Григор Димитров е в България, като събра медиите на пресконференция в Гранд-хотел "София" за края на спортната година в тениса. Залата е избрана неслучайно - в нея бе брифингът на Григор след спечелената титла в Стокхолм, негова първа в ATP, в края на 2013-а.

За ATP cup

Исках да споделя първо с вас - с нетърпение чакам да играя ATP Cup, ще бъда играещ капитан. Очаквам това, с младите момчета, които ще дойдат с мен в Австралия. Моята подготовка ще протече най-вероятно в Монако. Искам да видя какво правят момчетата и какво тренират. В момента аз нямам треньор и затова доста неща са във въздуха. Надявам се младите да изживеят добро преживяване. Всички играчи харесват отборните турнири, за мен е добре да се играе ATP Cup, този формат ми допада. Българин съм и играя за България. Всеки един турнир пише, че е така и се вижда българското знаме.

За трудностите през годината

Не знам точните думи за годината. Започна се с контузията. За първи път бях контузен, минах през какви ли не перипетии. Всеки ден почти бях по болници... Но продължих да вярвам в себе си. Имаше моменти в годината, в които мислих, че няма да се възстановя. Лятото бе по-добре, започнах да тренирам повече. Имаше турнири, в които резултатите не идваха. Но вярата бе силна. През толкова промени трябваше да мина и доста технически. Наложи се да променя много неща в ракетата. Това ми дава свобода да пускам ръката. Имаше хубави разигравания (смее се).

Снимка: БТА

Ако започнеш да съжаляваш за загубите, е по зле. Това затруднява следващия ти мач. В момента ми е трудно да кажа конкретно кои моменти бяха най-трудни. Когато бях контузен, когато се връщах. Можеше да не ида на "Индиън Уелс", бях в болница една седмица и в 3 часа се събуждах с болки в рамото. Но отидох, защото исках да играя. Всяка седмица и всяко отказване те кара да задаваш въпроси. Едвам вдигах ракета или чаша. Тези моменти няма смисъл и да ги споделям. Просто продължавам напред да вярвам и събирам позитиви от всяка една гледна точка.

За Мастърса в Париж

Париж винаги е било мястото, където се чувствам добре, но не винаги имам добри резултати там. Всеки гейм вдигах нивото и имам подкрепа, на която винаги мога да се облегна. Родителите ми, Георги Стоименов и всички, които са били зад мен през годините. Това дава комфорт. Имам го за един добър завършек, нуждаех се от това.

Снимка: AP/БТА

За бъдещите цели

Топ 10 винаги е била моята стълбица и цел. Дори когато бях 3-ти в света мислих за повече. Разбира се следващата цел отново е топ 10. Тази година бях толкова фит, колкото никога, но за съжаление рамото не издържа. За мен е важно да запазя това постоянство, това ще донесе резултатите. Надявам се в следващите седмици да имаме пълна картина не само за сега, но и за следващата година. Трябва да анализирам нещата, които работиха добре. И кои да подобря. Мисля, че мога да си позволя да отделя време за това.

По принцип и след 10 години се виждам в тениса. Но не знаеш какво ще се случи. Всеки един от тези на върха играe още на най-високо ниво по различни причини. На 33-34 г. трябва да намериш причината защо искаш да продължиш. Всеки един има цели, виждания. В момента моите са съвсем различни и гледам изцяло да се фокусирам върху тях. Дано и тялото ми позволява. Десет години съм в тура, нито една не съм пропуснал. Но не си застрахован.

За Агаси и Щепанек 

С Агаси винаги сме поддържали контакт. Винаги ще е там, когато искам да разговаряме. С Щепанек така и не сме започвали, беше междинен контакт и оставаме приятели. Агаси е цяла енциклопедия. Когато трябва да говориш с него, ти трябва час и половина свободен. Толкова време прекарах с него - на и извън корта. По-големият растеж стана извън корта. Ако има нещо, което чувстваш, може да споделиш с него. Знаеш, че винаги ще получиш отговор.

Снимка: Dir.bg

Променил ли се е Григор Димитров?

Животът си е мой, аз винаги съм режисьорът на моя филм. Ще продължавам да бъда този човек. Нищо в мен не се е променило. Мисля, че през годините съм запазил себе си и продължавам да работя в сферата си и да гоня целите си. Не знам дали ще успея, но мога само да опитвам и опитвам. Винаги съм искал да споделям с феновете и какво правя извън тениса.

За успехите без треньор 

Съгласен съм, че най-добрите резултати бяха, когато бях без треньор. Не съм в паника да намеря треньор веднага. В последните месеци ми се събраха доста неща, които не бях правил в миналите години. Но това е и свобода, дава възможност за импровизация. На корта си сам, няма на кого да разчиташ. Какви ли не разговори имах със себе си по време на мачове... Но все пак без треньор не може. Няма да бързам обаче.

Снимка: Getty Images

За US Open

Преди US Open тичах 110 километра, тренирах по 3-4 часа. Но не знаех дали ще има резултати. Първият мач на US Open срещу Сепи ми беше най-важният. Разбира се, исках да бия Роджър и то на вечерен мач. Беше уникална атмосфера, не можехме да чуем топката. Не можех да видя публиката нависоко. Всеки един мач набираш по-голяма скорост и си казваш - да, пак мога да съм там. И продължавам.

За голямата победа над Тийм в Париж

Срещата с Тийм в Париж вероятно е най-добрата за годината. Доминик винаги ме кара да играя добре, имаме приятелство, тренираме често заедно. В този ден каквото и да направя, всичко влизаше в корта. Такива мачове се случват 4-5 пъти в годината. Някои от тези отигравания и аз се чудих как се получаваха. Но исках да ги направя!

Кои мачове би изиграл пак, ако може? 

Бих преиграл мача с Рафа в Австралия. С Новак също... Тези загуби, които имах, също ми помогнаха. Пет пъти загубих от Вавринка, не е приятно. Но го оценявам. Едно от най-важните неща е да оставяш нещата встрани, в миналото. Губиш в събота или неделя, в понеделник играеш пак. Ако продължиш да мислиш за загубата, става още по-трудно.

За Олимпиадата 

Олимпийските игри за момента няма как да влязат в плановете ми, не съм играл на Купа Дейвис. Това не ми е целта.

За почивката в Исландия

Веднъж бяхме в Африка, сега избрахме Исландия. Винаги избирам една почивка с родителите ми след сезона. Специално място е, винаги е интересно да видиш такова място.