Един от най-големите в тениса - Андре Агаси, даде голямо интервю пред изданието Thetimesofindia. И засегна теми от спорта, политиката, миналото, настоящето... Да чуеш мнението на една легенда винаги е интересно, особено, когато в момента той е част от щаба на Григор Димитров и в интервюто говори и за българската звезда в спорта.

Ето избрано от това, което споделя Агаси пред индийското издание.

- Какво му е вълнуващото на това да тренирате тенисисти?

- Да избереш професионалния спорт е труден път. Не съм чувал за спортист, който е най-добър в своята сфера, но не е жертвал за това част от живота си. Това е вълнуващо. Колкото да самото треньорство - нека кажем, че то ми дава повече, отколкото аз давам. Когато всеки ден правиш това, което обичаш да правиш, всъщност ти не си на работа. Това е най-хубавата част.

Да вдъхновиш някого и да го направиш по-добър е мисия. Аз останах в тениса, когато можех да го напусна. Но той е толкова добър с мен, той ми даде всичко, което имам. Даде ми втори шанс, даде ми титли, съпругата ми, децата ми...

- Играехте в ерата на Сампрас, Ченг, Бекер, Едберг, Къриър... Повечето от тях имат по няколко титли от Шлема. По какво онази ера е различна от настоящата и колко специална е тази в момента?

- Спортът ни е станал по-добър. Без никакво съмнение! Различно е, всичко е различно. Състезателите, технологиите. Играем различна игра. Затова и днес не виждаме играчи, които го правят като Едберг, като Рафтър или Пийт Сампрас. Не изпитвам обаче носталгия или съжаление за това, че тенисът се е променил.

Да, това е специално поколение. Аз играх срещу Пийт всичко на всичко 37 пъти. Новак, Роджър и Рафа са се срещали помежду си по 50-60 пъти. Два пъти повече, ако искате да го кажем така. Имаме трима състезатели, които са най-добрите за всички времена. Казвам го без никакво колебание. Анди Мъри пък винаги ще бъде помнен като онзи, който опита да се вклини в ерата на тези тримата. Много сме далеч от момента, в който Джокович ще приключи, това е плашещо.

- Кой е най-великият?

- Имал съм привилегията да играя и срещу тримата. Новак бе най-трудният, защото бе съвсем млад, това бе демонстративен мач, но той пак изгаряше от желание и ме победи. И тримата не спират да вдигат летвата много високо. Кой е най-великият за всички времена? Във всички спортове сякаш това е въпросът, нали?! Как определяме такова нещо? Борг се отказа на 26, беше спечелил 11 титли от Шлема. И то, пропускайки 10 турнира Australian Open. Не може само цифрите да определят. Федерер, Рафа... Бият много силни противници постоянно, години наред, печелят титли.

Но ако ме питате кой е най-високият стандарт на тенис, който съм виждал, това е Джокович. Нивото му, доколкото моята тенис интелигентност ми позволява да преценя, е над останалите. Федерер е най-универсалният. За Надал няма какво да говорим, той печели невъзможни мачове. Но бих казал - Новак.

- Говорейки за Федерер, сега работите с един играч, който някога бе наречен Бейби Федерер. Той бе много обещаващ, но сякаш Григор Димитров не успя да се доближи до очакванията. Има ли при него нещо като  "сценична треска"?

- Много е тежко, когато те сравняват с Федерер. Вероятно в началото е имало някакво моделиране на играта на Григор по Роджър, но швейцарецът играе много от китката. Григор удря топката много по-директно. Искрено вярвам, че ние още не сме видяли най-добрия тенис, който Григор може да играе. И досега постигна някои чудесни резултати в кариерата си, но трябва да построи основата, която да го връща винаги в правилната посока. И това не е само тенис понятие, това е ежедневен подход в живота. Григор се поставя сам под твърде голямо напрежение и очаквания. А това невинаги е добре.

Това, което съм го виждал да прави с топката за тенис на корта е невероятно. Ако говорим за физически данни, Димитров не отстъпва на Новак, който е много впечатляващ. Разликата е, че Джокович е много ефективен и опасен и от защита, и от атака - от двете крила на корта. Това е малката разлика между тях. Но движението му и универсалните качества на Григор ме карат да смятам, че най-добрите му години предстоят.

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

- Липсват ли му на тениса колоритни типове като по ваше време?

- Една от причините е, че вие медиите ги плашите ужасно. Плашещо е това с непрекъснатото търсене на политическа коректност. Всяко нещо е раздухано ужасно много в ерата на социалните мрежи. Когато аз играех беше друго време. Това, което казваш, си беше това, което казваш. В пълния му контекст и без постоянни тълкувания. И това държи всички постоянно на ръба, в притеснение и нащрек какво правят и говорят.

- Изненадан ли сте колко добри и направо топли са отношенията между големите съперници в тениса днес?

- Толкова ми е странно, че направо не знам дали да го вярвам! Познавам добре Новак и съм сигурен, че той не би допуснал да покаже неуважение към когото и да е. Познавате Роджър... Сякаш е невъзможно да не го харесваш! Рафа е невероятен човек, също с огромен респект към всеки. Това е ключовата дума. Тримата страшно много се уважават.

При мен беше различно, знаете. Понякога Пийт ме вдъхновяваше, понякога му завиждах, понякога ме влудяваше, избухвал съм по негов адрес. Такъв си бях. Пийт също си беше истински, той си беше Пийт. Радвам се, че сега има такъв взаимен респект и топлота между тримата големи съперници, независимо дали е искрен.

- Коя е най-голямата ви победа от осемте в Големия шлем?

- Тази титла, която спечелих последна. Тоест - "Ролан Гарос" през 1999 г. След като бях паднал до номер 150 в света, разведох се, бях достатъчно узрял да разбера значението на всичко. Турнирът бе един малък микрокосмос на целия ми живот. Губех с 0:2 сета във финала (бие с 3:2 Андрей Медведев - б.р.). Точно, както беше в живота.

- Когато се отказахте, английската медия BBC ви нарече "най-голямата спортна звезда в света в този момен". Как ви накара да се чувствате това?

- Никога не съм бил кандидат да печеля конкурс по популярност. Но явно съм дал нещо различно, нещо повече на спорта. Със сигурност донесоха нещо различно като стил, а и бях бунтовник. А и промяната ми, целият ми път, това бяха непознати дотогава неща. Имаше някаква особена връзка между мен на корта и хората, които гледаха от трибуните.

- Какво мислите за скандала със Серина Уилямс от финала на US Open и треньорските указания по време на игра?

- Не мисля, че трябва да има треньорски указания изобщо. Това различава нашия спорт от много други. То го прави гладиаторски. В случая със Серина, според мен феновете не разбраха много-много какво се е случило. А след като бе предупредена за хвърлянето на ракетата, самата Серина не осъзна, че ще получи и наказание с точка. Естествено, правилата са си правила. Трябва да ги познаваш. Ще ви кажа какво мисля, че трябва да е наказанието. Когато един треньор бъде хванат да дава указания, той трябва да получи предупреждение. А не играчът. Втори път те хващат - изритват те от трибуните. Защо да наказваме тенисистът за това, че му подсказват отстрани?

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

- Знаем историите за строгостта на вашия баща в тренировките, когато сте бил дете. Как ви се отрази?

- Научих какво искам да постигна и какъв да бъда. В живота понякога прекарваме много време да опитваме да дадем на децата си това, което ние не сме имали на тяхната възраст. А забравяме да им дадем това, което сме имали. Това е деликатно нещо. Никога не съм имал избор, а аз давам на моите деца такъв.

- Вашата автобиография беше световен бестселър...

- Не смятам да пиша втора, ако това ще ме питате. Съветът ми към всеки, който пише автобиографии, е един: Внимавайте и подбирайте думите си. Те остават дълго, след като нас ни няма. След като нещо е написано вътре, няма връщане обратно.

- Доколко ви интересува политиката и как оценявате управлението на президента Тръмп?

- Всички живеем в ужасно поляризирано общество и това се дължи на много култури, много хора, които опитват да битуват заедно. Това е луда съвкупност. Добавяме към нея, че на практика всеки има трибуна да говори.

Колкото до политическите ми възгледи - напълно независим съм.