Ерик Кантона говори изключително рядко. Той никога не е бил типичният футболист, а интервютата му озадачават, карат ни да повдигаме вежди и понякога остават неразбрани. Легендата на Манчестър Юнайтед, който промени английския футбол, а после се зае да го прави (не чак толкова успешно) и в киното, този път не направи изключение, когато даде първото си интервю от години пред Сид Лоу, едно от топ перата на "Гардиън". Все пак говорим за човек, който на церемонията по награждаване на най-добрите играчи и треньори на ФИФА наскоро втрещи всички, като рецитира Шекспир на сцената.

Кантона говори за историята на фамилията си пред "Гардиън". А тя е направо като за филм.

През 2007 г. в един куфар, открит в Мексико сити, са намерени 126 ролси със стари фотографии - общо 4500 негатива. Там Ерик открива историята си. На снимките се вижда дядото на Кантона - Педро Раурих, както и приятелката му Пакита Фарнос, и двамата от каталунски произход. Негативите са показани за първи път в САЩ преди няколко години.

"Седях на изложбата в Ню Йорк, на която тези снимки за първи път бяха показани - разказва легендарният играч. - Това бе експозиция на фотоси от испанската Гражданска война. Знаех си, че ще видя снимка на моите дядо и баба. И видях... Което ме накара да се почувствам..." Прави пауза. Историята им е на бягство, на прекосяване на Пиренеите и търсене на убежище във Франция.

"Те никога не са говорили много за това - казва Кантона. - И аз не съм питал, защото виждах, че темата не им е приятна. Но когато видях снимката... Показах на майка ми брошурата от експозицията, за да повярва. После изложбата бе представена в Арле, във Франция. Качих майка ми и сестра ми на колата и ги закарах, за да видят дядо и баба с очите си. Беше много емоционално."

Кантона е различен във всеки смисъл на думата. Интересува се от политика, граждански права, история, литература, изкуство и ... естествено, футбол.

"Аз съм човек - вдига рамене, запитан като какъв да бъде представен в първото изречение от увода на интервюто. - Просто човек. Преди всичко това. Противоречив, не харесван от всички... Искам обаче да съм свободен да правя това, което умея или опитвам. Променил съм се с годините. Вече се замислям какво говоря. И умея да прехапвам език, когато имам още много какво да кажа...

Понякога ми става зле, започвам да виждам един цвят особено ярко пред очите си. Това е заболяване, което имам от дете. Докторите нямат точна диагноза и обяснение. Но дори да разберем себе си е едно голямо приключение, а моят живот опреледено е едно страхотно такова."

Родът му от страна на майка му идва от Каталуния. От страната на баща му - от Сардиния. Това обяснява много неща, нали?

"Винаги съм усещал привличане към корените на семейството ми - продължава Ерик. - Във Франция понякога искат да забравим къде са тези корени. Но това е грешка. Съпругата ми е от алжирски произход, но тя говори идеален френски. Това, че цениш и пазиш произхода си не значи, че не се чувстваш французин или няма да научиш и говориш езика. Аз я насърчавам да говори на сина ни и дъщеря ни и на двата езика - на френски, но и на арабски. Трябва да се предава коренът на рода."

Идва, съвсем на мястото си, и темата с расизма. Съответно - и с расизма във футбола.

"Все повече отново го виждаме. И сякаш го оставяме да минава безнаказано - казва Кантона. - Хора използват футбола, за да покажат, че са расисти. Аз съм съвсем нормален човек и уважавам всеки, независимо какъв е и откъде е. Имаме щастието да живеем във време, когато около нас има хора от различни култури. И да пътуваме много. Но не ми харесва, че големите демокрации искат хората в тях да живеят така, както им се диктува. Това е вид тероризъм. Икономически тероризъм. И превръща демокрациите всъщност в диктатури, не мислите ли? Такова поне е моето мнение."

Какво би било решението?

"Изглежда съвсем забравяме да използваме историята в търсене на решения за днешните проблеми - смята Ерик. - През 1929 г. имаме криза, депресия, а после - и война. Всичко се повтаря. Не ви ли е страх, че отново отиваме към голяма война? Сякаш хората нехаят по тази тема. Това е все едно да занулим всичко, направено досега. Милиони умират и пак - от начало. Решението е да се говори по тези теми открито."

А каква е ролята на футбола?

При този въпрос човекът с артистичен каскет и голяма брада, придаваща му вид на каталунски модерен художник, се оживява.

"Голяма роля! - казва Канто. - Но, казвайки това, се сещам - има играчи, които подкрепят например крайнодесните сили в Бразилия. Да не говорим, че има и такива, на които не им пука, че феновете на техните отбори са расисти. Това е проблем. Имаме нужда от футболисти, които освен да играят добре, трябва да имат позиция. Да говорят, да следят обществените процеси около тях. От деца, за всеки от нас футболът е страст. За някои той остава и единствена мечта на живота им. Не смятам, че на водещите играчи им липсва интелигентност. Напротив - да играеш на най-високо ниво в днешния свят, няма как да си лишен от такава."

Няколко минути след интервюто си за "Гардиън", Кантона се готви за изява пред над 10 000 души в Лисабон, където да говори по много теми. Една от тях е Common Goal - каузата на футболисти и треньори, които даряват по 1 процент от заплатите си за детски отбори, игрища и развитието на играта по света. Ето това, според Кантона, е "да се замислиш за обществото".

"Повече хора трябва да се включат - казва Ерик. - Наскоро бях в Картахена, Колумбия, и видях една изключително бедна махала. Ужасно бедна. Нямаше къщи, а някакви полуразрушени постройки, където хората живееха. Но имаше футболно игрище! Това е техният живот - да играят футбол. Никой вероятно няма да стигне до професионалната игра от тази махала, но това е опората на живота им. Любовта към футбола е нещо, което може да спаси човек.

Ето там можем да помогнем много."

Каузата Common Goal е идея на Хуан Мата, световен и европейски шампион с Испания, в момента играч на Манчестър Юнайтед. Стотици играчи се включиха, както и куп известни треньори, като например Юрген Клоп. Германецът обяви за това на церемония през октомври, когато бе признат за наставник №1 на годината от ФИФА.