17-11-2017 20-11-2018

Димитър Бербатов: В Германия станах мъж, исках да бъда Марадона за Леверкузен

Голмайсторът ни разказа за цялата си кариера пред "SkySports"

18:30 | 6 май 2020 18 2230 Снимка: Getty images/Gulliver photos

Голмайстор №1 на националния ни футболен тим - Димитър Бербатов, даде обширно интервю към "SkySports".

В него той се върна към детството, мечтите, както и сбъдването им с покоряването на английската Висша лига.

Виж още Бербатов за най-ценния си екип: С него счупих рекорда за №1 на България

Въпросното е интервю е взето още през декември, но днес "SkySports" го излъчи и постави като водещ акцент в сайта си.

Ето и някои от най-интересните неща, които Бербатов разказа:

"Сякаш ми бе писано да бъда спортист, след като баща ми беше футболист, а майка ми се занимаваше с хандбал. Никой не ме е пришпорвал, опитвах и атлетика, но избрах футбола.

Бях на 18 или 19, когато направих първите си стъпки като играч на ЦСКА. Бях приключил тренировката и отивах до близкия магазин. Тогава приятел на баща ми каза, че много важен човек иска да ме види. Заведоха ме в ресторант, зад него имаше много здрави мъже. Убеждаваше ме, че ще ми даде много пари, ако играя при него. Добре, че собствениците на двата клуба се познаваха и уредиха нещата. Не беше кой знае какво, но за младо момче си беше стресиращо.

Двамата ми идоли бяха Алан Шиърър и Марко ван Бастен. Те са много различни. Алън е голов хищник, докато Марко е по-елегантен, човек на дрибъла. Мисля, че двамата оформят идеалния нападател. Като бяхме малки, събирахме дъвки, към които имаше лепенки на футболисти, бях обсебен от идеята да имам двамата. В училище дори разменяхме лепенките с приятели, а аз предлагах сериозни бройки, за да имам техните стикери. Накрая ги получих някак и ги залепих на стената си.

Като малък имах баскетболна топка. Не знам защо, но имах такава. Всеки ден я подхвърлях нагоре и опитвах да я спра с крак. Човек се ражда с техника, но трябва да я развие. Моето силно качество винаги е било да предвиждам два хода напред, да търся подаването. Дори да оставам в сянка, това дава по-добър облик на отбора, развива атаката. Асистенцията, която дадох на Роналдо за онзи гол, ми донесе много повече радост от отбелязан гол. Защото вътрешно знаех, че аз съм свършил трудната работа.

Виж още Димитър Бербатов: Не бях мързелив, а умен

През януари 2001-а отидох в Байер Леверкузен, но преди това имаше сериозен интерес от страна на Лече. Не го чувствах като правилното място, не исках да отида. ЦСКА и Лече преговаряха и нещата се провалиха в последния момент., а аз бях най-щастливият човек на света. Тогава се появи Леверкузен.

Нещо ми казваше, че това е правилното място за мен. Влизаш в съблекалнята и виждаш велики футболисти. А треньор - световеният шампион Берти Фогтс. В Германия станах мъж. Това беше училището на живота за мен.

Още първият ми сезон беше изпълнен с много емоции. Бихме Ливърпул, бихме Манчестър Юнайтед и бяхме толкова близо, за да победим Реал Мадрид на финала. Седях на скамейката и си мислех. Какво съм направил, за да бъда тук? С какво съм го заслужил?

Направихме всичко, което можехме, но загубихме. Аз бях малко момче, а срещу мен истински великани. Фернандо Йеро ме пазеше! Видях отблизо гола на Зидан. Още щом се засилваше, знаех, че ще е в мрежата. Наистина изключителен гол.

Беше невероятен сезон, но не спечелихме нищо. Заслужавахме поне една купа. Исках да остана дълги години и да бъда Марадона на Леверкузен. Исках да направя история с този клуб. С годините обаче израстваш, развиваш се, ставаш по-добър и идва интересът от големите.

Спомням си, че Валенсия и Байерн проявяваха интерес. Започваш да си задаваш въпроса дали да останеш в зоната си на комфорт или да предприемеш нещо ново.

Защо избрах Тотнъм? През целия си живот съм воден от интуицията. На 90% тя не ме е подвеждала. Те бяха най-постоянни в преследването ми. Мартин Йол ми се обади, Даниел Леви ми се обади. Виждах, че наистина ме искат и ще разчитат на мен.

В атаката на Юнайтед се разбирах най-добре с Уейн Рууни. Той не беше егоист, винаги се опитваше да подаде. Освен това беше страхотен шегаджия. Винаги посрещаше новите и им помагаше. Въпреки това си мисля, че един голмайстор трябва да има егоизъм. Неведнъж съм си казвал: "Бербс, трябва да бъдеш по-голям егоист". Аз обаче не мога да избягам от природата си. Не можеш да се опитваш да бъдеш някой друг.

Мисля, че наградата ми за начина на игра беше хеттрикът срещу Ливърпул. След този мач всички фенове на Манчестър Юнайтед ми се радваха. Не просто хеттрик, с последния гол донесох победата. След този мач се прибрах вкъщи и танцувах вътрешно. Тогава приятелката ми веднага ме стегна. "Изхвърли боклука". Имахме бебе и трябваше да помагам.

Най-трудният ми момент определено беше финала за Шампионска лига през 2011-а. Сър Алекс Фъргюсън ми каза: "Трудно ми е, но трябва да те извадя от състава". След такива думи не знаеш какво да кажеш. Просто стоях. Не го очаквах. Бях толкова уверен, аз бях голмайстор. Видях колко е трудно и за него, че ми го казва. Сега, години по-късно, не мисля, че щях да променя нещо. Барселона бяха страхотни. Естествено, ако питаш семейството ми, за тях съм щял да вкарам три гола.

За какво съжалявам? Дори да има такива неща, те са наистина миниатюрни. Дойдох от малък град, от малка страна и играх с толкова велики футболисти, както и срещу толкова велики футболисти", завърши той просторното си интервю.