По случай 10-ата годишнина на VIVACOM ще ви срещнем с част от хората и каузите, които компанията е подкрепяла през десетилетието. Артисти, спортисти, музиканти, писатели. Търсещи, можещи, работещи, вдъхновяващи. Хора, чийто телефонен номер определено бихме искали да имаме в нашия смартфон.
Втората ни среща е с двама спортни асове - Димитър Илиев и Петър Стойчев. Преди месец те спечелиха "Рали България 2019" като пилот и навигатор, като за плувния шампион Стойчев това бе дебют в тази роля. Илиев пък прекрати активна състезателна дейност в автомобилизма преди години, което не спря дуета да спечели надпреварата.
Илиев е осемкратен шампион в българския рали шампионат, има престижни класирания на рали "Корсика", рали "Швеция" и т.н.
Стойчев е плувал на всички континенти, има 11 спечелени световни купи по плувен маратон, стана и първият човек, преплувал Ламанша под 7 часа. Той е единственият българин в плувната "Зала на славата" в САЩ.
Dir.bg ги пита за този успех, за приятелството им и мотивацията на двама големи шампиони. Срещаме ги на реновирания открит басейн в комплекса "Спартак", а разговорът е в тон с хубавото време и мястото.
- Как се роди идеята да стартирате на "Рали България"? Единият - вече не активен пилот, другият никога не е бил навигатор... И какви бяха очакванията ви, когато решихте да участвате?
Димитър Илиев: Преди години, когато се състезавахме активно всеки в неговия си спорт, сме си говорили, че трябва да направим нещо такова. И това бе удобен момент, защото бе 50-то, юбилейно издание. Искахме да опитаме, вече като ветерани. Честно казано, аз не очаквах Петър да приеме, защото всеки знае колко опасен е този спорт. А той не само прие, а и се справи отлично със задачата.
Винаги съм стартирал с амбиции за победа, но този път си дадох сметка, че шансовете ни са малки. Но човек никога не бива да спира да вярва...
Намесва се Петър Стойчев: Бях сигурен, че ще направим добро класиране. имах уверение, че автомобилът ни е много добър. Знаех, че Митко ще се справи с управлението, бях притеснен към себе си дали ще успея да се справя със записките. В автомобилния спорт големият проблем е, че всички разбират много от управление и навигаторска дейност. Толкова съвети получих преди състезанието от хора, които не са виждали спортен автомобил от по-близо от метър, че дори не можах да запомня всички.
Аз имах своите очаквания. Опасно е, страшно е, хвърчиш между дърветата. Но ако си влязъл в състезанието с правилните записки, избрал си подходящите гуми според условията, имаш правилната настройка и доверието в екипажа един към друг е налице - тогава нещата са контролируеми, няма елемент на изненада.
- Кажете нещо "от кухнята" на състезанието?
Стойчев: Аз още на първата отсечка на макадама се загубих в записките! Той беше на една поляна и всичко ми се струваше като една права, но не бе така. Скоростта коренно променя гледната точка. Митко се справи перфектно. Колкото до навигаторската работа, може би хората не я познават в детайли. Работа на навигатора е да следва инструкциите на пилота по време на официалните тренировки. Минава се през трасето, за да каже пилотът на навигатора какво да се впише в записките. Минава се втори път, за да се види дали има допуснати грешки. След това отсечката е приключена, нямаш право да минаваш повече преди старта.
След това четеш записаното, няма място за творчество и свободни съчинения. Строго и само това, което е записано.
- Колко години продължава това приятелство? Как започна?
Стойчев: Митко се появи от Италия, участваше в местния шампионат. Дойде ми новобранец в Левски, в казармата, през 2000 година. На фона на всички спортисти, той беше интелигентно и възпитано момче... Носеше S размер, сега малко позаякна (смеят се). Тогава се запознахме и ето - вече 19 години... Научих го да спортува. Обясних му, че за висок спортен резултат във всеки един спорт е необходима подготовка. Навремето го наричаха ОФП - общофизическа подготовка, сега вече е СФП - специална физическа подготовка
Всеки спортист трябва да прави един комплекс упражнения, подходящ за всички. Когато организмът е в кондиция и форма, оттам ще дойде и доброто представяне в карането.
Защото само човек, който е карал на такова състезание, знае какво е натоварването. Като го чувах как диша в каската... това е страшно трудно нещо. Воланът е тежък, педалите са тежки, скоростният лост... натоварването е огромно. За един ненатрениран човек да влезе пет пъти в спортната кола, да се закопчае и разкопчае с коланите, да излезе, да смени гумата тренировъчно - това е адско усилие. А трябва да го правиш и за време.
Двамата приятели - шампиони са готови отново да се пробват като отбор
Снимка: Павлин Даскалов- Колко купи имате заедно?
Илиев: Моите не ги знам колко са, всъщност.
Стойчев: Има различни трофеи. Една купа си е една купа във всяко състезание в автомобилизма, независимо дали за първо, второ, трето... Докато в моя спорт купата е една в края на годината, в генералното класиране. Митко сигурно има над 100 победи от отделни състезания, значи са му доста.
Илиев: Неговите са по-големи и по-ценни, на европейско и световно ниво.
- Освен шампиони, вие сте и доста влиятелни фигури във вашите спортове. Мнението ви се чува. А какво ви мотивира да не спирате да "дърпате" напред със съвети, с идеи?
Стойчев: Спортът ни е направил хора, така че ние не може да сме безразлични към това, което ни е създало. Спортът ни е като още един родител. Затова даваме мнение и идеи. Аз съм израснал в Смолян, ако не бях станал плувец, какво щях да правя? Плуването ми даде възможност да обиколя света, да постигна нещо, което не бе постигнато. Митко сигурно още щеше да кара колело, ако не беше станал автомобилен състезател!
Илиев: Човек минава през различни етапи в развитието си, а най-хубавият етап в моя живот бе, когато бях активен състезател. Тези емоции никой и нищо не могат да ги заменят. 20 години съм го правил активно. Аз също съм имал моите несполуки, инциденти, като особено в началото бяха тежки. Но съм добил опит, който се опитвам да предам нататък.
Преподавам в НСА в сектор "Авто-мото", имам Академия за безопасно шофиране. Провокира ме това, че когато минавам покрай пътно-транспортно произшествие, като на бял лист ми е ясно какво се е случило. И какво е трябвало да се направи, за да се избегне. Някой трябва да предаде тези познания и умения на шофьорите. Искам да помогна, това искам да оставя след себе си и да предам от опита, че и от грешките си. Така ще знам един ден, че съм направил добро на някого.
Стойчев: Исках да плувам във всички океани и на всички континенти, това бе голямата ми амбиция. Леденото плуване ми даде първо възможност да усетя човешките възможности, а спортът е другата гледна точка. Мечтаех да видя Антарктида - едно място, което не е променено от човека през годините. Леденото плуване ми даде шанс да го сторя. Това е дисциплина, която тепърва навлиза.
Преди двайсетина години, когато плувният маратон навлизаше, аз казвах на всички, че ще стане част от олимпийската програма. И така стана. Леденото плуване е в по-ранен етап Отделно, това състезание с Митко беше още едно интересно предизвикателство, екстремно и с удоволствие се включих и влязох в колата. Аз му обещах, че няма да го карам да влиза в ледените води, за да не настине...
С негативизъм не става. С мрънкачество - също
Снимка: Павлин Даскалов- Напоследък сякаш тенденцията е да сме заобиколени от негативизъм, не само в спорта. Специално за него се пише и коментира, че едва ли не, той умира. Как го виждате вие? Не може да е толкова зле положението, нали?
Илиев: Спортът изисква много качества. Трудолюбие, мотивация, упоритост, талант... все неща, които малко хора притежават накуп. Който се захване със спорт, трябва да знае, че в един момент, ако едно от тях закуца и е малко по-мекушав, ще е готов да се откаже. Не смятам обаче, че загива спортът.
У нас сме подвластни на негативизма и мрънкачеството. Аз много мразя мрънкачите. Чувам хора, които ти казват "в България това не става и онова не става". Ако човек си знае целта и си я преследва, няма да ги вижда тия неща около себе си, те няма да му влияят и ще си я постигне. Аз това се опитвам да налагам на моите студенти: Млади хора, имайте ясна цел, не се отказвайте. Може да изглежда безнадеждно, но трябва да се преследва целта.
Стойчев: Напоследък хората се ориентират да изразяват негативизма от скрити профили в социалните мрежи. Колкото за спорта - там случайни неща няма. Ако няма резултати, значи нещо не е направено както трябва. С негативизма обаче спортът няма да стане по-силен или по-слаб. Нещата си имат обяснение. Има федерации и клубове, които се ръководят правилно и спортният резултат не закъснява. Има и такива, които от години буксуват на едно място и няма резултат. Логично е, всичко може да се обясни. Просто в спорта случайни неща няма, повтарям го. Всеки тренира, иска да постигне резултат и да победи. Затова трябва да работиш по-здраво от другите, за да си първи.
Ние, които сме постигнали нещо през годините, трябва да сме пример.
Илиев: Точно казано - няма случайни неща в спорта. Ето, нашата победа сега. Аз знаех, че реалистично нямаме големи шансове. Знаех си, че ще е успех, ако завършим.
И това е доказателство, че човек сам за никъде не е. Ние, ако не бяхме толкова години приятели и да си имаме такова безрезервно доверие, нямаше да успеем. Ако той ми подаде погрешна информация, можем да загинем и двамата. Не да загубим. Наистина е опасно, можем да загинем.
Петър за много кратко време успя да се подготви за това състезание в една съвсем нова за негова сфера и да се справи почти без грешка. Той успя да създаде усещане за комфорт у мен. Аз имах своите притеснения и за себе си - не се състезавам активно от 5-6 години. А забравих, че до мен седи човек, който за първи път е навигатор, той толкова добре се справи. А който си мисли, че е просто да си навигатор в спортен автомобил, да дойде да го повозя по трасето. Когато един човек иска нещо силно, ще го направи. Това е урокът ми от това състезание.
- А какви са ви следващите "творчески" планове?
Стойчев: За да продължим в автомобилния спорт, трябва да срещнем и съмишленици...
- За това рали ги срещнахте в лицето на Виваком. Компанията става на 10 години, вие работите с тях, какви са впечатленията ви?
Стойчев: За краткото време, в което имам наблюдения, мога да кажа, че хората от Виваком бяха големи професионалисти. Времето преди състезанието ни притискаше почти в последния момент, но с общи усилия на техния екип и опита на Митко, успяхме. Те подходиха много професионално, нямаше напрежение и стрес. Това предизвести положителния край на състезанието. Нямахме време, но работихме с тях без напрежение и нещата се подредиха.
Илиев: В живота човек трябва да има сигурност в партньорите си. Аз винаги това съм срещал в лицето на Виваком. Сигурност, увереност и висок професионализъм.
От доста години съм подкрепян от тях, което за мен е означавало, че успявам. Защото, когато зад теб застане такава голяма компания, това значи, че притежаваш качества. Тя няма да застане зад когото и да е. Усещаш се част от отбор, който успява.
Те са един много добър екип, на който може да се има доверие.
- Какво е за вас смартфонът?
Стойчев: Офисът в джоба ми. Той замени компютрите. Навремето пътувах с компютър, сега не се притеснявам да тръгна само с телефона. Ако пътувам из Европа, не усещам разлика, че не съм си у дома. контактувам свободно с всички, ползвам интернет и обажданията, сякаш съм в България.
Много важен е за мен, улеснява ни живота и ни прави по-мързеливи. Трябва да сме внимателни по този въпрос.
Илиев: За мен е необходимо зло. Напоследък основната причина за произшествия на пътя са тези умни машинки, които държим в джоба си и се разсейваме с тях. Крайно неподходящо и опасно е, докато шофираме.
Правя всичко възможно да не се пристрастя, защото масово е така. Отиваш в ресторанта и виждаш на всички маси хората да си ровят в телефоните. Трябва да запазим свободата си и общуването си един с друг.
Намесва се Стойчев: Не съм съгласен тук изцяло. Забрави да добавиш, че разсейването става и от вредни навици на шофьорите. Да бъркаш да си извадиш запалката, огънчето, търсенето на бутилка с вода и т.н. Проблемът не идва само от телефоните. Има и подценяване на проблеми, като например неизрядното техническо състояние на автомобилите.
- Кое приложение отваряте най-често?
Илиев: При мен - Viber. Имаме една семейна група, казва се Happy Family. когато на някой му се случи нещо хубаво, споделя там. Така заедно ги съпреживяваме нещата.
Стойчев: И аз съм на комуникационните приложения най-често, WhatsApp, Viber... Всъщност, при повечето хора, предполагам, е така.
- Да потърсим един позитивен край на този доста позитивен разговор?
Стойчев: Първо пак за "творческите" планове - в неделя (23 юни) под негово менторство ще участвам на едно 12-часово състезание с картинги на пистата в Хасково. Много съм притеснен от това, че нямам необходимата издръжливост. Но за малкото време, което ни остава, ще се адаптирам в обстановката и там (12 часа на България 2019). Иначе, ако успеем да поддържаме интереса, защо да не направим още едно-две състезания заедно като отбор...
- Във вода или в кола?
Стойчев: А, не - във вода не! Навремето, когато го учих да спортува, в Спортната база в Белмекен имахме един случай. Той плуваше там, а той доста прилично плува за автомобилен състезател...
Намесва се Илиев: Чакай аз да разкажа историята. Тренирах, в един момент започнах да плувам доста добре, отпуснах се във водата. И един ден му казвам - да направим едно състезание. Петър отговори: Добре, но аз ще плувам само с една ръка. Помислих, че се майтапи, няма никакъв шанс така. Пуснах го отляво да плува на мен, за да хвърлям по едно око. Гледам, той плува само с лявата ръка, без крака да използва дори. И пак стигна преди мен. Тогава си казах, че това е все едно да искам да се състезавам на висок скок със Стефка Костадинова. Шанс нямам.
Колкото до позитивния завършек - да си вярваме, да не си слагаме сами ограничения. Да се пробваме. В живота човек трябва да се научи да рискува, да мечтае, да не се предава. Младите хора да наблягат на образованието, да имат широк поглед върху нещата, да имат цел. Преследвай си целите без да даваш задна.
Стойчев: И аз да кажа за последно. Хората, които сме родени в планината, поради метеорологичните условия си мислим, че се справяме добре в автомобила. Но се оказа, че грешните навици не са малко. Митко доста ми помогна да ги коригирам и доста по-безопасно да се движа по пътя. Давам го за пример на хората като цяло, винаги можеш да научиш нови неща. Ето един позитивен край и от мен.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}