Рафаел Надал, който отпадна на четвъртфиналите на Australian Open и загуби лидерството в световната ранглиста, в момента се намира в Кувейт.

Големият испанец открива новия клон от своята тенис академия на друго екзотично място, на което ще се развиват таланти в спорта. За първи път "Академия Рафаел Надал" ще се разпростира извън Испания.

Пред журналист на Marca Матадора коментира турнира в Австралия и други интересни теми:

Твоята фигура се разпростира не само в тениса, но и в целия спорт. Ти си идол и модел на подражание. Вярвам, че това те прави горд, но би ли ти се искало да имаше повече свободно време и дискретност в личния си живот?

- Живея по този начин от много млад. Не съм в позиция да кажа дали би ми харесвало по различен начин. Аз съм супер късметлия за всичко, което му се случи и което продължава да ми се случва. Щастливец съм, че имам хора, които ми помагат по този път. От семейството до отбора ми. Ясно ми е, че нищо, което ми се случи през тези години, няма да е вечно. Моментът, в който ще живея нормален живот, се доближава. Това е логично, защото възрастта е такава, а и спортният живот има своето начало и край. Щастлив съм, че това ще се случи, защото вече съм на 33. Не е същото, когато си на 21 или 22 и знаеш, че целият спортен живот е пред теб. Каквото и да стане, ще се опитам да му се насладя напълно. Ще се опитам да запазя радостта си от незабравимите моменти и опит, на които тенисът ми позволи да се наслаждавам.

В началото на този век Формула 1 още се провеждаше в Индианаполис например. Михаел Шумахер казваше, че е обичал да се състезава в САЩ, защото може да иде да вечеря в ресторант и никой няма да го разпознае. Има ли място в света, в което не си известен?

- Тенисът е много глобален спорт. Може би има места, на които съм по-известен спрямо други, но навсякъде където отида, винаги има хора, които ме знаят. Това е вълнуващо. Може да си на остров на Бахамите, но пак ще те познаят. Това е най-забавното (смее се). Истината е, че като при всички, има момент, в който чувстваш умора и искаш да си неизвестен. Но винаги когато тази мисъл се появи при мен, се сещам, че е неоснователно предвид хубавите неща, които ми се случват.

Фактът, че си толкова разпознаваем вероятно те принуждава да се лишаваш от някои свои намерения?

- Да, разбира се, но това, че си известен не ти позволява и да имаш мнение по въпроси извън спорта. Имам една теория - можеш да си атлет, можеш и да си обикновен компютър. Дори и да си известен спортист, ти не можеш да имаш мнение по дадени въпроси - дали социални или в друга сфера. Аз например не изразявам политическо мнение, защото не съм такъв човек. Не защото не се интересувам, а защото ако ме попитате, ще има хора които няма да са съгласни. Ще кажат "той е спортист, откъде ще знае". Не знам по-малко от останалите, които се интересуват от случващото се в държавата или по света.

Както се видя в Австралия, "следващата генерация" продължава да е шумна, но Голямата тройка държи фронта. Идентифицираш ли се като привърженик на тази тройка или искаше Доминик Тийм да спечели финала срещу Джокович, за да останеш №1 в света?

- Определено да, виках за Тийм. Не е нужно да съм лицемерен, нали? Щеше да е по-добре за мен Тийм да спечели. Но честно казано, спах достатъчно добре и в последните два дни, така че няма за мен значение кой е спечелил. Това е част от спорта. Този турнир винаги е силен за Новак. В момента той е най-добрият играч в света сега, това показват числата. Мога само да го поздравя за поредния голям успех. В "следващата генерация" има много добри играчи и Зверев беше на полуфинал. Тийм вече не е част от тази генерация. Той е на 26 (смее се). Не е на 20 или 21. Разбира се, че има много добри играчи ,които са на високо ниво и ще имат своите шансове в предстоящите месеци.

2020-а е годината на Олимпийските игри. Имаш ли планове за Токио?

- Ще видим, предстои дълъг сезон. Това е сезон, който ще изисква много от мен, защото между 2019-а и 2020-а имах много малко почивка. Трябва да преценя усилията си, календара и решенията си. Много зависи и от това дали печеля. Ако печеля повече, мога да играя по-малко. Когато печеля по-малко, трябва да играя повече турнири. Това е базисен модел в спорта. Нека видим какво ще предложи календара. Олимпиадата винаги се отбелязва, защото е най-важното спортно събитие в света. Надявам се да съм там.

Embed from Getty Images

Там би ли играл във всички надпревари или само индивидуално?

- Не съм мислил по този въпрос, остават няколко месеца. В Олимпиадата винаги трябва да влагаш максимални усилия. Надявам се да мога да съм във всички надпревари. Ще видим в какво физическо състояние ще съм.

За много спортисти да достигнат Олимпиадата е най-великият момент в кариерата им. Ти си олимпийски шампион на сингъл, на двойки и знаменосец на Испания. Какво е чувството в тези моменти?

- Това е съвсем друг турнир. Определено е най-трудният в нашия спорт, без никакво съмнение, защото имаш много малко възможности за медал в тениса. Турнири в Шлема има по четири на година и по девет Мастърса. А Олимпиадата е само веднъж на четири години. Аз успях да участвам на две Олимпиади. В Атина бях на само на 17 години (2004), а в Лондон (2012) не успях, защото скъсах сухожилие на коляното. Имах късмета да спечеля два златни медала - в Пекин (2008) на сингъл и в Рио (2016) на двойки. Моментът в Бразилия бе много вълнуващ. Фактът, че пропуснах Лондон ми даде възможност да участвам в Рио и съм много благодарен на Алехандро (шеф на Испанския олимпийски комитет) и всички, които имаха заслуга аз да съм знаменосец на откриването.

Ти винаги представяш Испания с огромен успех, но изглежда, че на Купа "Дейвис" се забавляваш най-много. По-различно ли приемаш този турнир.

- Не, винаги е еднакво. Опитвам се да защитавам цветовете на Испания винаги, всяка седмица, навсякъде по света. Когато кажат името ти, те свързват със страната ти. Трябва да си отговорен, когато я представяш на публични изяви. Купа "Дейвис" е отборен турнир. Там представяш и своите съотборници. Ситуацията е различна и необичайна за нашия спорт. Харесва ми и се забавлявам. Специално е, когато споделяш радостните и тъжните моменти със своите съотборници.

Когато си спечелил толкова много, едва ли е лесно да запомниш всичко. Няма да те питам за една, но може ли да ми кажеш две, три победи, които ще отличиш в своята кариера.

- Става трудно. За мен първата Купа "Дейвис" в Севиля срещу САЩ беше много важен момент. Също и първият "Ролан Гарос" през 2005-а, защото бе първата титла в Шлема. По други причини и финала на "Уимбълдън" през 2008-а бе ключов момент. Както и титлата в Австралия през 2009-а, защото бе неочаквана и много вълнуваща. Споменавам и титлата на US Open през 2013-а , защото се върнах след контузия в коляното, която ме държа извън корта за седем месеца. Това бе различна победа, която ме зареди.