17-11-2017 20-11-2018

30 безкрайни години. Но футболният "Бийтълс" си върна Светия Граал

Ливърпул на Клоп не просто взе титлата, а я узурпира с невероятно постоянство

08:12 | 26 юни 2020 | Редактор : Динко Гоцев 10 5943 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Ливърпул е шампион на Англия, а това е събитие, чакано в целия футболен и спортен свят от месеци.

Време за спорт

Един от най-популярните и обичани клубове на планетата отново държи в ръцете си този трофей, за който най-великият му предводител - Бил Шенкли, някога бе казал: "Титлата е Светият Граал. Останалото са награди за добра работа, но това е най-важното."

Ако сте твърде млади да помните, Ливърпул бе отборът през 70-те и 80-те години. Не само в Англия, но и в Европа. Между 1973 и 1991 г. - в 19 сезона на първенството, този отбор само два пъти не на първо или второ място. Печели 10 титли и доминира напълно, добавя към тях 4 европейски корони, две Купи на УЕФА и още, и още...

Няма по-титулуван клуб в Европа за периода между 1972-ра и 1990 г., въпреки че наказание вади и този, и останалите английски тимове от турнирите на УЕФА след 1985-а. И то - заради мач именно на "червените" и трагедията на "Хейзел".

На 28 април 1990 г. Ливърпул стана рутинно шампион за 18-и път, машината работеше безотказно и никой не е предполагал, че 30 години титлата няма да се върне на "Анфийлд". От онзи ден минаха 29 сезона, в които само 10 пъти "червените" стигнаха до място в топ три и само шест пъти изобщо бяха рееално в битката за титлата.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Те падаха, ставаха, потъваха в кризи, вдигаха се за пореден подвиг - спечелиха два пъти Шампионската лига, Купа на УЕФА, Суперкупа, Световно клубно първенство, но... "Светият Граал" убягваше.

Да си от Ливърпул не е лесно, но е и невероятно сладко - емоциите с отбора, с който сякаш никога не е скучно и нищо не става по традиционен, рутинен начин, са велика част от това да си футболен фен изобщо. Раждат се необикновени истории, появяват се неочаквани и неподозирани герои.

Не си мислете, че откъм успехи това са били 30 години на "суша" и липса на радост, напротив: 17 трофея, една "Златна топка" и победи, които се помнят с години. Някои - завинаги, както бе с финала срещу Милан през 2005-а в Истанбул или реванша срещу Барселона в полуфиналите на миналата Шампионска лига. Но... без най-важното, ясно начертано като приоритет от Шенкли, а после и Боб Пейсли, и Кени Далглиш.

Ливърпул е като "Бийтълс", все пак идват от един град. Дали ще е някой гениален албум или зрелищното им разпадане, но каквото направят - не се забравя. И се обсъжда дълго, дълго.

Да си от Ливърпул означава, че ще видиш невиждани неща, сълзи на радост и мъка, романтика и брутални сблъсъци с реалността. Ще чакаш. О, колко дълго се наложи да чака всеки един фен на Ливърпул. Колко отдавна се случи за последен път.

Когато Джон Барнс вкара победните голове в онзи 28 април преди 30 години срещу Куинс Парк Рейнджърс, на върха на чартовете в Англия, Европа и света бе "Vogue" на Мадона. Покойният идол Айртон Сена мачкаше из пистите на Формула 1, САЩ бе воден от Джордж Буш-старши, а СССР още съществуваше.

Един наперен дългуч - Юрген Клоп, играеше в трета дивизия на Германия с Рот-Вайс Франкфурт, а Мохамед Салах тепърва предстоеше да се ражда (2 години по-късно). Както се казва - може и още да не е бил заплануван.

Минаха 11 016 дни от онази титла, преди в четвъртък вечер без игра, след като Челси би Манчестър Сити, думите "Ливърпул е шампион на Англия", отново да придобият плътност. "Червените" изиграха 1149 двубоя от последния шампионатен триумф. Чакаха три десетилетия.

Осем треньори опитаха, преди Клоп да успее да върне титлата на "Анфийлд".

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Не я вдигнаха ни Джерард, ни Оуен, Фаулър, Суарес или Торес - големи играчи, които бяха близо, но не станаха шампиони. Общо 239 футболисти са обличали екипа с птицата Феникс на гърдите, слушали са безсмъртния химн "You`ll Never Walk Alone" и са играли пред трибуната "Коп" за тези три десетилетия. И те не успяха.

Клоп за 4 години и половина го постигна, като изгради отбор, който в момента е актуален шампион на Англия, Европа и света (по актуално притежание на титли, не е лично мнение).

През миналия сезон тимът завърши с 97 точки, които стигат за титла навсякъде по света. Не и срещу изумителния Сити на Гуардиола, който някак събра 98. През този сезон Ливърпул има 86 точки от 93 възможни, губейки един мач (общо два за два сезона) и допускайки две равенства. Това са невероятни статистики на нечувано постоянство. В добавка - преди 12 месеца спечели Шампионската лига, после взе Суперкупата на Европа и Световната клубна купа, преди сега да спечели и златото в Англия.

Клоп пое Ливърпул на пътя за никъде, десети в класирането през октомври 2015-а. Революцията му е толкова мощна, че се вижда и с невъоръжено око, а промяната в отбора е невероятна.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Германецът събра тим, в който нито един играч не бе привлечен като суперзвезда - Ван Дайк и Мане от Саутхемптън, Салах и Алисон от Рома, Робъртсън от изпадналия Хъл Сити, Вйналдум от изпадналия Нюкасъл, Александър-Арнолд от академията на клуба... Но ето, че направи тази група играчи шампион.

Както и с Борусия Дортмунд - неговия предишен клуб, Клоп оборва прогнозите и бие фаворитите. Тогава два пъти успя да вземе титла под носа на Байерн, сега свали от трона властелинът Сити, който изглеждаше непоклатим там, горе.

И пак - когато Ливърпул го прави, се помни. Като "Бийтълс". Няма как да не повдигнеш вежди при този знаменателен триумф - да водиш с 23 точки 7 кръга преди края срещу изключителен отбор като Сити.

Не с 2 или 3. С 23. Такава разлика няма в историята на английското първенство от неговото създаване през 1888 г., разбира се с уговорката, че класирането не е крайно. Но пак е изумително.

Клоп се разплака в студиото на "Скай Спортс" след мача Челси - Сити в четвъртък, като бе облякъл фланелка на отбора си.

"Нямам думи - успя да каже. - Толкова велико усещане, много по-силно, отколкото съм си мислил, че ще е. Да спечеля титлата с този клуб е нещо специално."

Собственикът Джон Хенри, чиято компания "Фенуей Спортс Груп" влезе в клуба преди десетилетие, когато той бе на ръба на администрация и финансов колапс, написа в Туитър:

"Това е кулминацията на една неописуема година. Значимостта на това постижение тепърва ще оценява историята, а Ливърпул направи красивата игра по-велика от когато и да било."

Красива игра или измъчени победи - за един фен отдавна това не е толкова важно.

За тези на Ливърпул, които крачат с отбора си през бурята както се пее в "You`ll Never Walk Alone", всяка минута от тези 30 години страдание си струва някъде от полунощ на 25-и срещу 26-и юни 2020-а.

Защото те се завърнаха - "Бийтълсите" на футбола пак са шампиони.