Чашата със студено шампанско вече бе в ръката на Ланс Армстронг, който изминаваше последни метри преди финала под Триумфалната арка. Този монумент на величие рядко е бил по-точен в наименованието си, отколкото в този ден, в който американецът спечели за седми път "Тур дьо Франс", превръщайки се от легенда в спортен мит.

24 юли 2005 г., раннен следобед.

Ланс е шампионът на "майката на всички състезания" за седми път, а Шерил Кроу - годеницата му и популярна в този момент звезда от музикалния бизнес, грее до него. Те са перфектната двойка, символ на успеха. Ланс е вероятно най-популярният спортист в света в този момент или поне - редом до Зидан, Коби Брайънт, Михаел Шумахер.

24 юли 2005 г., късен следобед и привечер.

В редакцията на в. "Екип" има оживена дискусия. Стига се до обаждане чак към главните акционери, което не е правено от повече от десетилетие. Дали да се публикува историята или да се изчака?

Решението е - второто. На следващия ден спортната библия на Франция излиза с 12 страници за триумфа на Ланс, голямо интервю с него, историята му в снимки.

Всичко е лъскаво и с глазура.

Ден по-късно обаче "Екип" публикува малък материал на първа страница, че има съмнения около тестовете за кръв и урина на Армстронг, взимани в първите дни на "Тура". Нищо повече.

Реакцията в САЩ в този момент е: "Европейските медии пак нападат нашия шампион". Часове по-късно Ланс е в Белия дом при президента Буш. "Ню Йорк Тайм" си позволява да напише, че "това не е война на Стария срещу новия свят" и припомня книгата "Les secrets de Lance Armstrong". Заглавието подлъгва - тя не е френска.

Пишат я двама журналисти от Лос Анджелис, близки до Армстронг и отбора на US Postal, година по-рано. В нея открито се говори за системна употреба на допинг, в която Ланс е стигнал огромни умения и иновативност, не просто участвайки, а ръководейки я в тима.

Всичко това е отхвърлено лесно и бързо от машината на мейнстрийм медиите. Те са в еуфория - има ли по-велика спортна история? Девет години след диагностицирането му с рак, преборил болестта, този исполин печели 7 пъти "Тура" и грее от първите страници, в предавания като това на Джей Лено, от Белия дом...

Във всеки от следващите дни след 25 юли, "Екип" публикува поне по едно материалче, в което се загатва, че тече разследване и съмненията около пробите на Армстронг са големи. Но никой в колоезденето не коментира - рискува да изрече "богохулни" слова за човека, който в този момент е изстрелял спорта им на върха като популярност. А ако се окаже невярно? Кой би искал да е "очернилият идола"?

На 23 август 2005-а пак има обаждане до акционерите. Този път отговорът в редакцията на "Екип" е: Пускаме всичко. Включително със статия на първа страница от шефовете на вестника, които припомнят как изданието е с основна заслуга изобщо да се роди "Тур дьо Франс" и как те имат отговорност пред всеки по света, който обича това състезание.

Извън това - 4 страници с разкрития. Армстронт е системно допингиран след 1999 г. с кръвен допинг ЕПО. Основният материал е именно за това издание на Тура от шест години по-рано. Ланс реагира и на сайта си пише: "Отново едно европейско издание опитва да лъже за мен."

Ирония - огромното заглавие на "Екип" е: "Лъжата Армстронг".

В статията за първи път има цитати - от говорителя на Антидопинговата агенция на колоезденето. "Твърде прибързано е да коментирам, защото случаят е сложен и специфичен. Да, разследваме и стари проби", казва той за изданието.

Дейвид Уолш, който е съавтор на спомената книга в Щатите, по това време работи в Англия за "Таймс". Той пише ден по-късно статия в това издание по темата, а паралелно "Гардиън" също в Лондон, както и немското списание "Шпигел" дни по-късно, се разгръщат по темата.

Има и нови детайли - лаборатория в Шатоно-Малабри изследва стари проби, които се пазят, след като тя не е съществувала преди 2004 г. и през нея тези тестове не са минавали тогава. Установила е поне 12 положителни проби за ЕПО на шампиона. Така твърди Уолш, но информацията не е потвърдена официално от никого.

"Екип" успява да накара професор Жак де Курис, шеф на лабораторията, да проговори дни по-късно.

"Не може да има и най-малкото съмнение - казва той. - Пробите са се съхранявали отлично, напълно легитимни са. Преди 2000 г. субстанцията ЕПО изобщо не е позната и разследвана, но е използвана от този състезател и други в неговия отбор. Няма съмнение в това."

Шефът на WADA - световната антидопингова агенция, Дик Паунд, веднага взима думата от Лондон след изявлението на професора.

"Това е много сериозно обвинение и ние сме длъжни да разследваме докрай в името на спорта. Говорим за състезател на най-високо ниво", казва Паунд.

Часове по-рано Ланс е в студиото на CNN Sports и повтаря няколко пъти с усмивка на уста:

"Никога не съм използвал никакви стимуланти. Държа да го подчертая пред хората, които ми повярваха и помагат за фондацията ми (за борба с рак). Феновете ми по света също заслужават да бъде изчистено името ми, това е лов на вещици от европейските вестници. И към всички цинични хора, които опитват да ме очернят - защо не вярвате в чудеса? Здрава работа и воля, това е рецептата ми".

Твърда позиция "невинен" и обсадна тактика "всички са срещу мен".

Световните медии гърмят във водещите си новини по темата. Цитира се основно "Екип", както и Уолш, но реакциите вече са по-широки. Директорът на "Тур дьо Франс" Жан-Мари Леблан дава разтърсващо интервю, в което едва сдържа сълзите си, пред RTL.

"Чувствам се измамен, ужасно е - казва прошареният човек, клатейки глава. - Видях докладите, до които са стигнали журналистите от "Екип". Изглеждат напълно истински, а в тях има страшни неща..."

Нататък хронологията е ясна и добре известна. Някак встрани от новините остава изявление на самия колоездачен идол, че се отказва от спорта и се посвещава на семейството и фондацията си. Излизат официалните резултати от пробите на Ланс, като не 12, а цели 15 са положителни.

Спонсорите са в шок, като не просто прекратяват отношенията си с Армстронг. Те го съдят. За тези 30 дни след победата си на "Тура" през 2005-а, в които всичко рухва, американският спортен герой не просто губи 75 милиона долара от споразумения за следващите 2 години. Той губи всичко.

Минават 8 години преди да признае официално през 2013-а вината си, да се изповяда и да се разкае. На въпрос "защо е лъгал" в интервю пред Опра Уинфри, в което плаче и се извинява десетки пъти, Армстронг отвръща, че е мислил за всички свои фенове по света, особено деца. Загрижен е бил за това как те ще приемат новината.

И пак лъже... Шерил Кроу, с която се разделят година след първите скандални разкрития, го нарича "сериен лъжец" за всичко - в спорта и личния живот.

Един идол слиза от пиедестала за 30-ина горещи дни през лятото на 2005-а. Седемте му титли от "Тура" са отнети, славата му е зачеркната, а днес няма материал или дори страницата му в Уикипедия, който да не започва с представянето:

"Някогашен състезател по колоездене, участвал на Олимпийски игри и измамник с допинг."

Това е печатът, който ще остане върху него завинаги. В редакцията на "Екип" хората са други, сред акционерите също има промени.

Но споменът за онези вечери в очакване на отговор как да се процедира с най-големия спортен скандал на века, са незабравими.

Колоезденето след Армстронг и разкритията за системата на допингиране още не може да възстанови доверието към спорта и популярността си от времената на Анкетил, Ино, Индурайн, Меркс и... самия Ланс.