17-11-2017 20-11-2018

Григор за втори път е в свободно падане. Ще успее ли пак да "позлати" третата година?

Позитивното е, че вече веднъж се измъкна от подобна дупка

15:04 | 22 април 2019 | Редактор : Динко Гоцев 8 3220 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Григор Димитров падна до 43-о място в ранглистата на ATP, като това е най-лошото му класиране от 2012 г. Задава се тежка седмица в Барселона, където първата ни ракета трябва да защити 90 точки, за да не пропадне още в класацията.

Григор

Не 3-4 позиции обаче са истинският проблем, а тенденцията. А тя се втвърждава при Григор вече от близо 12 месеца. Някъде около април 2018-а формата му рязко тръгна надолу, а за десерт дойдоха есенна травма в коляното и още по-сериозна такава в рамото от началото на тази година.

Периодът е най-тежък в десетгодишната кариера на Григор на най-високо ниво в тениса. Оставяме настрани ранкинга, говорим за цялостно представяне, преследване на амбиции и баланс в мачовете (победи-загуби).

Последните 50 излизания на корта на Димитров донесоха 28 победи и 22 загуби (изиграни са от януари 2018-а досега). Успехи над Ник Кирьос (тогава №17), както и два пъти над Давид Гофен (тогава №7), са единствени над играчи в топ 20 към момента на срещата им. За 13 месеца това е твърде малко.

Като цяло балансът е посредствен за играч, който започна въпросния период като №3 в ранглистата. Защото точно там се намираше Григор през януари миналата година.

Снимка: Abierto Mexicano Telcel

Подобен срив имаме още само веднъж в десетилетието, откакто рошавото момче с обърната шапка на главата се появи в елита на тениса през 2009-а. Днес Григор изглежда различно, вече е сериозно име в спорта, но ще има нужда да бръкне дълбоко в сака със спомена за това как преодоля първото "свободно падане" в кариерата му.

То дойде след изключителна 2014 г., която му донесе три титли в ATP тура и място в топ 10 за първи път (през август стана №8), а бе едва на 23 години. Тогава се говореше за бъдещ №1 и победител в турнири от Големия шлем, както бе и в края на другата му супер успешна година - 2017-а.

Но сривът дойде в периода 2015-2016 г., когато Гришо изведнъж заигра различно, не успяваше да победи дори посредствени за стандартите си съперници.

Следващата 2015 г. бе завършена на 28-о място, а през 2016-а пропадането стигна до позиция №40. Най-ниската точка бе ранното отпадане на "Уимбълдън", където първата ни ракета традиционно се чувства добре, и то от средняк като Стийв Джонсън.

Тогава се появи Дани Валверду, с когото започнаха съвместна работа. И резултатите започнаха да се обръщат. В Торонто през юли Гришо стигна четвъртфинал, в Синсинати месец по-късно игра полуфинал, на US Open през септември игра осминафинал, загубен от Анди Мъри.

В Пекин през октомври същата година (2016-а) Димитров бе на финала срещу Мъри (тогава №2 в ранглистата). Новата 2017 г. стартира от 17-а позиция в ранглистата, което бе страхотен прогрес след близо двегодишния срив.

Нататък... Четири титли през 2017 г., изключителна игра, успех на финалите в Лондон и трето място в ранглистата. Третата година бе отново за триумфи.

Снимка: Getty Images

Сега ситуацията е сходна с тази от 2016-а, говорим за втора година на проекция "надолу", която би следвало да свърши скоро. Григор трябва да яхне опита си. А и ако новият човек в щаба му - Андре Агаси, има същия ефект върху представянето на корта, какъвто оказа Валверду през 2016-а, можем да очакваме нов поход нагоре и напред след лятото.

Остава да видим дали тенденцията в кариерата на Григор ще се запази. След "златната" 2014-а, прожекторите на славата отново го осветиха през 2017-а. Дотук ритъмът на успеха е: Силна година - две на застой и отстъпление - триумфална година - две на срив.

Догодина е 2020-а, тоест... "третата" година.

Времето ще покаже, дали кривата на Григоровия успех ще се запази.

ИЗБРАНО