Руснакът Аслан Карацев определено е хитът на тенис сезона, като за няколко месеца от №253 достигна до 27-ата позиция в ранглистата.

Доскоро напълно непознат за тенис феновете, Карацев се прочу с шокиращото си достигане до полуфиналите на Australian Open, макар да бе негов дебют на турнир от Шлема.

Седмици по-късно той достигна и до първия си АТР трофей, печелейки доста силния турнир в Дубай.

Загадката Карацев от Владикавказ, който рядко говори и показва каквито и да е емоции, даде интервю пред сайта на АТР по случай титлата си.

"За мен този трофей означава много, това е 18-годишно пътешествие, което ме доведе до този момент. Зад всичко стои много труд, като и моменти на върхове и падения. Имах и тежки проблеми с контузия, което ме прави още по-щастлив, че се възстанових и се състезавам на най-високо ниво.

Животът ми в последните седмици е коренно различен. Прав всичко възможно да остана концентриран за мачовете си, а не нещата покрай тях. Насалждавам се на всеки момент, не съм стар, но съм на 27.

Има чудесно разбирателство между руските играчи, ние сме може би най-силното поколение за страната ни. Споделяме и си помагаме, вслушвам се в съветите на хора като Медведев и Рубльов, които са по-млади от мен, но с много повече опит на корта.

Най-важните хора в моята кариера са родителите и сестра ми, които ме подкрепят от първата ми тренировка. Със сигурност и треньорът Яхор Яцик, който е до мен в най-успешния ми период.

Семейстовто ми се премести от Владикавказ в Израел, когато бях на три. Един ден се прибирахме от плажа и минахме покрай тенис център.

Сестра ми се загледа в играещите хора и поиска да тренира тенис. Покрай нея започнах да държа ракетата, може би бях на четири или пет. Стъпка по стъпка започнах наистина да тренирам, вероятно бях на седем, когато започнах с по-сериозните тренировки.

Постепенно започвах с двуразови тренировки, фитен си т.н. докато не станах №1 в Израел. Тогава вече всички знаехме, че мога да преследвам професионална кариера.

Не мога да кажа, че съм имал идол, но обожавах да гледам Роджър Федерер, Пийт Спампрас и Андре Агаси. Беше невероятно да гледам какво правят тези хора на корта.

Ако не бяхме минали покрай онзи тенис център и не бях станал тенисист, вероятно щях да съм футболист. Обожавам този спорт, той е истинска страст за мен.

Не обичам да празнувам, може би почивен ден и вечеря е най-доброто празненство, съсредоточен съм върху работата си.

Всяка седмциа в тениса е ново начало, независимо какво си сторил в предишната, това е хубавото на този спорт".