В кариерата си досега той е вкарал над 150 гола, но така и не оправда очакванията към себе си. Кой знае, може би след като навърши 30, нещата ще потръгнат в различна посока?

Не, не - ако гледаме реалистично на нещата, това надали ще се случи. 

Той е Марио Балотели. И днес става на 30 години.

Италианецът си бе противоречива фигура още в зората на кариерата си, а вече повече от десетилетие усърдно и успешно продължава да поддържа репутацията си на непукист, лошо момче и кошмар за голяма част от треньорите, с които е работил. От чисто футболна гледна точка Марио е фантастичен и разполагаше с всички качества да се превърне в следващата голяма фигура в атаката на Италия. И в суперзвезда на световния футбол.

Спортните му качества са безспорни. Но СуперМарио винаги е бил по-интересен с изявите си извън терена. Точно поради тази причина навръх неговата 30-годишнина сме подбрали и някои от незабравимите моменти.

Мнозина опитват, но може би Роберто Манчини описва Балотели най-добре. Двамата работиха заедно в Манчестър Сити, където Марио като че ли бе най-деен в приключенията си извън терена.

И там бе изкован най-ярко имиджът му на едно голямо, непораснало дете.

"Казах му, че ако играеше с мен преди 10 години, всеки ден щях да го удрям в главата. Не говоря с него всеки ден, защото тогава би ми трябвал психолог. Ако Марио не се превърне в един от най-добрите играчи в света, вината ще е изцяло негова. Защото той има всичко, което е необходимо на един голям играч", обобщава ситуацията с Балотели и случващото се главата му Манчини - мениджър на играча в Сити. 

Докато сме на вълна "Манчестър Сити" - вероятно си спомняте фланелката с многозначителното послание "Защо винаги аз?", която СуперМарио показа след гол във вратата на градския съперник Юнайтед.

Embed from Getty Images

Това се случи часове след като той и приятелите му подпалиха къщата на голаджията. По непотвърдена информация, те са възпламенили фойерверки ... в банята. Няколко дни след това италианецът бе представен като посланик за пожарната безопасност на Манчестър.

Да опъва до краен предел нервите на Манчини явно е нещо наистина лесно за Бало, като поредно доказателство идва по време на предсезонен мач в Щатите. Марио се откъсва сам срещу вратаря и решава да покаже колко е добър с топката, опитвайки се да отбележи с някакъв странен, махленски трик... Да, ама не... Проваленият номер му коства остатъка от мача, а Манчини е бесен и го вади от игра веднага. Това е подигравка с футбола, не само със съперника и съотборниците му.

Има ли нужда да споменаваме неравната му битка с потник, с който трябва да загрява, за да влезе в игра?

Не, по-добре се насладете сами на тази комедийна сцена...

В кариерата си има едва дузина изгонвания, макар заради популярността на случките, всички да мислят, че червените му картони са много повече. Най-запомнящото се обаче е едно от изгонванията. В Казан срещу Рубин, когато Интер играе в Шампионската лига под ръководството на Жозе Моуриньо.

"Мога да напиша книга от 200 страници за двете години, които прекарахме в Интер. Но няма да е драма, а комедия - разказва Специалния. -  Спомням си един мач в Казан, в който всички нападатели бяха контузени. Марио бе единствен.

Получи жълт картон в 42-ата или 43-ата минута. На полувремето прекарах 14 от общо 15 минути, говорейки с него - "Не мога да те сменя, нямам нападател, не докосвай никого. Играй само с топката. Не се поддавай на провокации. Моля те, Марио!".

И какво се случи в 46-ата минута? Изкара си червен картон".

Вечно намусеният португалец вдига завесата и за друга случка - Марио не идва на тренировка, защото е отишъл да гледа състезание от Формула 1.

Оправданието си го бива.

 "Каза ми, че всеки ден може да тренира, но Формула 1 е в Италия само веднъж в годината", разказва Жозе.

Отново се връщаме към дъждовния Манчестър, където на Балотели определено му е скучно. Полицията го спира с луксозната му кола Audi R8, като полицаите са заинтригувани как и защо той има в себе си 5000 паунда в брой.

"Защото съм богат", гласи краткият, но казващ всичко отговор на футболната звезда.

Разбира се, всичко има и друга гледна точка. Веднъж дава 1000 паунда на бездомник в Манчестър, а в Неапол пък плаща 2000 евро на собственик на бар, за да гледа как съдържателят се качва на собствения си мотопед и влиза с него в морето.

Легендите за лудата глава Балотели са много. Вероятно някои от тях са пресилени, но със сигурност звучат истински. Като например тази, че взел таблета си на пейката за мач на Италия с Фарьорските острови, защото искал да играе игри.

А онази снимка (основната), която не избледнява вече 8 години? Образът на стегнатия и гол до кръста СуперМарио след попадението му срещу Германия на Евро 2012 продължава да се радва на интерес в интернет и до днес. Както и много интерпретации на въпросното изображение. Това вероятно е и пиковият момент в кариерата на Балотели, който заведе Италия на финала с двата си гола срещу Бундестима.

С националния отбор случките не са една и две. Но сред знаковите попада тази, в която Италия и Уругвай играят контролен мач, за да представят новите си екипи, изработени от "Пума". Всички футболисти на двата отбора са с дългоочакваните фланелки освен...

Да, точно така, знаете кой. Оправдвава се, че старата фланелка на "адзурите" му допада повече.

Майка му също помни това-онова. Веднъж го праща до магазина за мляко, а момчето се връща с гигантски трамплин, нов скутер "Веспа" и писта за електрически колички. Почти изпълнява поръчката ѝ!

И за финал - селфито! По време на престоя си в Олимпик (Марсилия), Марио решава, че ще е доста готино да отпразнува вкаран гол със стори в Instagram. Е, прави го. Включва се директно от пистата на стадиона.

Вече на 30, Марио Балотели би трябвало да е по-мъдър и уседнал.

Но бунтарът в него може и да не е казал последната си дума. Вече смени десетина отбора, игра за вечните съперници Интер и Милан, мина през Манчестър Сити и Ливърпул. Беше финалист на Европейско, спечели Шампионската лига. Преди точно 10 години взе наградата "Голдън бой" - за най-добър млад играч в Европа. 

Дълбоко вътре в себе си, или не чак толкова дълбоко, той ще продължи да бъде Супер Марио - любимият (анти)герой на Италия.

Непорасналото момче, което трябваше да е суперзвезда.

---

Кой е той:

Роден като Марио Баруа на 12 август 1990 г. в семейство на ганайски емигранти в Палермо. Оставен на 3 години в дом, откъде го взима приемно семейство - фамилия Балотели от Бреша. Вижда истинските си родители само през уикендите, те признават, че не могат да смогват финансово да се грижат за него.

Играе за Лумезане, Интер, Манчестър Сити, Милан, Ливърпул, Ница, Марсилия и Бреша.

Има 36 мача с 14 гола за националния отбор на Италия.

Шампион на Италия с Интер - 3 пъти, носител на Купата на страната, на Суперкупата и на Шампионската лига.

Първенец на Англия с Манчестър Сити, носител и на Купата на Футболната асоциация.

Най-добър млад играч в Европа с наградата "Golden boy" за 2010 г.

Има дъщеря Пиа, която гледа сам, след като се раздели с майката Рафаела Фико. Има и син Лион, на 3 г., като майката не е известна.

През цялата му кариера е активист на движения срещу расизма, след като е жертва на обиди за цвета на кожата му от съвсем малък в Северна Италия, където расте.