Никодимов пред Дир.бг: Клъф се закани да не видим топката, но ЦСКА му я скри

17:22 | 20 април 2018 | Редактор : Динко Гоцев 1 4597 Снимка: Иван Григоров

Аспарух Никодимов е седнал на пейка пред кафенето на стадион "Българска армия". Минава запалянко на средна възраст, който спира, стиска му ръката и казва: "Паро, ти си велик!". Друг иска да се снима с него. За феновете на ЦСКА името на Никодимов е сред най-големите в историята със страхотни успехи и като играч, и като треньор.

Вечното дерби

72-годишният Паро, както го наричат от едно време, тръгва за големия футбол в "Септември", но на 19 години е привлечен в суперотбора на армейците. При Цанев, Якимов, Пенев... Играе в паметните мачове с "Интер" и "Аякс", печели шест пъти шампионската титла на България. През 1979-а поема ЦСКА като треньор с помощник Димитър Пенев, а е едва на 34 години. Следват четири поредни първи места в първенството, а петото идва през 1992 г.

В първия му период като наставник са елиминирани шампионите на Европа "Нотингам" и "Ливърпул", както и първенците на Франция ("Монако") и Испания ("Реал Сосиедад"). Преди седмица се появи книгата на Паро - "С ЦСКА в сърцето", която трябва да бъде прочетена от всеки млад играч или треньор у нас.

Никодимов говори за Дир.бг за миналото, настоящето, книгата си, както и за сблъсъка с легендарния Брайън Клъф, вече покойник, който водеше "Нотингам" при двете победи на ЦСКА над шампиона на Европа през 1980 г.

За дербитата между ЦСКА и "Левски" в последните седмици

И по наше време тези мачове си бяха напрегнати, сега е същото. Но напоследък не усещам този заряд, има много чужденци в двата отбора. Те трябва да играят по три три-четири пъти в такъв мач, за да видят какво е.

Интересът в публиката също спадна, клубовете не са добре в последните години и това се отразява. Последните два-три мача показаха някакво съживяване, имаше сериозно посещение на фенове, но футболът не бе от някаква сериозна класа.

ЦСКА направи лични грешки и то там, където смятахме, че сме най-силни - в центъра на отбраната. И в Разград, и двете дербита там допуснахме пропуски. Нямаш ли силен център на отбраната, отборът не ти е силен.

Нивото е паднало като цяло. Взимат се свободни агенти, играчи с ниска цена. Така не плащаш за класа. Може да имаш попадение като Каранга, но... не се отличава някой освен него. Той се бори и се раздава на сто процента, но другите?

И пак двамата с Пената, 2018 г., представяне на книгата на Никодимов. Снимка Bulphoto

Снимка: Bulphoto

ЦСКА ще навърти 10 години без титла

Ако някой ми беше казал по наше време, че това ще е възможно, щях да му кажа, че е луд. Но като знам последните години какво беше в ЦСКА... Всичко това е реално. Сега ЦСКА се върна, но да стигне пак до върха, трябва още време. Отборът ни не е готов още. Публиката иска, подкрепя си отбора. До година-две ще бъдем отново номер едно.

Въвежда се ред в клуба, тук бе разграден двор, аз съм свидетел на много неща през последните години. Направо не е за коментиране колко зле беше положението.

Честно казано, преходът бе най-фатален точно за ЦСКА. Всички изведнъж решишха, че ЦСКА е виновен за всичко. За проблемите в държавата, за това, че футболът не е наред... За всичко бе виновен ЦСКА. А знаем, че фактите са други.

Авторът и главен герой в книгата. Снимка Bulphoto

Снимка: Bulphoto

Защо реши да напише книга

Съпротивлявах се известно време да го направя. Оказа се, че имам какво да разкажа, а не бях се замислял преди това. Децата ми говориха много, че трябва да го направя. Малките, които сега започват да тренират, могат да научат някои неща от нея. Могат да видят какво е било, как е било. Ние тогава тръгвахме от нищото - аз съм от село (Богьовци - б.а.), друг - от беден квартал... Обаче с малко талант и много работа, стигахме до първия отбор.

Не съм имал скъпи коли, първата кола си я купих след няколко години в ЦСКА. Който на 17-18 години си мисли, че ако вземе една кола и стигнал на върха. Този не става за нищо. Защо не мислиха така Стилиян и Бербатов? Те знаеха за какво става дума. Футболът е до време, играеш десет години и после прави каквото искаш. В тия години на терена обаче покажи, че си достоен. Играй на световно, на европейско първенство.

За нивото на футбола ни от годините като играч

Докато ние играехме на Олимпиадата (1968 година в Мексико - б.а.), голяма част от футболисти бяха и в първия отбор на България, и останаха тук за квалификации. Даже бихме Холандия в тях, с различен отбор от този на олимпийските игри. Имахме играчи не за два, а за три национални състава.

Тогава работеха здраво школите на всички отбори и градове, нещата се правиха в интернатите у нас, а този модел после беше копиран на Запад. Естествено, там го модернизираха. Конкуренцията беше много голяма и се даваше път на млади таланти. Не говоря за хора като Соколов, Якимов или Цанев, те на 17 години вече се виждаха... Но и други - на по 17, 18 и 19 години вече получаваха път младите. Аз също на 17 влязох в "Септември" при мъжете.

С екипа на ЦСКА срещу "Етър", април 1973 г. Снимка Иван ГРИГОРОВ

Снимка: Иван Григоров

Най-големият мач като играч

Няма да забравя мача с "Интер" като футболист. Това е най-големият двубой. На полуфинал си, играеш три мача срещу тях, невероятен отбор ... Суарес, Корсо, Пики, Факети... Спомням си, че тогава ние играхме в Полша, а те на другия ден бяха в Будапеща (ЦСКА гостува на "Гурник", а "Интер" - на "Вашаш", във втория кръг на турнира за Купата на шампионите - б.а.). Прибирахме се със самолета към София, обаче се реши да ни закарат да ги гледаме, преди да си дойдем. Седим на трибуните и не знаем, че по-късно същия сезон ще играем срещу тях. Гледаме ги, те все едно с ръце си подават топката. Треньорът ни Стоян Орманджиев казва: На този ще му сложим двама да го пазят, на онзи - двама, на третия - двама. Е ние с колко човека ще играем на терена!

С Начко Михайлов и Димитър Пенев в националния отбор. Снимка Иван ГРИГОРОВ

Снимка: Иван Григоров

После ни се паднаха точно те, а ние бяхме равностойни. Бяхме много близо до финала. Ако правилата бяха тогава с продължения и дузпи в София след двете равенства, кой знае как щеше да свърши реваншът. Малшанс бе и да играем с тях, другите отбори на полуфинала бяха по-слаби от "Интер" и може би щяхме да ги победим ("Селтик" и "Дукла" - б.а.).

Най-големият мач като треньор

В онзи период в началото на 80-те, всяка година елиминирахме поне по един силен отобр. Имапхме качества, спокойствие и опит. Ако ви кажа колко предсезонни контроли сме изиграли с най-силните отбори. "Барселона", например - нашето поколение ги би три пъти, а те играха с титулярните си състави. Два пъти в "Барселона" ги победихме, веднъж - на турнир в Палма де Майорка. А като побеждаваш такива противници, казваш си - е какво толкова? Паднат ти се после в евротурнирите, отвееш ги и хайде!

Мачът с "Нотингам" като гост, в който ги победихме с 1:0, беше страхотен. Най-силният ни двубой на чужд терен. Само си спомням, че за Спас Джевизов даваха 2-3 милиона долара след този мач. Това е показателно как сме играли. Но тогава не пускаха играчите да играят в чужбина.

В отбора имаше страхотно настроение и колектив. Имахме характер. Корави момчета бяха! Бяха по-бедни времена, нямахме толкова пари... Два мача поред бихме европейския шампион "Нотингам", дадоха ни по 180 лева премия. Но не парите бяха водещи, бяхме щастливи. Имаше настроение в ЦСКА, имаше дух.

Застъпихме се поколенията и това беше много важно. Ракаров, Иван Колев, Жоро Найденов, аз, Пенев... Имаше приемственост. Като влезеш в съблекалнята, вътре само едни големи фигури. Цанев, Якимов... Побиват те тръпки. Вълнения, които не могат да се опишат с думи. Ти си "заек" и гледаш наоколо - такива играчи.

Като треньор на "Дунав". Снимка Иван ГРИГОРОВ

Снимка: Иван Григоров

Победите над великите треньори Боб Пейсли ("Ливърпул") и Брайън Клъф ("Нотингам")

С Клъф след мача там се срещнахме, бяхме аз и Пената. Дадохме му едно флагче на ЦСКА, да помни отбора, който го победи. Той тук се държа малко неприлично... Беше се почерпил според мен.

Ние си влязохме да си загряваме в баскетболната зала преди мача, както винаги. Тогава беше така - тя за нас, а гостите - в залата за акробитака от другата страна на ст.- "Васил Левски". Влиза Клъф и започва - ние сме "Нотингам", шампиони на Европа, трябва да ни осигурите условия... Развика се, вдигна скандал. Казах на преводача - Кажи му да излиза, да не го изхвърля аз, че ще стане грозна гледка.

Направи сцени, а после на мача продължи. Сложи една пейка на пистата и седна точно пред нас, нарочно. Старите скамейки бяха отзад, долу при първите редове. Той седя пред нас цялото първо полувреме! Карах полицаите да го махнат, но те - Не, ще стане скандал, не може. На почивката прибрахме пейката и той се чуди... Бихме 1:0. Той тогава след мача каза: Взеха пейката вашите треньори, но аз в Нотингам ще им сложа една пейка на центъра на терена, за да видят отблизо как няма да им дадем топката.

Но се оказа, че ние не им я дадохме! Играхме много силно и пак ги победихме. След мача там, Клъф първи дойде да ни поздрави. Държа се съвсем по друг начин, видя, че играхме силно и зцслужено ги победихме. Тогава му дадохме и флагчето на ЦСКА.

Снимка Иван ГРИГОРОВ

Снимка: Иван Григоров

Пожелание към ЦСКА и българския футбол

Искам да видя пак българския дух, а не дивотии и ранени хора като онзи ден. Най-тъжното нещо е мач без публика. По-добре ги накажи 200 000 лева, но не без публика, така ощетяваме всички.

Искам да видя и повече българи да играят във водещите отбори, в момента това е тъжна работа. Сега го съжалявам треньора на националния отбор, той каквито и идеи да има, как да ги изяви и развие? Стараят се играчите, но това са възможностите.

Чакам, разбира се, и 5 май, празненствата на ЦСКА.

Там ще се видим с всички цесекари.

ИЗБРАНО