Александър Лазаров, който направи забележително включване в Отбор България по време на ATP Cup, разкри детайли около турнира, но и лични неща в интервю за "24 часа".

Сред тях е и малко известният факт, че страда от автоимунно заболяване и медиците го съветват да спре с тениса. Предлагаме ви избрано от интервюто на момчето, което даде всичко от себе си на корта в Сидни за каузата на нашия тим.

За турнира

Всички там бяхме отбор и всеки даде по нещо от себе си да успеем. В професионален и личен план за мен бе страхотно преживяване, никога не бях играл двойки с Гришо. Бях притеснен, но той умее да те успокои, да ти вдъхне увереност и да те накара да играеш тенис.

Григор се държеше страхотно, нямаш усещането, че си с някой, който е от топ 10 или топ 20 в света. Всичко, което ни казваше, бе правилно.

Предаде ни от професионализма, който притежава. Как се играят мачовете, как се възстановяваш. Ние по принцип нямаме достъп до тези неща, бе хубаво да ги видим.

Григор бе играещ капитан и за него имаше напрежение, но се справи отлично. Разпускахме между мачовете, водиха ни къде ли не, а той ни показа и Бондай Бийч, който е един от най-известните плажове в света, невероятно красиво място. Страхотна атмосфера. Разбирахме се добре, затова ни се получаваше и в играта.

Знаехме какъв играч е Гришо, но той е и земен човек, всичко беше отлично. Много по-назад сме от него в ранглистата, ние сме никои в сравнение с него. Но той се държа, все едно се познаваме цял живот и няма никаква разлика.

За личните здравословни проблеми

Разболях се преди да замина, държа ме близо месец и половина. Не знам какъв вирус беше това, но не бях тренирал много. Отмениха полети, пътувахме много и пристигнахме на 30-и, реално сме тренирали 2-3 дни.

Миналата година ми откриха автоимунно заболяване. Още не знам какво се случи. В един момент си здрав, чувстваш се добре, показваш добри резултати. А две седмици по-късно си на легло, неподвижен, не знаеш къде си...

Заболяването ме извади от строя за 3-4 месеца. После възстановяване реално няма, само контрол. Това ще е с мен цял живот и ще съм на медикаменти. Трябва да се боря с него. В Мюнхен лекарите ми казаха, че е добре да престана с тениса, защото при натоварване рискът за здравето ми е голям. Казах, че няма как да го направя, играя цял живот и това е моята мечта и страст. Ще играя, докато мога.

За детството, семейството и миналото

Роден съм в Маями, майка ми и баща ми са искали да се устроят в САЩ. Татко е имал оферти да остане по-дълго там като треньор. Но плановете се провалят и се връщаме в България. Много съм благодарен, научих английски и това е първият ми език реално, а и имам американски паспорт. Това ми дава по-големи възможности и пътувам по-лесно.

Имах оферта за пълна стипендия от "Харвард", ако искам да уча и да продължа с тениса. А после и от "Йейл" и "Станфорд" същи ми писаха. Отказах, защото ако идеш за четири години в престижен университет, забравяш за това да играеш професионално.

Баща ми винаги ще ми помага. Докато играя тенис, той ще е част от екипа ми. Аз съм израснал в семейство, в което тенисът е основна част от живота ни. И баща ми, и чичо ми, и дядо са били тенисисти. Няма как да не са с мен.

Мечтите

Искам да играя пак на такъв турнир, надявам се и догодина да отидем. Започнах да вярвам повече във възможностите си. Искам да следвам мечтата си, а тя е да стигна до първите 10 в света.