17-11-2017 20-11-2018

Олимпийският шампион Даниел Петров: На ринга никой не ме нокаутира, но го направи жена

Боксът ми отключи заболявания, първо започнах да залитам, а след това халюцинирах

10:30 | 8 октомври 2019 58 14368 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В края на юни родният спорт бе разтърсен от новината, че олимпийският шампион по бокс в категория до 48 кг - Даниел Петров - Пинчера, е приет в психодиспансер. Състоянието му бе тежко, имаше проблеми с черния дроб, но три месеца по-късно, той вече е добре и в дома си. Боксьорът даде интервю пред "Меридиан мач", в което разказа за тежкия период, през който премина.

Виж още Олимпийският шампион Даниел Петров е приет в психиатрия

Даниел Петров разказва за проблемите си и как се е стигнало до приемането му в психодиспансер. Шампионът от игрите в Атланта през 1996-а дори признава, че на няколко пъти е обмислял самоубийство.

"Всичко започна през миналата година, когато втората ми жена ме напусна. Взе детето със себе си, а аз изпаднах в депресия. Беше започнала да променя отношението си към мен. Ставаше агресивна - крещеше, веднъж дори ми извади нож. Добре, че беше племенникът ми, за да й хване ръката. Започна да пие, а казваше, че съм я биел. Не е вярно това, никога не съм я удрял. Във въпросният ден, в който ме напусна, дори повика полицията. Казала, че съм я пребил и съм изпотрошил апартамента. Полицаите се увериха, че нищо не съм счупил, дори дъщеря ни потвърди, че не съм бил майка й. В крайна сметка си извади медицинско, дори и ограничителна заповед. Заведе две дела срещу мене - за домашно насилие и за издръжката на детето, но това за насилието падна".

В разказа за семейните проблеми и отношението на Светла към него, Даниел Петров стига и до приемането в болница, а впоследствие и в психодиспансер.

"Един ден ми беше много лошо. Не бях пил, а залитам, направо ще се пребия. Съсед ме видял в какво състояние съм и ме откарал в "Софиямед". Установиха, че всичко било заради нарушаване на нервната система. Това можело да се отключи години след ударите в главата и черния дроб, които понасях на ринга. В диагнозата ми пише - увреден черен дроб, не цироза, както си мислеха мнозина. Изкараха ме и алкохолик, а аз не съм такъв. Да, пийвам, но не съм алкохолик, не съм прекалявал. В болницата изпаднах в делириум, откачих. Имах нервна криза, даваха ми успокоителни. Привиждаха ми се всякакви неща. Влизам с майка ми в асансьора и питам какви са тези две кучета, а то кучета няма.

И изведнъж от болницата с една линейка ме закараха в диспансера на Сточна гара, без да знам къде ме водят. Това е клиника за психично болни, алкохолици и наркомани. Бяха ми избили дебели рани по ръцете, краката и врата. Исках час по-скоро да си ходя. Не след дълго ме пуснаха и минах на домашно лечение. Паля свещи и тамян, имам чувството, че някой ми е направил магия. Няколко пъти мислех за самоубийство. На ринга никой не успя да ме нокаутира, но го направи животът, по-точно една жена", завършва разказа си Даниел Петров.