Руският тенисист Дмитрий Турсунов участва в подготовката на националите на България до 14 и 16 г. за Европейските първенства.

Роден на 12 декември 1982 г, той печели с отбора на Русия турнира Купа "Дейвис" през 2006-а, а през 2007-а взима и "Хопман Къп" заедно с Надя Петрова.

В кариерата си има 4 титли на сингъл на турнири от ATP и 2 - на двойки. Най-доброто му класиране в надпревара от Големия шлем е на "Уимбълдън" през 2005-а, когато стига до четвърти кръг.

През октомври 2006-а година Турсунов се изкачва до №20 в световната ранглиста. В момента той е треньор на Арина Сабаленка от Беларус, която е под №32 в актуалната седмична класация.

Срещнахме се с него, за да научим за потенциала в българските таланти и мнението му за формата и решенията, които трябва да взима тенисист като Григор Димитров.

Турсунов говори и по други интересни теми, като показа специфично чувство за хумор, с което е пословичен из тенис средите.

За родните таланти:

Срещнах президента на федерацията Стефан Цветков преди години, когато спрях да играя и започнах треньорската си кариера.

Българската федерация иска да създаде професионална среда за младите тенисисти и да им помогнат да стигнат нивото на Григор Димитров. Поне, за колкото се може повече от тях.

Идеята е, че има много добри треньори, но децата си мислят, че хора като Федерер например, никога не се изнервят или отчайват. Това е шанс да срещнат играч, който знае как стоят нещата на професионално ниво. Един вид - полезна размяна на информация.

Мога да видя неща, които треньорите не виждат. Целта е да помогна и на тях.

Общото между българските деца е, че всички искат да стават по-добри. Работят здраво засега. Винаги има добри и лоши дни. Понякога се изморяват или отчайват, но това се случва навсякъде. Моята работа е да ги информирам, а тяхната - да научат нещо ново.

Не се фокусирам върху това кой е добър и кой слаб, а върху това кой иска да научи нещо и кой да се подобри. Ако някой не иска да стане по-добър, то няма значение какво съм му казал.

В тениса няма тайни на успеха, а само здрава работа. Радвам се, че тукашните деца имат правилния манталитет. Рано е да се говори дали тук е налице следващия Григор Димитров. Важното е да им даде професионална среда да станат възможно най-добри.

Те са на 13, 14 или 15 години, но вече знаят, че са професионалисти и ще правят това в следващите 15, 20 години. Процесът е много труден и зависи от личната настройка на тенисиста.

Искам да ги призова да не търсят лесните начини за успех.

Трябва да опитват да се раздават максимално. Ако се скатаваш, после ще се наложи да работиш два пъти повече. Когато са малки, си мислят, че не е задължително да бягат по време на тренировка, защото мачът е важен. А всъщност е точно обратното.

На корта си сам и трябва да се мотивираш. Да, треньорът може да ти крещи, но няма да удря вместо теб. Така е и в живота.

За Григор Димитров:

Той може да прави всичко. Бърз е и страхотен атлет. Той е като Гаел Монфис и Роджър Федерер. Движи се бързо и удря силно. Големият му проблем е, че има твърде много оръжия и му е трудно да избере правилното решение.

Понякога иска да играе твърде добре, вместо просто да връща топката в другото поле. Отнема време да стигнеш максимума. Дори Федерер, който е на 36, всеки ден тренира и анализира.

За Григор да стигне №3 е великолепно постижение. Сега обаче не става въпрос за физически данни, а за психика - вземането на правилните решения и дисциплината.

А и е трудно да изглеждаш толкова добре и да си тенисист. Изразходва енергия във всевъзможни други неща.

Трябва да балансираш и това е неговият приоритет сега.

Преди Григор искаше винаги да прави удара на турнира, но сега е по-добре в това отношение. Трябва обаче да остане дисциплиниран, когато взима важните решения. Не е лесно да не пиеш "Кока Кола", защото е вкусна, но се налага. Правилните решения отнемат време.

За Григор и "Дейвис къп":

Разбирам решението на Григор да не играе на "Дейвис къп". Анди Мъри също не представляваше страната си дълго време. Решението е трудно, защото мачовете влияят на личния ти тенис календар.

Григор ще трябва да играе два мача на сингъл и един на двойки, защото няма алтернатива като класа тук. След това трябва да се върне за останалите турнири. Ако имаше други български играчи в топ 100, щеше да е по-лесно за него. Защото щеше да знае, че може да почива за някой от мачовете.

Дори и Григор да спечели всичките си мачове на "Дейвис къп", той знае, че партньорът му не е достатъчно добър също да бие. Ще започне да се пита защо всъщност върши цялата тази работа.

Няма как да угодиш на всички. Трябва да жертваш някои от нещата. Ако Григор играе "Дейвис къп", но заради това излезе от топ 10, по-добре ли е за страната?

Тук сега се опитваме да намерим новия Григор, който да играе за "Дейвис къп".

Не става дума за това, че някой не обича страната си. Григор яде българска храна и представлява България. Горд е, но просто няма как да се клонира, за да бъде навсякъде.

За "Уимбълдън":

Роджър наистина иска да спечели. Взе си почивка, за да го направи. Победите на Рафа на клей го мотивираха още повече. Той е най-добрият на трева и ако играе добре, ще спечели. Независимо дали и другите играя добре.

Която спечели мача между Серина Уилямс и Анджелик Кербер, ще спечели при жените.

За най-тежкия си опонент:

Трудно е да се каже, защото в тура не сме врагове. Всеки си има някои опоненти, с които има лична вражда.

За мен например Николай Давиденко бе най-труден. Той е едно такова малко момче, което можеш просто да удариш и да спечелиш мача, но това не е разрешено. Беше дребен, но играеше твърде добре.

Естествено, когато играеш срещу Рафа и Роджър е трудно. Интересно е, защото не ги срещаш често и виждаш, че и те с хора, които правят грешки. Разликата е, че не ги правят в най-важните моменти. В това са добри.

За младите руски тенисисти - Андрей Рубльов, Карен Качанов и Данил Медведев:

Конкуренцията е огромна сред младите играчи. И тримата имат потенциала, но въпросът е, че няма как да го предвидим. Никой не вярваше, че Давиденко ще стане №3 в света. Никой не вярваше, че Анди Мъри ще е №1. Същото важи и за Джокович. Бяха добри, но не чак толкова.

Въпросът е в личния избор. Всеки е готов да бъде добър, но не и да жертва всичко всеки ден. Всяка държава може да има шампион в Големия шлем. Джокович губеше постоянно, но бе обсебен от мисълта да стане №1.

Трябва да намериш начина, понякога дори с иновация. Всеки може да го направи, но не става с магия.