Дарко Тасевски е сред най-опитните играчи и определено едно от сериозните имена в родния футболен елит. 34-годишният македонец се завърна в България след повече от 6 години отсъствие.

Халфът направи сериозно име с гранда Левски, където за 5 сезона изигра 143 мача, вкара 17 попадения и подаде за два пъти повече. Влезе в сърцата на "сините" фенове и бе част от последния шампионски отбор на клуба.

Почти десетилетие след шампионския триумф, Дарко отново е в родния футбол, вече с белия екип на Славия. Пред Dir.bg македонецът разказа за завръщането си в България, периода в Тайланд, миналото в Левски и разбира се - семейството.

Срещнахме се с него дни преди един специален мач. В неделя на националния стадион "Васил Левски", той и Славия ще се изправят срещу Левски. Ето какво каза Дарко за Dir.bg.

"Странно. Определено ще е странно чувство. Изкарах толкова време в Левски, но все пак съм професионалист, футболист съм на Славия и ще направя всичко възможно отборът ми да спечели в неделя.

Не мисля, че има причина за негативно отношение към мен от публиката на Левски. Предполагам добре разбират решението ми. Естествено, желанието ми бе да играя на "Герена", но съм в Славия.

Аз знам, че си спомнят хубавите ми моменти в Левски и не виждам никаква причина да бъда приет лошо".

По ирония на съдбата, седем години преди да се озове в Славия, бившият макендонски национал играе последния си мач за Левски именно на стадиона в квартал Овча Купел. Тогава "сините" завършват наравно 1:1 със столичния Локомотив (б.а. по това време "железничарите" домакинстват на този стадион).

18 дни по-рано, Тасевски бележи последния си гол със "синия" екип и, познайте къде - отново на стадион "Славия". Оформя крайното 3:0 срещу настоящия си тим.

"Много се радвам, че се върнах в България, защото до някаква степен ми липсваше всичко тук. Главната прична да се върна, разбира се, че бе смейството, децата. Те вече започват първи клас и трябваше да се приберем.

Още преди нова година заявих, че искам да се прибирам и искам в Левски, но разбира се, стига да има желание от тяхна страна.

Не се получиха нещата, не мога да кажа защо. Нито се сърдя, нито съм обиден, станалото - станало. Впоследствие разговарях с господин Венцеслав Стефанов, мога да кажа, че всичко стана много бързо, разбрахме се.

Трябва да отбележа, че Славия е един от малкото отбори, за които бих играл в България. Става въпрос за клуб от столицата, с традиции, с голяма история, мога да твърдя, че съм щастлив тук.

С Левски сега не е имало никакви разговори. Имаше преди две години, но не се получиха нещата. Сега нямаше обаждане, преценката си е тяхна, имат ръководство, което преценява нещата. И там имаше много проблеми и промени, просто се радвам, че всичко се получи много бързо и лесно със Славия, и сега съм тук.

Чувството е малко по-различно. В отборите си винаги съм бил от по-младите, особено в Левски. Сега с Георги Петков сме най-старите в Славия. Придобивам малко по-различни задължения, трябва да помагам и напътствам младите момчета, да вдигам отбора в труден момент, но това са естествени неща с времето.

Смятам, че на този етап всичко върви отлично, не виждам причина да не е така и в бъдеще".

Естествено, разговорът нямаше как да не иде към темата Левски - отборът, с който Тасевски постигна най-сериозните си успехи.

"Това определено бяха най-хубавите ми години. Станахме шампиони (б.а. 2009 г.), последна титла и до днес. Почти всяка година играехме успешно в евротурнирите, направихме сериозни европейски мачове.

Тези години бяха чудесни. Кариерата на един футболист е сравнително кратка, няма как да забравя моментите с Левски.

Често си припомянм хубавите мигове, гледам отново не само европейските мачове, но и победите срещу ЦСКА, приятно е.

Разликата в Левски от моя период и сега е доста голяма. В онзи Левски със сигурност организацията бе на по-високо ниво. Не искам по никакъв начин да покажа неуважение към сегашния състав на тима, в който има доста класа, но смятам, че в моя период имаше доста по-добри играчи.

Играехме на по-добро ниво, успявахме да бием отбори от европейска класа, от големите първенства.

Един от проблемите в момента според мен е липсата на достатъчно българи. В момента новото ръководство започна да прави положителни промени, взе някои местни играчи, което е радващо.

В последния шампионски отбор на Левски имаше много малко чужденци, всички останали бяха българи. При това, чужденците които бяха в отбора, наистина бяха класа, заслужаваха си парите, докато в момента не съм много сигурен, че е така".

След Левски, Дарко премина в действащия шампион на Израел по това време - Ирони Кирят Шмона, след което последва петгодишен период в далечен Тайланд.

"Първите 6 месеца в Тайланд имах сериозни трудности с адаптацията, особено с климата. Доста е влажно и топло, културата е доста различна, но се свиква, човек се приспособява към всичко.

До такава степен свикнах, че ми беше толкова спокойно. И животът, и футболът. Там се играеше без особено напрежение. Цялото това спокойствие доведе до там, че в един момент имах нужда от промяна, да съм част от европейския футбол, да се завърна в България.

Толкова години по-късно, съм положително изненадан от едно. Всичките стадиони вече са с осветление, с хубави терени, определено условията са по-добри за разлика от предния ми престой. Ето, гледах вечното дерби, феновете на Левски и ЦСКА пак са си на стадиона, подкрепят си отборите.

За чисто футболното ниво още не мога да дам крайна оценка, тук съм само от три мача. Но смятам, че отново се играе на едно добро, прилично ниво, което е хубаво.

Определено футболът в Тайланд е доста по-слаб от този в България. Тук е по-динамичен, по-техничен, по-контактен. В Азия и в частност Тайланд, хората приемат футбола и спорта изцяло като забавление. Няма го това напрежение, състезателният характер, няма закачки, обиди или сбивания между феновете.

Там хората отиват спокойно на стадиона, радват се на мача, забавляват се. Не изпадат в истерия след загуби, просто аплодират и чакат следващия мач".

Тасевски е женен за Мис България 2010 - Ромина Андонова, с която имат три деца. Македонецът признава, че семейството коренно е променило живота и вече всяка стъпка в кариерата му е изцяло съобразена с тях.

"Всичко е заради семейството, те са моят приоритет №1. Това е нещото, което ме промени и то в положителна насока. Дори и аз не очаквах толкова много да ме промени.

Със семейството вече гледам доста по-различно на живота, както на терена, така и извън него. Всичко е по-спокойно, най-вече начинът на живот, а всичко това се отразява и на терена.

Не мисля за повече трансфери извън Бъглария. Ако исках да играя другаде, щях да си остана в Тайланд, бяха доволен там. Възнамерявам да прекарам последните си години във футбола тук.

Надявам се да мога да продължа още доста време да играя.  Да, вече съм на възраст, но честно казано не ми се спираше, на 34 съм и исках да продължа да играя футбол.

Когато бях млад си казвах: "Абе, аз ще играя до 33-34". Да, но времето минава и с годините желанието не изчезва.

Няма как, това е което правим, това обичаме, правим го цял живот. Докато се чувствам добре, както е в момента, нямам контузии и виждам, че мога да играя на едно добро ниво и да бъда полезен за отборите си, няма да спирам.

Когато усетя, че наистина нещата не вървят, няма да чакам някой да казва, че няма нужда от мен. Аз сам ще кажа благодаря на всички и - край.

Естествено, че бъдещето ми е свързано с футбола. Каквото и да си говорим, цял живот с това се занимавам. Няма тепърва да започвам нови неща като бизнес например. Пак ще бъда около футбола".