Григор Димитров се доказа като достоен капитан на отборния турнир ATP Cup и с другите български тенисисти ни донесе страхотни емоции още в началото на годината. Дойдоха някак неочаквано и с лек привкус на разочарование заради драматичното ни разминаване с четвъртфиналната фаза.

Българските фенове на играта обаче са алчни и си пожелават още безсънни нощи със силно представяне на световния №19. И няма как да е по друг начин - когато Димитров е във форма, е истинско удоволствие да се наблюдава. Биха го потвърдили и неутралните зрители, които нямат нищо общо със страната ни.

Решението на Григор да се завърне за турнира в София през тази година е още една червена точка в актива му що се отнася до отношението от родните фенове. Въпросната подкрепа може да достигне един нов връх през тази година, като за целта логично трябва да бъде поощрена с добро представяне на корта.

А турнирът, който предстои, е една перфектна възможност за хасковлията отново да зарадва любимците си. Защото тук отново не става дума само за патриотични сантименти към най-известния ни активен спортист, но и разбираемото желание един силно и красиво играещ тенисист да печели своите мачове.

Австралия и по-конкретно Australian Open е любима дестинация на Димитров. Като изключим екзотиката и топлото време, по отношение на тениса той наистина се наслаждава на представянето си, когато е по кортовете в далечния юг.

Най-силният му мач в кариерата бе изигран тук, макар и загубен. Дори миналогодишната му победа над Роджър Федерер на US Open не може да се сравнява с онзи паметен дуел срещу Рафа Надаел на полуфиналите през 2017-а.

Точки, които се броят на пръстите на едната ръка, решиха срещата в полза на Матадора в онзи ден и показаха разликата между големите шампиони и претендентите.

В последните няколко години тази малка разлика си личи неизменно в Шлема и затова в 12 поредни турнира не можахме да видим някой от тройката да бъде детрониран на финал.

В онзи януарски ден сблъсъкът бе полуфинален, но не с по-малка тежест от финален мач. Димитров влизаше като пресен шампион от Бризбън, където победи последователно трима играчи от топ 10.

Формата му и увереността му по време на мачовете в Мелбърн ни накараха да вярваме, че е способен да бие Надал на тази голяма сцена. Близо беше, но в крайна сметка мигна първи и Рафа отиде на финал, където загуби също в пет сета от Федерер.

И през последните две издания Григор направи серия от победи - четири през 2018-а и три през 2019-а. Спряха го последователно Кайл Едмънд и Франсес Тиафо, на които до ден днешен кариерата далеч не се развива по най-желания за тях начин.

Редно е с натрупването на този опит българинът да преодолява и такива съперници в Големия шлем. Жребият отреди да започне срещу подобен опонент - Хуан Игнасио Лондеро от Аржентина, който е №51 в света. При победа във втория кръг го очакват Леонардо Майер (№100) или Томи Пол (№90). Едва в третия кръг Григор може да срещне по-именит съперник, като най-вероятно това би бил Денис Шаповалов (№13 в схемата).

Ако българинът покаже нивото си от края на миналия сезон, то не е изключен нов сблъсък с Федерер, като този път това ще е на евентуален осминафинал.

Разграничавайки се от сметките без кръчмар, това би била една супер възможност Димитров и феновете му да си сверят часовниците докъде е стигнал в професионалния си път.

С вече три полуфинала от Шлема зад гърба си, българинът едва ли ще чувства нервно напрежение от големите мачове през този сезон. Срещата с Давид Гофен на ATP Cup показа, че той е все така способен да допуска обрати и спад в играта си, но главната причина за поражението бе основно добрата игра на съперника.

Победата над Федерер в Ню Йорк може да се окаже счупване на психологическа бариера не само в съперничеството с Маестрото, но и като цяло с голямата тройка. Не е маловажно, че Димитров вече е побеждавал и тримата.

На Мастърса в Париж през октомври Григор загуби от Новак Джокович в друг голям дуел, но игра много силно. А и е излишно да казваме кой от двамата е в по-добра форма.

На Australian Open Димитров е с актив от 23 победи и девет поражения - най-добрият му процент в Големия шлем. Тук е заработил общо 1,7 милиона долара, така че със сигурност се чувства добре на мястото.

Лесно е и да намерим фактори, които биха довели до евентуален провал още в някой от първите три кръга на надпреварата. Такива имаше доста в Големия шлем през последните години, но не и в Австралия.

Откакто загуби от Жулиен Бенето с 0:3 в откриващия кръг през 2013-а, Димитров традиционно прави прилични пробиви на турнира и не допуска изненадващи ранни загуби. Нещо, с което много от тенисистите от неговия ранг, не могат да се похвалят.

Така че полуфиналистът от 2017-а определено има недовършена работа в Мелбърн. Очакванията към него не са големи и моментът е подходящ за нещо повече от достойно представяне - такова, каквото видяхме в Ню Йорк и Париж в края на миналата година.

Българинът започва тазгодишното си участие в понеделник, когато излиза срещу Лондеро в трети мач на корт №3. Срещата би трябвало да започне около 5:30 наше време, а турнирът се излъчва в каналите на "Евроспорт".