Боксът е родил много мигове, превърнали се в легенди, предавани през поколения, преразказвани и дори преувеличено украсявани. Има филми и книги за боевете от поне 140 години назад във времето, а едно съперничество остава вероятно над всички останали.

Мохамед Али и Джо Фрейзиър се срещат три пъти за пет години в мачове, достойни за сценарий не на филм, а на поне един сезон от сериал.

Разказва Джийн Килрой, един от малкото живи хора, които през 1975-а застават до ринга - в ъгъла на Али, когато идва времето за третия епос. Той е наречен Трилърът в Манила, а след него Али окончателно печели съперничеството. Съперникът му се отказва след 14 рунда преди последния. Преди това двамата разменят по една победа.

Ето я историята отвътре.

"Ударите бяха толкова силни, че си мислих дали да не искаме прекратяване на мача. Усещах, че може да имаме смъртен случай...", така започва разказът на Килрой.

Сблъсъкът стартира рано сутринта във Филипините - малко преди 11 ч местно време в тази сряда, 1 октомври 1975-а. Няма как да се проведе по-късно заради зрителския интерес от целия свят, а и заради климата. Битката е в "Аранета Колизиум", който е изцяло затворен от остъклен покрив.

"Вътре температурата бе около 43 градуса - спомня си Килрой. - Стъкленият покрив беше като похлупак на тенджера. Двамата просто бяха около точката на сваряване вътре, трудно се дишаше, не знам как издържаха да се движат по ринга и да нанасят удари."

Часове по-късно в хотела, спечелил и щастлив (поне би трябвало да е), Мохамед Али лежи и събира сили и въздух. Той е напълно омаломощен, загубил няколко килограма, със следи от юмруците на Фрейзиър и полузатворено ляво око, но най-вече - изцеден и смазан от липсата на въздух и свежест.

Embed from Getty Images

"Треньорите не знаеха какво да му подвикнат от ъгъла - отново разказва Килрой. - Как да му кажеш да е по-настъпателен. Те и двамата в един момент гледаха като пред припадък..."

Това са 14 рунда в Ада. Толкова е горещо и задушно, че подпорните колони в залата са с огромни капки по тях. "Дори те се потяха", смее се Джийн, който е човекът за финансовите и административни задачи в щаба на Али. Той не е треньор. Днес е филмов продуцент, популярен в Холивуд и направи три филма за живота на най-великия в бокса.

"В онази сутрин Али изкара 9 милиона долара, а Фрейзиър взе 5 - изчислява човекът, който се е погрижил за товаКилрой. - Финансово това бе невероятен мач, най-големият до този момент в бокса.

Но как издържаха тези мъже... И днес мисля, че не трябваше да допускаме да се бият в тези условия. Ледът в ъгъла на Мохамед не стигаше, постоянно носиха нови и нови количества. За един рунд се топеше това, което имаха като запас."

Мачът се излъчва в 68 страни, което е голямо постижение за 1975-а. В Щатите го показват на живо в стотици киносалони из страната, от което се изкарват допълнителни милиони.

Има и много детайли, останали встрани от масовото внимание и публичните очи върху боя.

Али решава да представи на филипинския президент Фернинанд Маркос като своя съпруга Вероника Порш. Тя обаче официално му е само приятелка...

Което кара съпругата му, с която живеят отделно, но не са разведени - Калила Али, да хване самолета и да пристигне в Манила.

"Адът се отвори - смее се Килрой. - Само това ни трябваше преди боя. Семеен скандал. Бях като умиротворител, из хотела се чуваха крясъци, а аз опитвах да подреждам фигурите като по шахматна дъска - ти в тази стая, ти стой във фоайето..."

След това идва ред на друг тежък противник, вече мъж. Али изпитва непоносимост към Фрейзиър, това е най-омразният му съперник в бокса. Е, за негово успокоение - взаимно е.

Embed from Getty Images

"Джо не можеше да го понася - разкрива продуцентът. - Али го обиждаше доста цинично, използвайки чувството си за хумор. И ако за околните е било забавно, за Фрейзиър си беше кръвна обида. Признавам, че понякога Мохамед минаваше границите. Обидите бяха станали лични и Джо искаше да го размаже на ринга."

Боят е страховит като сила на ударите и агресия. Али получава серия много тежки такива в тялото, като видимо изпитва болка. Но това са мъже от стомана, не се пречупват. Инструкциите към Фрейзиър са - "удряй го в бъбреците и стомаха, няма да издържи". В отговор - няколко прави и крошета, които попадат в лицето на Джо.

"Това е най-великото съперничество в бокса според мен - казва човекът от Холивуд, който вижда мача от два метра, седейки до ъгъла на Али. - Нищо не може да се сравни с този бой. Те просто се мразиха, излязоха там напук на ужасната жега и искаха да смажат другия."

След края на 14-те изключителни рунда, Али печели. Фрейзиър по-късно ще каже, разбит и ранен по тялото, лицето и душата: "Нанесох му удари, които биха сринали и крепостна стена, но той не падна".

След деветия рунд боят, който до този момент е напълно равен, отива в посока Али. Той удря по-здраво и често, докато Джо е уморен. Той плюе огромни количества кръв между рундовене, олюлява се в края на всеки от тях.

Но преди 14-ия рунд се случва нещо неочаквано. Али не може да стане. Той изглежда готов да се откаже. Онзи отсреща някак се е изправил, макар също да е напълно гроги.

"Трябва да спрем", кълне се, че е чул от треньорите Килрой. Али отказва, става и влиза в ринга. В първата минута и половина той едва ходи и гледа да прегръща съперника, за да избегне ударите му. Изведнъж сякаш се пробужда, и следва една от най-великите боксови атаки, виждани не само в кариерата на най-великия - серия удари в главата на Джо. Остава пълна мистерия откъде и как събира сили за това.

Embed from Getty Images

След този рунд Джо хвърля кърпата и няма последен, 15-и. "Свърши се - казва треньорът му Еди Фъч. - Никой никога няма да забрави какво направи ти днес. Бъди горд със себе си!"

Али почти припада по пътя към хотела, после се съвзема и гледа телевизия през цялата нощ. Не може да заспи. Боли го всичко, а и адреналинът е твърде много.

Килрой се просълзява, когато се сеща за последната си среща с великия боксьор на неговия 69-и рожден ден.

"Той трепереше, болестта вече бе много напреднала - казва съветникът. - Той поиска да се наведа към него и ми прошепна: "Джийн, не можем да кажем, че не сме се забавлявали, нали!?" Разплака ме. С неговото си чувство за хумор, дори в това състояние..."

Понякога хора биват обвинявани, че живеят с миналото или дори - в миналото. Ако сте имали такова минало и сте видяли с очите си от метри разстояние такива епохални събития, вие не бихте ли...?