Ако някой ви каже на по халба бира, че може да бие Федерер на тенис, бъдете особено внимателно към количеството, което е изпил.

Ако обаче изтърси, че е оставил Маестрото на нула и не му е дал нито един гейм, по-добре деликатно напуснете масата. Този разговор има нездрав корен.

Истината обаче е, че има един човек на планетата, която всички споделяме, който може да ви разкаже тази история. И тя би била напълно вярна.

"Аз съм единственият човек, който не е дал гейм на Федерер - казва Рето Шмидли. - Не бях се замислял над този факт, докато не го научих съвсем случайно през 2018-а."

Ето я и цялата случка, която днес изглежда като първи минути на филм - доста романтичен - за един от най-славните спортисти на последното столетие.

През август 1991 г. в Прателн, предградие на швейцарския град Базел, се играе традиционния детски турнир на червени кортове. "Грюсенхолцли клуб" е домакин на надпреварата, като в нея се срещат най-големите таланти от областта.

В първия рунд има мач между две момчета на различна възраст. Шмидли е 13-годишен талант от клуба "Арлешайм", а Роджър Федерер - 10-годишен хлапак от "Олд Бойс Базел". Рето е доста едър за годините си, а и е по-голям. Здравеняк е, а насреща хлапето е слабовато, макар и нахакано.

Разликата във възрастта - а на тези години на децата тя е огромна пропаст, прави мачът без интрига.

Шмидли печели с 6:0, 6:0.

В онзи августовски ден две неща са неизвестни за тези, които все пак гледат двубоя в Прателн. Че Федерер ще стане вероятно най-големият тенисист в историята на играта с 20 титли от Шлема, и че никога повече в кариерата му няма да загуби мач, без да спечели гейм.

Както и, че Рето Шмидли - победителят, няма да стане професионален тенис играч. Днес той е полицай, като семейството му притежава и бистро в Арлешайм, на 5-6 километра от Базел.

"Един ден приятел ми каза веднъж, че прочел интервю с Роджър в американско списание - разказва с усмивка грамадният тип с гола глава. - И там го питали губил ли е някога на нула. Федерер отвърнал, че му се е случило само веднъж в Прателн срещу мен преди много години. Понякога и тук, в Швейцария, когато играя на турнири за ветерани и аматьори, ме питат: Ти наистила ли си бил Роджър с 6:0, 6:0?".

Но полицаят не се гордее с това като някакъв исторически къс.

Той и днес играе в първенството на Швейцария по тенис за ветерани, а и е капитан на местния клуб в Арлешайм. Нерядко играе дори в екип на марката на Роджър, с познатото на целия свят F върху него.

"Това, че съм бил Федерер на нула, не значи нищо за мен, защото тогава той бе на 10, а аз - с близо 3 години по-голям - спомня си Шмидли. - Спечелих лесно в онзи ден, но да си призная - всеки би го направил. Той се появи на турнира с майка си, за него вече говореха като за вундеркинд на тениса. И наистина - личеше си, че е специален. Беше впечатляващ по начина, по който опитваше да отиграва топките. Но не му стигаше сила и опит. Победих без някакво голямо усилие."

Пътищата на двамата са съвсем различни след онзи ден, в който - макар Рето да премълчава това - Роджър плаче от яд. Маестрото го споделя в същото интервю в Щатите, за което споменава Шмидли.

Малкият Федерер отива в Националния тенис център за развитие, а Рето продължава да тренира в местния клуб. Но за разлика от момчето, което бие на нула, той и семейството му не са обсебени от мисълта, че трябва да стане професионален играч на всяка цена.

"Пробвах се на няколко турнира от сателитните вериги в Австралия, за да получа точки за ранглистата - разказва полицаят. - Но не минах квалификациите. Тренирах в клуба на Пат Рафтър, като тогава научих и английски език. После и тук опитах, в Швейцария, но пак не стана. Всъщност, аз обичам да играя тенис, но ми липсваше това изгарящо желание и огромен хъс да стана професионалист. Бях голям фен на сериала за следователя Коломбо и така се явих на изпити за полицай..."

И днес е такъв. Част от историята на най-успешния тенисист на нашето време, но всъщност - малко странична и по-скоро любопитна такава.

Рето ходи всяка година да гледа турнира в Базел, където Роджър не пропуска да играе.

"Голям фен съм му, той е невероятен", признава с усмивка единственият човек, който не даде гейм на великия Федерер.

Днес кортът, на който това се случи, не съществува. Онзи тенис комплекс е заменен от мебелен магазин. Но резултатът и споменът остават.

Никога след това - а говорим за около 1500 професионални мача и още стотици при юношите и в Чалънджър веригите, Маестрото не е губил на нула дори в един сет!