8 май 2021 г.

Новината, че си е отишъл Георги Димитров, бързо става водеща в спортните новини, сайтове, агенции, а ден по-късно - и вестници. Засенчва награждаване на Лудогорец, резултати от наши и европейски мачове, вести за успехи или проблясъци в родния спорт тук и там.

Напоследък употребяваме думата "легенда" за какво ли не, а не бива. Трябва да сме внимателни с нея. Когато някой е легендарен, той е уникален и за него обикновени истории няма. Всички са хиперболизирани до легендарен статут. Ето такава личност си отиде от българския футбол и от живота.

ВИЖТЕ МОМЕНТИ ОТ СЛАВНАТА КАРИЕРА НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ В СНИМКИ>>>

След България - Франция през 1985-а

2 май 1985 г.

Колко зрители имаше на "Васил Левски"? 70 хиляди? 80 хиляди? Кой би могъл да каже при онези стари редове без отделни седалки, където се блъскаха човек в човека. При отворените в последните минути преди мача входове, хора висящи отвсякъде.

България - Франция, световна квалификация. Ние сме с нашата надежда и ентусиазъм, и с много силен отбор. Те - най-добрите в Европа, пресни шампиони на континента, с богоравния Платини, Тигана, Жирес и останалите. В 11-ата минута Гетов вдигна корнер и капитанът заби топката във вратата им. 1:0 и експлозия!

Бихме ги 2:0, а това остава една от най-великите вечери на българския футбол.

36 години и 6 дни по-късно Георги Димитров, когото германските медии нарекоха Български Бекенбауер през 1982-ра, вече го няма. Само на 62 години си отиде след серия заболявания, последното от които не успя да пребори.

Остана си Джеки - човекът с мнение, никога по течението и никога скучен. Отличаваше се на терена с високо изправената фигура, вдигната глава и глас, който се чуваше и при 50 000 на трибуните. Лидер и капитан на отбора.

След мачове на "Армията" феновете със страхопочитание говореха за Гошо Капитана. Винаги най-отпред.

Извън терена - бохем, известен на цяла София. Първи в играта, първи в празненствата.

Вкара куп голове, освен, че беше невероятен защитник.

Само като факт - завършва шампионския за ЦСКА сезон 1981-82 г. с 11 попадения! А е централен защитник, припомняме. Общо има 298 мача и 34 гола за армейците, като никога не е гонен от терена. Уникално!

Този гол с Франция може и да е най-известният, но не можем да пропуснем и как заби топката във вратата на Байерн с първото попадение от онези необясними първи 18 минути през 1982-ра, вероятно най-тежки в историята на баварския колос.

Тогава ЦСКА поведе с 3:0 и накара не само коментаторите, а и стадион "Васил Левски" да млъкне невярващо. Беше на една ръка разстояние от финал в турнира на шампионите.

След гола във вратата на Байерн

Ето тогава се роди "Българският Бекенбауер".

Измислиха го германските вестници, а май им го беше подхвърлил Паул Брайтнер, впечатлен от видяното на терена.

Във френския клуб Сент Етиен е на такава почит, че до последно го каниха на всяко клубно събитие, на събирания на легенди, на годишнини.

А това е клуб, който през 70-те и 80-те бе един от трите най-големи във Франция, игра и европейски финали.

След кариерата на терена си остана пак такъв - отличаващ се от масата. Никога не говореше, просто за да влезе в кадър.

Мнението му не се харесваше на всеки, защото понякога истината не е особено приятна, нали?

В едно от последните си интервюта ни каза пак неща, които мнозина не обичат да назовават с истинските имена.

Припомняме някои от тях:

"Всъщност, даже не обичам и да говоря много-много, да давам акъл. Никой не ме слуша. Казвам си мнението, защото ме търсите. Иначе няма да търся даже и да говоря за футбола...

...Нивото у нас не е ниско, то е трагично. Слушам специалисти говорят - "добър мач за българските стандарти". Няма такива стандарти, футболът е един. Едни го играят добре, едни - лошо. Ние го играем трагично...

... Бях на финалите на юношите в Търново миналата година - то няма нищо. А на финалите са най-добрите, щом там няма... Във футбола един човек се формира до 17 години...

... Днес са други времена. По наше време беше мотивацията да влезеш да играеш футбол. Не го мислиш. Влизаш във футбола, в бокса, в борбата... Днес е по-различно.

Младите избират други спортове - тенис, пинг-понг, кърлинг, търкалят там камъка... Безрискови спортове. Търсят лекото. Сигурно са станали по-умни, не искат един ден да ги боли главата, по която са ги удряли. А преди си даваха здравето, един Касиус Клей навремето не го е мислил, цял живот го биха по главата и си понесе последствията..."

Тези, които сме имали възможност да го гледаме, си спомняме - той никога не си пазеше нито краката, нито главата на терена. Даваше личен пример.

Дали има по-голямо признание от това на Христо Стоичков, който е друга планета в българския футбол като постижения, трофеи, лични призове на световно ниво? Той каза преди години в телевизионно интервю: "В началото на кариерата ми играех с номер пети. Заради Георги Димитров - най-големият футболист в историята на България!".

Сега е вече на едно по-добро място при брат си Динко Димитров, който си отиде твърде рано от света. С него бяха двойка в центъра на отбраната.

Там ще е и с друг покоен бранител-великан на България - Трифон Иванов, с когото също успя да играе заедно за няколко месеца в ЦСКА в последните месеци на 80-те години.

Пак там го чака цял куп легендарни фигури за родния футбол - от вратарите Жоро Найденов и Мони Симеонов, през Туньо, Вуцов, Ларгов, Гаганелов, Ването Колев, Котков, Панов, Чико Дерменджиев и Гунди. И още, и още...

Мястото на Гошо Капитана сред тези легенди е запазено.

ВИЖТЕ МОМЕНТИ ОТ СЛАВНАТА КАРИЕРА НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ В СНИМКИ>>>

Поредната купа с ЦСКА

След България - Франция през 1985-а