17-11-2017 20-11-2018

9 години посивяване: Как от "синия" гранд остана само публиката

"Левски" не просто е в криза, той падна свободно и кротува на дъното

12:28 | 10 май 2018 | Редактор : Динко Гоцев 31 4871 Снимка: БТА

"Левски" отново записва сезон без трофей.

"Левски"

Нищо ново. Ще бъде девети пореден.

Като цяло да правиш трагедии от загуби във футбола е глупаво и е нужно да преброиш до сто, да оставиш емоциите в шкафчето и да погледнеш на нещата от някакъв друг ъгъл. За левскарите обаче ъгли не останаха. Гледни точки, перспективи, дългосрочни планове, надежди...

ОК, ще кажете - имаше малшанс в този финал, много положения, не искаше "да влезе"...

Но това е "Левски", а насреща бе отбор, който има със 17 т. по-малко в първенството, а "сините" го биха три пъти от четири срещи за последната календарна година, вкарвайки му 10 гола в тези мачове!

Проблемът е, че един клуб, който е получил от медии, фенове и обществото титла "гранд" трябва да храни репутацията си с трофеи и постижения. Трябва да има високи стандарти.

След 2009-а "Левски" купа няма. Никаква. Стандартите са ужасно занижени.

От онзи фотофиниш за титлата, спечелена с треньор Емил Велев, в българския футбол се разиграха 26 трофея. Нито един не отиде за "синия" гранд.

Скобата е отворена - за "червения", който вълнува кажи-речи целокупната останала половина на футболното ни общество, трофеите за този период са само три. ЦСКА има два пъти Купа на България и една Суперкупа.

Останалите отличия са в "Литекс", "Лудогорец", "Берое", "Ботев", "Черно море" и "Славия".

Грандовете остават с празни ръце, а бяха свикнали да привличат като магнит всички купи в продължение на едни дълги 60-ина години след Втората световна война, та чак до края на миналото десетилетие.

Снимка: Getty Images

Тук темата е за "Левски", и то не само заради поредния кошмар в сряда вечер. А заради факта, че клубът бе на правилния път и въртеше обиколки, в които можеха днес да го изведат до европейски статут. Поне на среден по сила тим.

През есента на 2006-а - за тези, които може и да не помнят - отборът на "Левски" с треньор Станимир Стоилов, директор Наско Сираков и собственик Тодор Батков, игра в групите на Шампионската лига. У нас биеше с резултат повечето си конкуренти по пътя към втора поредна титла, като на домакинските му мачове се събираха поне по 4-5 хиляди. В много случаи - по десетина.

Снимка: Bulphoto

Съставът бе от 25 футболисти, като дузина от тях бяха свои юноши, а поне още 7-8 - рано привлечени в клуба български играчи. Ядро от свои. От "сини".

Чужденци бяха Игор Томашич, Ричард, Седрик Бардон и Лусио Вагнер. Трима от тях си бяха на практика българи (без Бардон), говориха езика и се чувстваха тук като у дома. Останалото - български играчи, свои кадри.

Този "Левски" за два сезона стигна четвъртфинал за Купата на УЕФА и груповата фаза на Шампионската лига, като игра футбол.

Имаше основата да е фактор, който всяка година да осигурява европейски вечери и да взима поне единия, ако не и двата основни трофея у нас.

След раздялата със Стоилов и Сираков - определяме я като вододелна - "Левски" слезе от пътя и тръгна през просото.

Мъри бе наставник в четири пълни сезона (2004-2008 г.). След него, за точно 10 години, "Левски" е сменил 20 имена начело на отбора.

Като изключим Стойчо Стоев и Ясен Петров, никой не изкара 12 месеца, а само вторият има цял сезон.

Снимка: Bulphoto

За периода шефове на "синия" гранд бяха Иво Тонев и Спас Русев, като неяснотите около това кой кара влака и откъде идват парите остават. Чисто икономическата логика е, че "Левски" не печели от изходящи трансфери, а парите от тв права и евроучастия са пренебрежимо малки. В същото време се плащат баснословни заплати на играчи през годините, включително и в настоящия тим. Състояние на неясноти, на нестабилност, на липса на планиране.

Коя е най-ниската точка за тези 9 години е трудно да посочим.

Снимка: Getty Images

- Три загубени финала пред "своя публика" - в Ловеч срещу "Берое", в Бургас срещу "Черно море" (с 11 срещу 10 на терена от 30-ата минута), срещу "Славия" пред 33 000 левскари в сряда. И в трите "Левски" бе голям фаворит.

- Събличането и скандалите около Ивайло Петев

- Срамното и прибързано изгонване на треньор като Славиша Йоканович

- Резила около напускането на Люпко Петрович и нещата, които той разкри, а клубът замете под килима. Между другото, доста от тях бяха споменати между редовете и от Асен Букарев - той пък си тръгна след по-малко от три месеца на поста директор тази зима.

- Отношението към Сираков при второто му напускане, когато думите на легендата бяха, че "кракът ми повече няма да стъпи в "Левски".

- И, а то вероятно трябва да е на първо място: Серийна абдикация от битката за титлата - срамно за гранд, като се стигна дори и до изпадане във втората седмица на първенството след редовния сезон.

Снимка: Getty Images

Ето я като факти тази абдикация:

Сезон 2017-2018 г. (незавършил) - трето място, 25 т. разлика от водача "Лудогорец"

Сезон 2016-2017 г. - трето място, 20 т. от шамппиона

Сезон 2015-2016 г. (без ЦСКА като конкурент в елита) - второ място, 14 т. разлика

Сезон 2014-2015 г. - седмо място

Сезон 2013-2014 г. - пето място, 22 т. разлика от първия

Сезон 2012-2013 г. - изгубена "спечелена" титла в последния кръг, второ място, 1 т. от шампиона

Сезон 2011-2012 г. - трето място, 8 т. от първия

Сезон 2010-2011 г. - второ място, 3 т. от шампиона

Сезон 2009-2010 г. - трето място, 13 т. от първия.

Две битки за титлата за 9 сезона.

Това е посивяване на синьото. Това не е статистика, нито пък състояние на гранд. Не би си го позволил ни "Ювентус", ни "Байерн", ни дори клуб като "Ливърпул" в Англия - той може да не е печелил титлата още по-дълго, но за този период има 20-ина трофея и ще играе трети финал в Шампионската лига.

От това, което бе "Левски" - амалгама от гранд на терена с репутация и респект у съперниците, и силна, многобройна публика, остана само второто.

И тази публика в сряда пак не изостави отбора си. Но колко пъти го прави през годината? И тя не е сляпа - вижда, че това да е "Левски" на финал са проблясъци, а не тенденция.

Снимка: Levski.bg

Дори само този сезон да вземем...

От идването на Делио Роси за треньор и дебюта му на 13 август, "Левски" е спечелил в 20 мача, завършил е наравно в 10 и е загубил 7. Единствената значима победа е над ЦСКА с 2:0 в първия полуфинал за Купата на България.

Това е светлата точка за сезона. Една в близо 40 мача общо!

Недопустимо малко.

"Синият" гранд посивява методично и съвсем видимо. Това е най-ниската точка в историята му.

Останаха му само феновете като за гранд.

Но докога и те ще запазят търпение и ще останат лоялни към случващото се с отбора и клуба им?

ИЗБРАНО