В края на тенис годината Григор Димитров успя отново да развълнува не само българската аудитория, но и целия свят на спорта, който има по-специално отношение към него.

Най-добрият български играч стигна полуфиналите на US Open и Мастърса в Париж в рамките на две месеца - постижение, което изглеждаше немислимо и за най-големите оптимисти, които всяка седмица се вълнуват за представянето му.

Както самият Григор признава като равносметка - тази година бе турбулентна, много странна и интересна.

В един момент хасковлията изглеждаше като свършил с големия тенис за неопределен период от време, а в следващия се върна на върха на пирамидата при най-добрите.

ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ ГОДИНАТА НА ГРИГОР ДИМИТРОВ

Такива аномалии във формата му не са му чужди и се дължат не само на фактори в стила му на игра, които не работят. Конкретно тази година сериозен фактор бе и контузията на рамото, която той реши да пренебрегва и игра с нея доста дълго време.

Статистиката

Статистическите данни винаги са били най-коректният източник на информация, с която да търсим изводи след края на годината в спорта. Тя сочи, че това е най-слабият сезон на Димитров от осем години насам, когато говорим за баланс победи-загуби.

Българинът записа 22 успеха и 21 поражения през тази година, като по-слабо съотношение имаше през далечната вече 2011-а - 18 победи и 25 загуби. Дори през миналата година, когато Григор записваше ужасни резултати, имаше с шест победи повече спрямо загубите си.

Статистиката през 2019-а

Сигурно е, че последните му две години са най-слабите откакто се установи като голям играч. Но категорично тази 2019-а беше най-неубедителната, тъй като освен двата престижни полуфинала, Григор записа на сметката се едва две други достигания до четвъртфинал, в които отпадна - Бризбън (Австралия) и Ченду (Китай).

В първата половина на 2018-а Григор поне показваше постоянство и традиционно стигаше до заключителните фази на турнирите.

През 2019-а в един момент първата ни ракета падна до №78 в световната ранглиста. Случи се преди US Open, което бе най-слабата му позиция от седем години. Сега обаче е в топ 20 и ще се надяваме да задържи това ниво и през следващия сезон. 

Големите разочарования

Григор е майстор на това да изпилява нервите на своите почитатели - такива моменти през 2019-а имаше не един и два. Кулминацията в това отношение бе загубата му от Корентен Муте в първия кръг на "Уимбълдън" след 2:0 сета аванс до 2:3. Толкова разочароващо поражение, което идва по такъв начин, българинът никога не е имал.

На "Уимбълдън"

Дори загубата от световния №405 Кевин Кинг в Атланта не бе толкова горчива, колкото онзи обрат. Той бе неочакван и донякъде - шокиращ.

Отпаданията след първи мач на турнира за него бяха общо девет, което е абсолютен антирекорд. Две поредни от тях дойдоха срещу Стан Вавринка на Мастърс надпреварите в Монреал и Синсинати.

Другото голямо разочарование бе невъзможността на Григор да разчита на психологическа устойчивост по време на тайбрек. В рамките на годината българинът спечели едва девет и загуби 21 решителни гейма.

Много от тях бяха и последни в самия мач.

Последната горчивина, все пак с далеч по-позитивни нюанси, бе изпуснатата му възможност срещу Джокович на полуфинала в Париж. В тайбрека на първия сет Григор водеше с 5:4 и загуби дълго разиграване, което в крайна сметка се оказа и ключово в мача. Ако бе повел в сетовете, развоят щеше да е съвсем друг, особено с играта, която показваше през цялата седмица в Париж.

Най-позитивните моменти

Двата полуфинала в края на годината карат много от нас да вярваме, че Григор все още е сред най-големите и когато играта му върви, може да победи всеки един.

Стори го с Роджър Федерер, стори го и с Доминик Тийм - определено двете му най-големи победи тази година. Към тях в топ 3 няма как да не добавим и драматичния петсетов триумф над Марин Чилич на "Ролан Гарос", в която Димитров наистина игра прекрасно на клея.

А пред октомври във Виена, Гришо записа и победа №300 в ATP тура, което също е приятно като постижение. Не са много действащите играчи, които могат да се похвалят с такова.

Силният старт в Австралия, както и вълнуващите за него надпревари в Ню Йорк и Париж показаха, че Димитров е способен да прави пробив до финалната фаза и да намира ритъма в играта си.

Това естествено идва след позитивно съвпадане на различни фактори. Конкретно в Париж такива бяха постоянството му на сервис и присъствието на родителите му на трибуните. Теорията, че той се чувства по-уверен, когато няма треньор на корта (Валверду, Агаси, Щепанек) изглежда все по-вярна.

Няма как да не добавим като позитив и отношението на Григор към българската публика. Отказването на турнира в София през февруари и думите за "частния турнир", бяха голямо разочарование и доведоха до остри коментари. Но истината е, че най-голямата ни спортна звезда отдели много време на хората с трибагрениците по целия свят, които го следваха на турнирите. И не пропускаше да им благодари след победите.

Равносметка и очаквания

На 28 години, Григор Димитров продължава да е в голямата игра - думи, които можем да изречем с категоричност и гордост. Нямаше да ни е толкова лесно, ако не бяха вълнуващите две достигания до полуфинал в последните месеци. Но е хубаво, че имаме играч на такова ниво, спор няма.

Когато този тенисист е във форма, играта му носи истинска наслада и за неутралните фенове. Не се случва особено често напоследък, но напипа ли ритъма, Григор си остава сред най-опасните играчи в тура.

Едно е сигурно - Димитров ще продължи да бъде колеблив и през 2020 година, не бива да имаме очаквания, че изведнъж ще достигне постоянството на тримата големи - Надал, Джокович и Федерер. Лесно може да се прогнозира, че пак ще има отпадания в първи кръг. Може да са по-малко, но категорично ще са част от сезона му.

Истинската цел пред него е пробивите до полуфинал (поне) този път да не са само два. А и да преминава отвъд тях. С настроението и нивото от последните два месеца е напълно способен да го постигне. Когато е в горната част от кривата на представянето си, способен е и на финали. И на титли.

Позитивите в този момент, в края на годината, са повече от негативите. Въпреки, че двегодишната пауза без титла от 2015-а и 2016-а се повтори. Сега е време поне за повторение и на 2017-а, в която Григор спечели последните си четири трофея. И го стори пак след подобен на настоящия период.

ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ ГОДИНАТА НА ГРИГОР ДИМИТРОВ

На Мастърса в Париж