За по-малко от година ултрамаратонецът Краси Георгиев показа, че бягането не е просто спорт, а начин да се отправят важни послания и да се променят съдби. През януари тича в продължение на 36 часа по пътека в столичен мол за набиране на средства за спортни лагери на онкоболни деца. Оригиналната кампания привлече огромен обществен интерес, както и немалко дарения.
Но 36 часа му бяха малко. През септември Георгиев пое ново предизвикателство - 55-часово бягане в Пловдив. Двете кампании имаха огромен успех. Ултрамаратонецът успя да въвлече много хора в каузите си. Друга такава бе свързана с хората "закотвени" пред компютрите.
Той е сред инициаторите на новата програма "Chair UP" за "раздвижване" на офисите. Тя стартира през май с пилотното си издание "Fasten Seat Belst" в бизнес център с над 2 400 служители, които бяха мотивирани да започнат да се движат повече на работното си място.
Инициативата вече спечели награда и беше отличена като една от най-иновативните идеи за годината.
Този обикновен Супергерой обикаля целия свят - от Северния полярен кръг до Сахара в търсене на нови инициативи и приключения. Краси Георгиев ще разкаже за тях в рамките на 14-те "Дни на предизвикателствата", стартиращи на 3 декември в София.
За аудиторията на Dir.bg, ето какво каза човекът, който търси начини да подкрепя каузи и мотивира околните.
- Инициативата Chair UP цели да "раздвижи" хората, които по цял ден са приведени над компютъра. Кажете ни повече?
- Това е програма, която е създадена за да покаже че т.нар. "седящи" професии в днешно време преобладават и съответно трябва да вземем мерки за засилване на активността в офис средата. Няма значение, че през уикенда всеки тренира и се движи когато 40-50 часа през седмицата стои "закотвен" на бюрото. Затова ние сме там, за да покажем какво точно може да се прави в една офис обстановка, а то всъщност е много: от уъркшопове до функционални упражнения.
Фотограф: Георги Даскалов / Georgi Daskalov
- Можете ли да ни разкриете едно-две упражнения, които да започнем да правим веднага?
- Разбира се! Това са упражнения, които всички знаем, но целта е да се правят по време на работа. Често хората започват да се оправдават: "Да, но ние имаме само 10 минути почивка на час и няма време да правим упражнения". Тогава аз им казвам "Окей, засечете 10 минути и правете бърпита без да спирате..." Тогава те наистина осъзнават, че 10 минути са безкрайно много време. Упражнения мога да дам веднага, ако работите в сграда с поне 6 етажа - това са приблизително около 250 стъпала. Ако ги качите 5 пъти, наистина ще усетите разликата. Същото важи за подскоците на пейка, "кофички" на стола ви или клековете, които може да правите в самия офис...
Това ни прави различни - в "Chair up" ние отиваме във всяка компания и разработваме упражнения специално за тях, като използваме тяхната индивидуална офис среда.
- А как се роди идеята и има ли потенциал тя у нас?
- Когато бягах на пътеката в мола, по време на предизвикателството "36 часа", видях доста хора с костюми, които идваха и тичаха с мен. Тогава се замислих какво ли правят те по време на работа, остава ли им време за спорт. Забелязах и как все повече млади хора вървят прегърбени по улицата. Направихме проучване и се оказа, че проблемът е наистина сериозен, а има много какво да се направи по въпроса. Стигнахме до много интересни, но и стряскащи резултати, и си казахме, че бихме могли да помогнем на хората, които се заседяват в офисите. Колкото до потенциала в България - разбира се, че има такъв! Ние сме Силиконовата долина за Европа, все повече чуждестранни компании отварят клонове тук и искат служителите им да са по-здрави и продуктивни. За това хората трябва бъдат по-активни, спортуват и живеят по-здравословно. Тогава идваме ние.
- Инициативите "36" и "55 часа", имаха добра кауза. На колко деца успяхте да помогнете?
- Чрез кампанията "36 часа" събрахме като цяло около 25 000 лева и помогнахме на двойно повече деца да участват в "Игри за победители" в Москва (своеобразна Олимпиада за деца с онкохематологични заболявания). Наскоро разбрахме и резултатите от "55 часа", които са също толкова забележителни. С около 45 000 събрани лева ние продължаваме да набираме скорост. Но важното тук и за мен е, че аз искам да променя ролевите модели на тези и всички деца. За мен е важно какви личности ги вдъхновяват, кой за тях е добър пример. Целта ми е да покажа, че когато искат много нещо, то рано или късно ще стане, стига да си дисциплиниран.
Фотограф: Георги Даскалов / Georgi Daskalov
- А има ли сред тях такива, които истински се запалиха по спорта?
- Сигурен съм, че има, но повечето от тях вече тренираха когато ние се появихме, затова ми е трудно да посоча конкретен случай. Трениращи или не - тези деца за мен са истинските герои, защото е нужна огромна сила в коварната битка с рака и още повече - да продължиш да живееш въпреки тези форсмажорни обстоятелства.
- Всъщност, вписаха ли ви официално в Книгата на Гинес?
- Хаха! О, Гинес дори не ми е на дневен ред и нямам никакви амбиции да правя нещо специално в този контекст. "36" беше за децата - ако това е рекорд - ами добре! Всъщност, през 2019-а година планираме много по-мащабно събитие, за което ще разберете съвсем скоро!
- Бягал сте от Северния полярен кръг до Сахара, от джунглите на Камбоджа до Долината на смъртта в Калифорния и къде ли не още. Има ли място, което ви затрудни истински и не бихте се върнал?
- Интересното при мен е, че бих се върнал точно където ми е било най-тежко. Когато участвах в състезание на север в Норвегия, в полярния кръг, беше ужасно. Това обаче не ме накара да се откажа от подобни мразовити предизвикателствата, а напротив - искам да се върна отново близо до някой от полюсите. Трудностите ме мотивират.
- Често казвате, че човек трябва да излезе от зоната си на комфорт за да разбере кой е наистина. Къде обаче е границата между "да предизвикаш себе си" и "да изтезаваш себе си"?
- На определено ниво тази граница изчезва и трябва да си малко психопат, за да правиш това, което правиш. Но без изтезания няма предизвикателство. Моята треньорка Лиса Смит-Бачен казва: "Трябва да се научиш да ти е гадно".
- Намерихте ли себе си в толкова предизвикателства? Кой е Краси Георгиев?
- Аз няма да спра да търся, защото когато кажеш "намерих" се появява някакво усещане за край. Аз искам да се търся и развивам постоянно, защото само когато не спираш да търсиш ти ще си ти...
Фотограф: Георги Даскалов / Georgi Daskalov
- Как се финансира човек, който обикаля света и бяга, как се оправя сам? Как не се губи в десетките реалности, които сменя?
- Преди всичко човек трябва да си наясно с приоритетите си и чак тогава да пристъпва към действия. Ако моят приоритет е да тичам в Долината на смъртта, например, аз оставям всичко назад и го правя. А колкото до чисто финансовата страна на въпроса, много хора си мислят че аз трябва да съм супер богат за да си го позволя, но това е заблуда. За да събера 10 000 долара за ултрамаратона Badwater в Калифорния например, аз спях в джипа си и работех на две места в Щатите. Всичко на този свят опира до това колко ти е важно да направиш определено нещо, колко го искаш наистина. Само когато можеш да си отговориш на тези въпроси, ще си направил първата стъпка към осъществяването на мечтата си.
- Неосъществената ви мечта?
- Искам да прекося целия континент Антарктида съвсем сам.
- Как се виждате след 10, след 20 години?
- Все така тичащ и покоряващ разни предизвикателства.
- Какво ще разкажене на учстниците в Дни на предизвикателствата 2018?
- Бих искал да си поговорим за това какво е необходимо, за да постигнеш целта, към която си тръгнал.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}