Роджър Федерер напоследък говори повече за миналото, отколкото за бъдещето. Но редовно при медийните му изяви чува въпрос за отказване...

В интервю за агенция AP на старта на сезон 2020, му се налага да лавира между "какво беше" и "какво ще бъде".

На 38 години (през август ще навърши 39), Маестрото е абсолютният доайен в елита на световния мъжки тенис, а и най-титулуван сред тримата Властелини на новия век.

През миналата година в Дубай швейцарският магьосник спечели своята титла №100 в ATP турнири, а вече са 103. На хоризонта е вечният рекорд на Джими Конърс със 109 трофея в open ерата, за който - естествено, Федерер хвърля по едно око.

Зад него обаче дебнат Рафа Надал с 84 и Новак Джокович със 77 титли. И двамата имат за цел да бутнат от престола Маестрото.

"Мисля, че е неизбежно да го направят - казва в голямото интервю. - Очевидно е, че Рафа и Новак ще спечелят повече от мен. Така вървят нещата. Но ако един ден аз погледна вечната класация и съм трети след тях, ще бъда доста доволен. Защото те са изключителни. Само вижте последната година. Вижте колко спечелиха и какво ниво поддържаха..."

Статистиката е ясна - Надал и Джокович спечелиха по два турнира от Шлема през 2019-а. Федерер хвърля поглед, в който се чете и разочарование при последните думи. Да, той има 20 титли от Големия шлем (Надал е с 19, а Джокович - с 16), но можеха и да са повече... А и още в Мелбърн от понеделник, Рафа тръгва с мисията да изравни швейцареца.

"Естествено, че не ми е безразлично - признава, вдигайки рамене. - Ще излъжа, ако кажа, че съм загубил интерес към победите и титлите. И към класациите. Помня колко велико постижение бе за мен да седя там, на Централния корт на "Уимбълдън", когато спечелих 15-ата си титла от Шлема. А Пийт Сампрас, чиито рекорд надминах тогава, бе в ложите и ме аплодираше. Когато видиш такъв човек, когото си обожавал като дете, да прави това, разбираш - това е сериозно постижение."

Разбира се, смисълът не е само в рекордите и задъханата надпревара да си винаги пред останалите. Но и това не е без значение, а когато в природата ти е да побеждаваш постоянно, се превръща в нещо като тик, като навик.

"Чувствах се великолепно със Сампрас, но и малко неловко - признава Роджър. - Това бе голям момент за нашия спорт, а такива моменти се помнят. Сега, когато ме надмине следващият, ще е подобно усещане - и за мен, и за него. Сещам се, че тогава си казах, при 15-ата титла, че "всичко оттук нататък е бонус". По същия начин разсъждавах и след контузията в коляното през 2016-а. Пак си казвах, че нататък всичко е добре дошло. Ако спечеля един турнир от Шлема - супер. Ако са два - още по-добре... Естествено, че искам аз да съм номер едно по трофеи, но няма да загубя съня си, ако не съм."

И все пак, какво крие бъдещето. Вече наближава 40-те, а двамата големи съперници имат още доста години пред себе си.

"Мисля си, че ще е вълнуваща година - предполага асът. - А и ми е интересно да видя колко още ще продължи съперничеството ни, колко титли ще спечелят те. Със сигурност Рафа и Новак имат повече пълноценни години пред себе си, от мен. Но ми харесва това съперничество, то е нещо като Златни години на тениса."

А кой идва след тези тримата? Това май е вечният въпрос, поне от десетилетие. Роджър няма готов отговор с един или двама, а предпочита изброяване.

"Те са цяла група - казва Маестрото. - Ожие-Алиасим, Шаповалов, Циципас от най-младите. Зверев, Медведев, Хачанов... Има една елитна компания от десетина играчи в момента, което е отлично за тениса. Всички те ми изглеждат доста добри. Това е промяната в последните, да кажем, 18 месеца. Много, много трудно е вече да се предвиди кой кого ще победи при сблъсъците им.

Искрено се надявам, че това, което аз, Надал и Джокович постигаме, ще мотивира цяло едно поколение. Младите би трябвало да се вдъхновяват от нас, а не обратното. Те виждат пред очите им как трима, не един, топ играчи се надпреварват на върха. И то веднага след ерата на Пистолета (нарича Сампрас с прякора, с който го знаят тенисистите - б.р.). Това трябва да им даде увереност - всеки може да опита."

В заключение Федерер поема въздух и опитва да събере всичко в няколко изречения. Не е лесно, а и разговорът за съперничеството на тези трима титани в играта може да продължи вечно. А никое интервю не е безкрайно...

"Никога не съм предполагал, че ще спечеля всички тези турнири и трофеи - опитва да върне лентата до самото начало. - Което само говори колко трудно е да предвидиш какво ще се случи. Когато за първи път срещнах Новак, си казвах - "Добър е, може да спечели някой голям турнир." При първия сблъсък с Рафа си мислих: "Този определено може да спечели "Ролан Гарос". Но никой не можеше да предвиди, че Надал ще има 12 титли в Париж. Един, два, три... Но това са 12 титли! Има поредици от по девет месеца без загуба, това са невероятни статистики в нашия спорт. Става все по-трудно да прогнозираш кой какво може да спечели...

Днес виждам играчи, които ще спечелят, по мое мнение сега, поне по 2-3 турнира от Шлема. Но не бих могъл да се подпиша под това..."