Георги Василев: За извънредната ситуация и футбола след нея. За Левски и БФС

10:52 | 11 май 2020 | Автор : Динко Гоцев 12 4398 Снимка: Bulphoto

Георги Василев продължава да е голямо име във футбола ни и днес, въпреки че от години не води някой от грандовете у нас. Успехите му говорят достатъчно - шампион с Етър, Левски и ЦСКА като треньор, спечелил си отлична репутация и в чужбина - особено в Германия, където изведе третодивизионния Унион Берлин до финал за Купата на страната и място в евротурнирите.

На 73 години Генерала, както го нарекоха не тук, а в Германия, продължава да следи футбола отблизо. Редовно подновява треньорския си лиценз и има мнение по темите, които вълнуват всички около играта в България. Но не е част от структурата на футбола.

Dir.bg го намери в дома му за разговор не само около играта, в която изгради името си, а и по другите теми от ежедневието ни в тази извънредна ситуация. Първият въпрос е свързан именно с трудните месеци на изолация у дома.

"По време на тази ситуация съм в дома си в Арбанаси. Гледам футбол от Беларус, в момента други мачове няма. Повтарят стари двубои, но не е същото, когато знаеш резултата предварително...

Периодът у дома дава достатъчно време да помислим много неща. И професионални, и лични.

Човек по принцип е оптимист, гледа напред с надежда. И така от началото ние си мислихме - ще отшуми бързо и това, ще мине.

Моето поколение има щастието да не е изживяло някакви много стресови ситуации и катаклизми. В самото начало на нашия път е краят на Втората световна война и винаги сме живяли с мисълта, че ще минем "сухи" откъм подобно изпитание. Но ето, че идва момент, в който се замисляме за сигурността, за здравето и на себе си, и на близките.

Сега сме свидетели на нещо, което променя живота ни.

Човек трябва добре да се замисли за някои неща - за дисциплината, за хората около себе си. Не сме компетентни, следим информации около болестта, четем и слушаме."

- Казахте за дисциплината. Виждате ли я в хората около себе си?

- Има я според мен. Основният мотив за нея е страх, той предизвиква първичната реакция на човек да се пази и да се съобразява. Компетентни хора ти дават съвети да се придържаш към някакви мерки и повечето хора слушат тези съвети.

Има и някакви провокативни мнения. Бих ги нарекъл конспиративни дори. Донякъде така се обезценява така труда на компетентните хора, неприятно ми е от това. Чуваме мнения, прикрити зад някакви лични, политически или бизнес интереси. А следим какви са мащабите на случващото се, особено извън България. Оценката отвън за справянето с проблема у нас изглежда позитивна.

- Да преминем към темата с футбола. Как ще се върнат отборите след два месеца без тренировки, това е безпрецедентна ситуация?

- На треньори се е случвало, даже и по-дълго да са без работа - това в сферата на шегата. Но на професионални отбори... Ситуацията е необичайна.

Не вярвам някой от големите клубове да са оставили нещата за тия два месеца без контрол. Направени са програми, индивидуални указания за работа. Тя не може да се сравнява с отборната тренировъчна работа, но е важно всеки състезател да е в кондиция. Да е в движение, да не се нарушава неговият ритъм и тонус, доколкото е възможно. Някаква база и основа е запазена. Тези, които не са се грижили за това, ще влязат много-много трудно в процеса после.

Обикновено след 2-3 седмици пауза се казва - "излезли са от ритъм". От форма сега отборите със сигурност ще са излезли, това важи за всички. Въпросът ще е кой най-бързо ще намери пътя да си я върне.

Снимка: Иван Григоров

- Виждаме, че треньорите общуват с играчите чрез видеовръзки и от дистанция. Колко е важно не само да си треньор, но и човек в този момент. Да си и психолог, да държиш духа на играчите висок в тази сложна ситуация?

- Не е изключено липсата на контакти и футбол да изиграе дори позитивна роля за общуването на треньорите с играчите. Всички са зажаднели за работа, тренировки и игра. Контактите с треньорите стават още по-необходими и за мен запълват липсата, а и ще направят футболистите по-съзнателни, по-гладни за завръщане и по-отговорни.

- Промениха дори правилата на футбола, ще има по пет смени... Какво да очакваме при рестартирането на играта?

- Много неща не са нормални, защото пандемията е нещо, което явно тотално преобърна разбиранията ни. Ставаме зависими от нея, включително във футбола. Първите мачове ще са странни, ще излизат нови и нови въпроси около провеждането им. Взимат се такива решения като това за смените от предпазливост. В момента може да се каже, че всичко е експеримент - прдстои да видим как наистина ще изглеждат нещата.

- Доволен ли сте от решението за формата на довършване на сезона у нас?

- Мисля си, че сега идва време футболът да влезе малко в ролята си и да се жертва за хората. "Жертва" е силна дума, но визирам това, че и да няма публика по трибуните, ще има много хора пред телевизорите да чакат мачовете. Така играта ще има позитивна роля за тях. Футбол ще се играе, емоции ще има... Това е добре в тази трудна ситуация.

Най-добрият вариант за мен бе да се изиграят мачовете в пълния им вид. Ако първенството не завърши по определения начин и предварителна програма, винаги ще има някой, който ще остане с чувство, че е засегнат и онеправдан. Разбира се, трябва да се прецени доколко е опасно това. Но най-чистият вариант е с пълно изиграване на всички мачове, за да не остане усещането за ощетяване на един или друг отбор.

- Следите ли кризата в Левски?

- Живеем във времена, в които финансовата стабилност в клубовете явно зависи не от популярността, а от лостовете на управление. И от хората там. Появиха се клубове - силни финансово, като Лудогорец например. Там има нещо сигурно и стабилно, просто този отбор попадна в ситуация и в ръцете на един силен човек. Очевидно е, че той обича футбола и знае какво да прави. Явно е, че той от сърце го прави и резултатите са налице.

В Левски и ЦСКА се живее в старото време, да не ми се обидят. В даден момент сякаш се намира решение, после се появяват съветници и хора, които променят нещата. Левски бяха намерили човек преди година, но... Най-лошото е, че самите футболни отбори нямат никаква вина за това, което се случва в управлението им и финансите им.

Лудогорец инвестира и то не напразно, а в истински материал - база, футболисти, резултати. И сега по обратния път, възвръщат това, което е вложено. При Левски и ЦСКА повече се прави половинчата работа - пак влагат пари, но няма краен резултат. Или е със знак минус. И това е с години, става натрупване на тази тенденция.

- Какъв човек трябва да оглави БФС на предстоящия изборен конгрес?

- Първо - да отговаря на представите за силна личност и човек, който умее да влиза в общуване с държавата, с клубовете и с европейските институции във футбола - УЕФА и т.н. Има такива хора у нас. Президент според мен ще се намери. Не бива да е човек, който е случайно попаднал в играта. Визирам такъв, който има пари, ама е малко случайно там и има бариери между него и футболните неща.

Има и бивши играчи, а и хора, които от години са близо до играта. Идеален човек няма да се намери - хем да си играл футбол, хем да си заможен, хем да имаш контактите в структурите на играта... Но и не бива да търсим чак идеален президент, нали?

- Бихте ли се върнал във футбола?

- Аз съм човек, който е врял и кипял във футбола. Това е единственото нещо, което мога да кажа, че го разбирам. И съм благодарен, че животът ми е минал във футбола. Той ми е дал много. Силите ги имам, край мен постоянно има деца, които ми дават свежест и сили. Следя постоянно футбола, винаги съм готов да помагам, дори със съвети.

Смешно звучи, когато кажат - този е с остарели разбирания. Интересно. Нима един човек, който има богат опит, а през главата му са минали успехи, неуспехи, работил с различни хора и характери, не може да помогне? Методиката била остаряла. Какво разбирате под методика? Има си принципи във футбола - това е спорт, който изглежда лесен за разбиране, но сложен за правене. Играе се с много хора, трудно се оформя и се прави отбор така, както го виждаш. И като пропуснеш нещо, веднага личи.

Футболът не се е променил много. Богатството на един човек като опит в България не се цени. Никога няма да забравя, че Якимов го отказаха на 29 години от футбола. Казаха, че е остарял. Така е и с треньорите - някой като им омръзне, слагат му етикет, че са му остарели разбиранията и не се замислят какво дори значи това.

Да не излезе, че се предлагам на някого. Просто си казвам мнението.

- Приятно ли е да виждате толкова бивши играчи, които са играли за вас, днес да са треньори?

- Да, с гордост ги следя и се радвам, че съм участвал в тяхното изграждане. Имам доста контакти с мои бивши играчи, които тръгнаха по треньорския път. До един момент всеки е доволен, че е работил с някого и следва наученото, после има вече самочувствието да върви по самостоятелен път. Аз също съм минал по него. Не съм се родил треньор нито пък научен. Но и когато вървиш вече по своя път, уважението към тези, с които си работил, е задължително.

Снимка: Личен архив

- Неприятно ли ви беше това, което се случи с Красимир Балъков в националния?

- Краси беше употребен, това е точната дума. Това, което той искаше и мислеше да направи, не му се разреши да свърши. Неуспехите на отбора с него не бяха плод на неговата работа или това, че не разбира футбола. Това бе ситуация, в която той попадна, а и натрупване. Рано или късно щеше да успее да постигне резултати, но за всичко това трябва време. А то не му се даде.

- Германците първи ще рестартират футбола от големите първенства. Изненадан ли сте?

- Германецът си е германец. Той мисли с два хода напред. С нетърпение чакам момента да се върне футболът и на най-високо ниво.

- А имате ли си "любим" треньор и стил в момента от световния футбол? Хората говорят за Гуардиола, Клоп, Нагелсман...

- Възхитен съм от треньора на Унион - Урс Фишер. Той не е най-популярният в България, но хората сигурно помнят, че най-силните години на Базел са с него. В момента е попаднал в клуб, където успя да разгърне своите възможности. И мисля, че предстои да постигнат още заедно Унион и този треньор.

На мен този клуб ми е близък, така че може и да съм субективен. Не говоря за великите личности на върха на играта, те са достатъчно популярни. Но работата на Фишер ми прави страшно силно впечатление. Аз самият трябваше да замина за Германия, но заради тази ситуация се отложи. Там си защитавам треньорския лиценз на всеки три години.

Но предстои да ида пак. Германците нищо не забравят. Догодина се планират тържества - 20 години от финала за Купата на Германия, който Унион стигна от трета дивизия под мое ръководство. Очаквам да е нещо много приятно и ще върне едни от най-хубавите ми спомени във футбола.