Тя не трябваше да е там, където е в момента.

Под светлината на прожекторите на една от четирите най-големи сцени в световния тенис - Australian Open. Не и ако се бе доверила на крайната лекарска прогноза, когато е едва осемгодишна - че никога няма да може да играе професионално тенис. И изобщо - да спортува активно на нивото, което се иска за професионалист.

Тя е Франческа Джоунс. И е един от онези хора, за които всички трябва да знаят. От хората, които не се задоволяват с поставените им ограничения и преминават много отвъд тях. Със силен дух, непримиримост и здрава работа.

20-годишната британка ще дебютира в основната схема на турнир от Големия шлем - в Мелбърн нейна съперничка ще бъде Шелби Роджърс от САЩ. Какво пък толкова, поредният дебют…

Подобно изказване щеше да бъде на място, ако Франческа Джоунс не беше по-различна от типичните тенисистки.

Световната №241 има вродено генетично заболяване - ектродактилна ектодермална дисплазия. Или иначе казано, няма по десет пръста на краката и ръцете.

Заради този синдром Джоунс има по четири пръста на всяка от ръцете си, както и на левия крак, а на десния ѝ крак пръстите са три. 

“Ако не страдaх от това заболяване, вероятно нямаше да влагам толкова много в тениса и да преследвам целите си с такъв хъс и мотивация. Това е нещо, с което се гордея и нямам никакъв проблем да бъда асоциирана с него. Не възприемам състоянието си като нещо отрицателно. Искам да призова хората с подобни проблеми да се опитват винаги да бъдат най-добрите в това, с което се занимават”, казва Джоунс, която е петата най-добра тенисистка на родината си спрямо ранглистата на WTA.

Снимка: Getty Images

Франческа не се е прибирала у дома от месец. Когато тръгва за квалификациите за Australian Open, провели се в Катар тази година, носи със себе си само една пижама. Е, вероятно никога повече няма да направи грешката да не планира занапред, когато отива на подобно пътешествие

Месец по-късно, вече в Мелбърн и като част от основната схема, Франческа продължава да опровергава докторите. Дванадесет години след като те са категорични, че тя няма да може да бъде професионална спортистка, Джоунс е на прага на първото си голямо изпитание. Първото от много, както сама се надява.

Снимка: Getty Images

Фран, както е по-известна сред колеги и приятели, знае какво точно иска и е готова да го постигне още като малко момиче. Мести се в Барселона, когато е на 10 години, за да преследва своята тенис мечта. 

През годините, логично, ракетите, с които играе биват адаптирани за нейно максимално удобство. Нищо не идва просто ето така. Всеки мач ѝ коства часове възстановяване, особено на едното ѝ бедро - просто натоварването на човек с нейните физически дадености е много по-различно и тежко от това на “нормален” такъв.

“Никога не съм мислела за отказване. Никога не съм се съмнявала в уменията си като тенисистика, не и като резултат на този синдром. Няма да се предам. Искам да показвам постоянство. Ако резултатът, не е този, който иска, поне няма да съжалявам за нищо”, споделя още тя и никога не пропуска възможността да благодари на родителите си, които по собствените ѝ думи са жертвали "много за нея".

Отявлена футболна фенка е. И по-точно на Манчестър Юнайтед, макар да е родом от Лийдс - а двата града имат далеч повече от футболно съперничество.

Джоунс се адаптира постепенно към “новата среда”, която я заобикаля в Мелбърн. Вече излезе от задължителната карантина и изигра първия си мач на подобно ниво, отстъпвайки с 1:6, 3:6 на Надя Подороска, която игра полуфинал в последното издание на “Ролан Гарос”.

“Смятам, че ще съм неудобна съперничка за много тенисистки. И ще направя всичко възможно да се възползвам от ритъма, в който съм влязла”, категорична е Джоунс.

Знае, че съперничката ѝ е много по-опитна, докато тя е все още млада надежда, която обаче няма какво да губи. Вярва, че ще предостави на зрителите страхотен двубой с Джоунс.

Но преди това ще си купи нова пижама, след като най-сетне има свободен ден. А след това ще продължи по план.

Да опровергава всички, които са се усъмнили дори за миг в това, на което е способна.