В онази майска сутрин на 6 май 1954 г., студентът по медицина Роджър Банистър изработи смяната си в болницата "St. Mary"s". След това обядва с приятели и се отправи към Оксфорд. Заедно с Крис Чатауей и Крис Башър, в същия следобед на онзи паметен четвъртък, те щяха да се състезават срещу лекоатлетическия тим на Университета в Оксфорд.

Банистър бяга страхотно в онзи следобед. Пред около 1200 невярващи зрители на лекоатлетическия стадион "Iffley Road", той спря хронометрите на 3:59.4 минути в бягането на една миля.

С отворена уста, едва дишащ, със затворени очи и почти припаднал, студентът бе прикрепян на краката си от няколко приятели след финала. Публиката зашумява невярващо, когато са обявени резултатите. Това е чудо!

Запазен и днес е текстът, който чете по уредбата на стадиончето говорителят:

"Дами и господа, ето го и резултатът от деветото бягане за деня, милята: Първи е номер 41, Р.Г. Банистър от Аматьорската асоциация и бивш състезател на колежите в Екзитър, Мъртън и Оксфорд, като времето му е нов рекорд. След официациализиране на резултатите, това ще е рекорд на Великобритания, Европа и света. Времето е три минути..."

Тълпата го понася на ръце, а той не вярва - свалил е под 4 минути времето за бягане на 1 миля

 Нататък съобщението по уредбата е заглушено от мощния крясък на тълпата. Хората вече знаят - под 4 минути!

Казват, че стъпките по лунната повърхност на Армстронг са променили човечеството. Е, постижението на Роджър Банистър на 6 май 1954 г. промени леката атлетика и спорта завинаги.

"4-минутната миля" е нарицателно в атлетиката от самото начало на състезанията, засичани с точност по време.

Роджър Банистър едва седи на краката си след финала, като дори още не знае, че е сторил чудото

Да пробягаш под четири минути милята, която е равна на 1,609.344 метра, е считано за невъзможно усилие по онова време.

Това би означавало да тичаш със средна скорост 24.14 км/ч, да вземеш километъра за 2:29.13 минути. Да бягаш 100 метра по време на цялата дистанция за средно 14.91 секунди.

По онова време не говорим за професионални атлети с огромни медицински и треньорски щабове, нито за лаборатории с медикаменти, които работят за тях. Роджър Банистър е новината на деня по света. Пробивът е огромен. Повратен момент в спортната история.

Смята се, че това е денят, в който всеки спортист по света разбира, че няма нищо невъзможно.

Бягането на "4-минутната миля" - тоест, да паднеш под четирите минути на дистанцията, е считано за невъзможно.

Лекари дори предупреждават, че е опасно да се опитва. Свръхусилие, което може да претовари организма. Банистър не се страхува да опита.

Той е започнал да бяга при звука на сирените през Втората световна война. Бяга от бомбардировките на германците. След това се възхищава на атлетите, които представляват Великобритания на Олимпийските игри.

Сър Роджър Банистър с прочутата снимка, която е запечатала един от великите моменти в спорта

Две години преди този исторически 6 май, британецът остава четвърти на 1500 м по време на Олимпиадата в Хелзинки. Не е миля, разбира се, но е близо като дистанция. Просто метриките в големите състезания тогава са в метри, а не в ярдове и мили. Поставя рекорд на Великобритания с бягането си на финала, но не взима медал. Разочарованието е голямо.

На 6 май 1954 г. обаче направи чудото и светът заговори за него.

Историята след това ясна - близо 1400 са атлетите, които днес, 65 години по-късно, са бягали милята под 4 минути. Всеки вече вярва, че може да го направи.

През лятото на същата 1954-а Банистър печели Европейското първенство в Берн на 1500 м, след което... се отказва от атлетиката. Отдава се изцяло на медицината и е едно от известните имена в неврологията на Великобритания за десетилетия. Работи за Кралската армия, както и за спорта. Оглавява комисията в Лондон за борба с допинга, когато този проблем за първи път се появява като сериозна заплаха в спорта - през 70-те.

Спортист на годината във Великобритания за 1954 г.

Посветен вече с титлата сър, Роджър Банистър почина на 88 г. през март 2018-а.

Наследството му? Бягането от 6 май 1954 г. е сред "100 най-велики моменти в спорта", наредени от американското издание Sports Illustrated.

Същото списание го прави "Спортист №1 на годината" през 1954 г., а половин век след постижението BBC го обяви за "Най-популярният жив британец". Стадионът за атлетика на Университета в Оксфорд носи името му.

Нарекоха бягането му "изкачване на Еверест, но на лекоатлетическата писта" - така го определи през 1954 г. европейската преса. Ефектът от резултата е огромен по света.

Гледката на Роджър с отворената уста, сякаш опитващ да поеме последни глътки въздух, със затворените очи на изтощение, едва седящ на краката си на финалната линия преди 65 г., е символна за спорта.

Тя е метафора:

"Нищо не е невъзможно. В спорта и в живота."

Стадионът в Оксфорд, на който счупи невъзможния код на "4-минутната миля" носи името му днес