Григор Димитров не дава често интервюта, особено пък такива, които засягат личния му живот и неща извън тениса. Затова и появята на разговор със световния №19 в списанието "Hello Monaco" е особено любопитно.

Именно в него Гришо обяви инициативата си да създаде благотворителна фондация в България, но има и други интересни теми, които интервюто засяга.

Ето избрано:

За травмата в края на сезона

Преминах през още една възстановителна процедура. Нямам проблеми, защото съм свикнал. Спортистите винаги рискуваме, тъй като всеки ден се стремим да даваме най-доброто от себе си както физически, така и психически.

За вируса Covid-19

Беше тежко. През първите три месеца от пандемията се грижех много за себе си. Намирах се в САЩ и бях в пълна изолация. Въпреки това продължавах да тренирам и да работя, защото не исках да губя форма. Но след това се разболях и трябваше да стоя сам вкъщи в продължение на 20 дни. Нямате представа колко много можете да размишлявате за абсолютно всичко в такава ситуация. И аз направих точно това. Сега оценявам още повече хората, които ги е грижа за мен.

Мисли ли вече за семейство

Да, разбира се. Не искам да прозвучи арогантно, но ми се налага да полагам усилия, за да бъда по-обикновен отколкото съм, тъй като искам известно време да живея малко по-спокойно и да не се занимавам с нищо.

Как приема победите и пораженията

Приемам спокойно както победите, така и загубите. При победа не се радвам твърде много, а при загуба не се натъжавам прекалено. Така трябва да бъде в нашия спорт. Трябва да намериш този баланс не само в тениса, но и в живота. Нищо не е чак толкова добро или чак толкова лошо. Важно е всичко, което правиш, да бъде с определена цел.

Уча се от грешките си, но не мисля твърде много за тях. Строг съм със себе си, взискателен съм. Най-хубавото в тениса е, че следващата седмица идва нов мач. Винаги имаш време да поправиш грешките в играта. В живота не е така, нямаш толкова много възможности. В момента аз и другите тенисисти изживяваме мечтата си, но това не е реалният живот.

Като спортист имаш срок на годност. Ние сме като продуктите в магазините.

Срещу кого мечтае да победи на корта

Изпълних тази цел миналата година, когато победих Роджър Федерер на US Open. Начинът, по който се случи и то на такъв турнир, прави победата ми срещо него по-значима от тази срещу който и да е друг тенисист. Имам много други ценни победи, но точно тази беше по-специална.

Кариера след тениса

Имам някои идеи, но през тази година доста неща се объркаха... Възможно е след като приключа с тениса да си взема една година почивка. Преди пандемията имах много интереси в най-различни части на света. Много обичам архитектурата и модата. Едно от големите ми желания е да помагам на младите играчи на възраст между 10 и 20 години. Знам колко ценно е да имаш помощ именно в този период.

Колекционерската страст

Часовници започнах да колекционирам когато бях на 18 години. Все още пазя първия часовник, който си купих. Имам много произведения ня изкуството вкъщи. Най-вече съвременни творби. Всяка от картините в дома ми означава нещо за мен, а не просто защото съм решил, че е красива. Купуването на неща не е самоцел за мен. Когато дойдат вкъщи, някои хора ме питат откъде са картините ми. Харесват ми, защото правят всичко наоколо по-цветно. А и имат собствена история.

Спазва ли диета

Обикновено в последните 3-4 дни преди турнирите и по време на състезанията се храня по-здравословно от обикновено. Консумирам по-семпла храна и никога не смесвам храните. Тогава не приемам глутен в никакъв случай. Харесвам риба. Два пъти седмично ям месо. Освен това много обичам сладко - бисквити, сладолед и шоколад. Но не съм зависим от тях. По време на турнирите съм много дисциплиниран.

Кой е "неговият град" и какво е специалното в Монако

Когато съм тук имам чувството, че съм на почивка. Това ми помага да се отпусна. Прибираш се вкъщи, оставяш си багажа и отиваш на плаж. Освен това тук се чувствам сигурен и всички уважават личното ми пространство, което е много важно за мен. Това не винаги се случваше на другите места, на които съм живял. В Париж например беше различно. В Швеция обикновено е доста тихо, но когато отидеш в центъра на голям град, това се променя. За Лос Анджелис дори няма да започвам да говоря. Когато съм в Монако просто имам чувството, че съм си у дома. Когато пътуваш толкова много е чудесно да имаш място, което можеш да наречеш свой дом. Много спортисти не оценяват това.

За феновете

През годините започнах да оценявам важността на феновете повече и повече. По време на мач атмосферата е напълно различн, когато има хора по трибуните. Сега го усещаме особено осезаемо. Да играеш например пред 20 000 души в "Медисън Скуер Гардън" - уау, невероятно! Същото е чувството и всеки път, когато съм си у дома - в България.

Или когато играеш вечерен мач в Ню Йорк на US Open - направо се чувстваш безсмъртен. Като рок звезда.