В една мрачна вечер през 1979-а...

Така може да започне всяка история, но тази е по-особена. Позабравена, някак оставаща скрита заради желанието да се акцентира върху далеч по-значими и позитивни нощи в историята на US Open.

Но вечери като тази писаха историята на американския турнир от Големия шлем.

Помните финала от миналата година между Серина Уилямс и Наоми Осака, нали? Скандален. И вероятно - паметен за десетилетия напред.

Е, онзи мач от 1979-а трябва да бъде поставен далеч през женския финал от миналата година като най-скандален в историята на US Open.

Онази вечер в Куинс, на стария тенис стадион "Луис Армстронг" е шумна и дразнеща, защото на корта бяха двама кресльовци. Непримирими бойци, но и ужасни дразнители. Илие Настасе и Джон Макенроу е като рецепта с големи букви върху опаковката на продукт в супермаркета: "Внимание! Избухливо!".

Те се срещнаха във втория кръг на турнира и човек би си казал - е, не е като финал, какво толкова? Е...

Страховита вечер беше.

"Цял ден бях наелектризиран за мача, още от сутринта - спомня си Макенроу. - Вечерните двубои още бяха нововъведение, хората имаха време след работа да обърнат по няколко питиета и идваха на трибуните в настроение. Беше забава, но и шумно, напрегнато."

Настасе по това време би следвало да е улегнал ветеран, а вместо това си е все същият скандалджия

Настасе, шампион в Ню Йорк седем години по-рано, е същият кибритлия. Няколко негови класически изпълнения бяха да се кара с публиката, да забавя играта умишлено, както и да ругае звучно на поне два езика арбитрите. А, да - веднъж си събу гащетата пред феновете, които го освиркваха. Друга история.

"Страшен чешит беше Насти. По-голям психар дори от мен", спомня си Макенроу.

Но по това време Настасе вече е след зенита си, възрастен и - въпреки че е непримирим, отстъпва в класа и енергия на младия американец.

Рано-рано румънецът усеща, че нещата не се получават и противникът е по-добър. Това го праща в коловоза на "другия Настасе".

"Настасе превърна тази вечер в пълен хаос, пълен фарс - казва Мари Карийо, която работи за NBC тогава и е на трибуните. - Джон се държеше нетипично добре и спокойно. Но не и Илие."

Мачът има своите искри и в първите три сета, в които Макенроу повежда с 2:1. В четвъртия, вече почти в полунощ местно време, започва да става напечено. Нека кажем, че публиката е втрещена, когато Настасе плесва един зад врата на съдията на мрежата и му сваля шапката от главата. Пълен шок!

"Бях на 33 години, краката не ме държаха. Той беше на 20 и кипеше от енергия. Вкарах в играта всички трикове", смее се Илие, който продължава да е същия зевзек и днес.

Румънецът се оттегля до крайната линия и невъзмутимо седи и чака. Публиката освирква, а Макенроу седи с ръце на кръста. Той сервира за 3:1 в сета. Арбитрите се чудят какво да правят.

Франк Хамънд, уважаваният господин на стола, отправя предупреждение към Настасе. Друго не може да стори по правилата тогава. Следва ругатня, която струва точка. После споровете продължават и арбитърът присъжда гейма на съперника.

Embed from Getty Images

"3:1 гейма за Макенроу", обявява резултата Хамън. Той си е точно такъв.

Следват едни от най-лудите 20 минути в тениса.

Изненадващо, тълпата застава на страната на Настасе. "Два на един", крещят стотици, а по корта политат пластмасови чаши от бира.

Няколко опитват да нахлуят, но полицията не спи. Настава атмосфера като от южноамериканско дерби във футбола.

Настасе заиграва "умряла лисица", вдига рамене, сякаш казва: "Какво съм виновен?".

Макенроу невъзмутимо си премята ракетата от ръка на ръка.

"Тълпата бе извън контрол - разказва Марк Макенроу, брат на Джон, който пише дипломна работа в колежа година по-късно за мача и случилото се около него. - Илие опитваше да яхне вълната, насочвайки напрежението към Макенроу. Хората не бяха срещу Джон, нито пък за Настасе. Те просто искаха мачът да не свършва и им се стори готино да атакуват съдиите."

Майк Бланчър и Бил Талбърт - директорът на турнира и шефът на организацията, призовават публиката да кротува, защото иначе мачът ще бъде отложен. Това прави нещата по-лоши. Летят предмети и здравето на хората долу е заплашен - тенисисти, подаващи топката деца и арбитри.

Хамънд призовава двамата да играят. Настасе в знак на протест ляга на корта. Стар негов номер, не го прави за първи път.

Арбитърът кипва и произнася от стола: "Гейм, сет и мач - Макенроу".

Embed from Getty Images

Това вече влудява тълпата.

Никой не иска да има дисквалификация и преждевременен край на мача. Намесват се шефовете и Бланчър нарежда на Хамънд да си ходи от стола. Застава на негово място. На никого не му пука дали това е по правилата. Мач ще има.

Директорът на турнира отменя гейма за 3:1, връща резултата на 2:1. И дава знак да се играе. Макенроу взима четири от следващите пет гейма - 6:2, с което печели и мача.

Хамънд е в пълен шок, виждат го разплакан след пресконференцията. Унижението е ужасно. Той не се появява повече на US Open. А мислите, че на Карлос Рамос преди година му е било тежко по време на скандала със Серина!?

"Стана ми тъпо за него", казва Макенроу. Настасе се присъединява: "Той го отнесе, а нямаше вина".

"От всички арбитри в края на 70-те, Франк бе един от малкото, които харесвах - пише по-късно в автобиографията си Макенроу. - Дебел и плешив, невзрачен на вид, той се отнасяше страхотно с играчите, разбираше случващото се и се познаваше на малко име с всеки от нас. Уважавах го."

Интересната вечер не свършва дотук, макар останалото да остава скрито за публиката. А то си струва да се знае.

"Преобличах се в съблекалнята, когато Насти влезе - разказва Макенроу. - Бях готов да му се разкрещя, защото това бе пародия. Но останах стъписан - той беше с две млади момичета под ръка. И каза: Ей, Макарони (румънецът го нарича така - б.а.), къде ще купонясаме тази вечер?"

Двамата отиват в любимия ресторант на Джон - "Пъбът на Патрик" в Литъл Нек, недалеч от Куинс.

"О, да - хапнахме и после се забавлявахме на бар, беше готина вечер - потвърждава Настасе. - В крайна сметка, това е просто мач, след това сме си приятели..."

По същото време полицията извършва арести около комплекса на US Open, след като са разпознати хора, хвърляли предмети и атакували корта. Бунтовна атмосфера. Но - хей, това е само мач, нали?

Макенроу печели турнира дни по-късно, побеждавайки на финала Витаутас Герулайтис. Това е първата му титла в Шлема, след нея взима още три пъти трофея в Ню Йорк, три пъти този в "Уимбълдън" и веднъж - на "Ролан Гарос".

Той се превръща в суперзвездата на тениса.

Настасе никога повече не печели голям турнир, въпреки че играе професионално до 39-годишен. Скандалите вървят с него и днес, като преди 2 години избухна нов голям такъв - като капитан на Румъния за Fed Cup първо направи расистки коментари за Серина Уилямс, а после докара до сълзи капитанката на Великобритания Ан Котавон, като поиска номера на стаята и в хотела и я унижи вербално.

Отнеха му акредитациите за турнирите на Международната федерация, което не му пречи често да прави нови "забавни" коментари за допинг, за Серина и нейната дъщеря и т.н. Чешит, макар невинаги да е смешно с него.

Но това са други истории, не свързни с онази мрачна а като време, и бурна като атмосфера септемврийска вечер отпреди 40 години в Ню Йорк.

Тя остава е със сигурност най-скандалната в историята на US Open.

Комплексът има нов и модерен вид днес

Има нещо специално във вечерните мачове в Ню Йорк...