Тези ослепителни бели зъби, контрастиращи с матовото лице, са вече нещо като запазена марка. Усмивката му, както и арогантните, на моменти скандални като техническа трудност отигравания, го правят една от най-енигматичните и колоритни фигури в световния футбол.

Роберто Фирмино, ако питате Юрген Клоп, е най-важният играч на Ливърпул.

"Мане и Салах са от световна класа доста често. Роберто е световна класа всеки ден." Думите са на треньора.

Но преди да се стигне до това днес деветката да е неизменен титуляр за клуба си и бразилския национален тим, да спечели Шампионската лига и Копа Америка в рамките на 40 дни, пътят е много дълъг. И пълен с истории, контрастиращи с ярката усмивка, купонджийските снимки, многобройните татуировки и разноцветните дрехи и обеци в Инстаграм.

Снимка: Instagram

Адриана Лейте разказва история от 2001 г., когато е учила в същото училище в Масейо, където днес преподава - "Мария Рита Лира де Алмейда". Градът е на брега на океана, класически бразилски град на крайностите - от лъскавите хотели на плажната ивица, до мизерията на фавелата.

Та историята, която е от преди 18 години, се случва в понеделник.

До нея на чина седи Роберто, дребничък, хилав и свит. Но с огромна усмивка. Пита го как са минали събота и неделя у дома, а той отговаря, че в дома им пак не е имало ток. Роберто е на 10 тогава. Тъй като електричеството рядко се появява в махалата им, семейството изобщо няма нужда от хладилник. Няма и какво да слага в него. Малкият признава, че за последен път е ял в петък. Получава някакъв плод - Адриана не може да се сети дали е бил ябълка...

Роберто говори основно за футбол, когато усмивката му става най-голяма. Играе непрестанно из прашните терени на Трапиче, най-бедния квартал на града. Обикновено е бос, но е толкова добър, че други деца му дават понякога обувки.

Местният отбор CRB го взима в академията, когато е на 13. Днес този тим е във втора лига на Бразилия, но тогава е четвъртодивизионен. Треньорът на неговата възраст е и зъболекар, човек от съвсем друга прослойка на обществото в Масейо. Но веднага вижда - това момче първо е неуморимо, второ прави и вижда неща, които другите не могат да направят. Отличава се, и то - в Бразилия, където талантите извират отвсякъде.

В началото го използват като дефанзивен халф - свещена позиция за страната, където обикновено играят "футболистите-компютри" тип Дунга. Понякога го връщат и в защита, защото е изключителен в отнемането на топката, в пазенето и подаването на сигурно. На практика не губи владение над топката, а е хлапе.

Снимка: Instagram

"Той бе толкова срамежлив, че никога не казваше нищо - спомня си Гилерме Фариас, един от първите му треньори в клуба. - Слушаше внимателно и изпълняваше всички инструкции в академията. Бе дошъл от такава бедност, че условията там бяха идеални за него - имаше къде да спи, хранеше се редовно, имаше дрехи и обувки. Всички го харесваха, а той не спираше да се усмихва."

При едно пътуване до Сао Пауло за мач от национален юношески турнир, Фариас е впечатлен колко скромно наистина е момчето. Роберто чупи прозорец с шут по топката в хотела, където тимът е настанен и рита преди мача във фоайето.

Треньорите успокояват малкия и плащат щетата, но след няколко дни той носи пари, които баща му е взел назаем, за да плати за прозореца. А всички знаят в какво затруднено положение е семейството.

"Грешката е моя, а грешките се плащат", така му е казал таткото, така казва и Роберто на треньорите си.

През 2008-а идва пробивът му в мъжкия футбол. Билу, който е бивш играч на Атлетико Минейро, а по това време - агент из страната, гледа DVD с избрани моменти на няколко млади футболисти. Един от тях е Фирмино, който е очевидно най-добрият от тази селекция.

Билу е толкова впечатлен, че директно се цели най-високо - урежда на тийнейджъра проби в Сао Пауло, гранд, актуален шампион в този момент. Но там стандартът е много висок, а отборът - страхотен. Не успява...

Репутацията му обаче вече е друга и из Бразилия знаят за таланта и неизчерпаемата енергия на това момче. Фигуерензе го взима и започва да играе почти веднага.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Днес Билу е кръстник на дъщерите на Роберто и двамата остават заедно като бизнес партньори. С него вървят по пътя към Европа, далеч от трудностите в родината.

Той му урежда трансфер в Хофенхайм през 2010-а, а бразилецът се превръща в звезда на Бундеслигата. Вкарва 49 гола за четири и половина сезона в отбора, прави 20 асистенции. Избират го за "Откритие на сезона" в първата му пълна година в Германия.

Начинът му на живот се променя драстично и бедното дете, гладувало и изкарвало уикендите без ток, има всичко.

Появяват се и идеално избелените зъби като от реклама на паста, обеците, татуировките. Фирмино обаче запазва основите, базата - той остава все така отборен играч, жертва себе си за съотборниците, работи като луд на тренировъчното игрище и в мачовете. Без да забравя лудите импровизации.

Брендън Роджърс го взе в Ливърпул месеци, преди да бъде заменен от Юрген Клоп. Който дойде от Бундеслигата и знаеше всичко за Роберто. "Футболист от върха на косите му до пръстите на краката", го описва треньорът. И му поверява ключова роля в отбора.

Не е топ голмайстор, въпреки че е номер 9. Но все пак - 69 попадения в 207 мача за "червените" си е почти 1 във всеки трети двубой. Съвсем нелошо. Но не е пълната картинка на това, което Фирмино предлага за отбора си.

Времената като опорен халф са му дали и завършващите щрихи към футболното образование. Вижда играта от съвсем друг ъгъл и това му помага на актуалната му позиция.

Той е нещо като плеймейкър в атаката - от него започва пресата на отбора, отнемането на топката, но и граденето на нападенията и пасовете към Мане и Салах.

И, след това, идва импровизацията. Дотук за Ливърпул има 6 гола без да гледа. Когато топката му падне пред празната врата, обръща глава и прави нещо като баскетболните no look пасове.

Превръща се в запазена марка. Според едни е шоу и показва вродено усещане за импровизация, за нещо различно. Според други е доста обидно за съперниците, но... това са те, бразилците. Идва им отвътре.

Празнуванията на попадения с карате удари, минаващи край главите на съотборници, с изстрели с въображаема пушка, танци, скокове, плонжове... Какво ли не ни показа за тези вече 4 сезона в Ливърпул.

"Той не е образован и начетен, но е природно интелигентен - описва го Билу. - Освен това е трудно да срещнете по-позитивен човек. Той ще дойде сутринта в базата, ще се усмихне широко, независимо как е свършил мачът вчера и дали отборът е загубил. Независимо дали навън вали проливен дъжд, дали е студено, дали колата му се е развалила или нещо у дома не е наред."

Това го прави особено влиятелен в отбора, в съблекалнята. За феновете е култов герой.

Толкова е впечатляващ, че трибуната "Коп" пее за него песничката: "Имаме нещо да ви кажем - най-добрият в света е Боби Фирмино".

Боби е съкратено от Роберто, за по-лесно. Типично в английски стил. Това толкова го изкефи, че прекръсти Инстаграм профила си на bobbyfirmino.

Снимка: Getty Images

През 2019-а нападателят е шампион на Европа с Ливърпул и на Южна Америка с Бразилия. Номиниран е за "Златна топка". Получава сериозни пари, има хубаво семейство и животът му е на светлинни години (и 18 реални) от онова време на гладуването и мизерията от Масейо.

Преди да замине със селесао на Мондиал 2018 се върна в родния град и издири учителките си в "Мария Рита Лира де Алмейда". Снима се със сина на Адриана Лейта, който го гледа с обожание.

Но не успява да иде до академията, където започва. Гилерме Фариас му отправи публична покана и вероятно при следващата си ваканция, Роберто ще го посети.

Треньорът му от едно време не крие - търси го, за да помогне. "Нещата са трудни тук, бих искал да поговорим с Фирмино. Сигурен съм, че ще разбере нуждите на школата ни."

Няма съмнение, че ще стане така. Все пак именно там започна измъкването от мизерията на нападателя, който днес може да си позволи да даде нещо в замяна на това.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Снимка: Instagram