководител е виновен.

Трябва сериозен анализ. Защо се стигна от четвъртото място, на което оставих отбора 2008-а, да слезем до 14-о. Трябва да се анализира, да се установи причината, да се изчисти и да започнем да се изкачваме пак нагоре.

Вярвам, че от тези момчета, които подготвям, някои ще бъдат в Париж (за Олимпиадата 2024 - б.а.). Тогава вече ще са на по 22-23 години. Според мен, на някои от тях ще им е дошло времето".