Бащата на Шерлок Холмс пазеше смело вратата и създаде олимпийска легенда

16:06 | 25 април 2020 | Редактор : Динко Гоцев 3 3023

Всеки от нас е чел поне една от историите за Шерлок Холмс. Или поне няма как да не знае кой е той. Детективът, който разкрива дори най-тъмното престъпление, асистиран от доктор Уотсън. Двамата са легенди.

Ретро

Детето-чудо Марадона в Барса: Диви партита, запознанство с кокаина и кунг-фу пред краля
Преди 60 години Али сложи короната, въпреки че не виждаше нищо. Подвиг или нагласен мач?
През 1944-а Хелмут бе военнопленик. 12 г. по-късно прегърна мечтата, редом със СССР

А този, който ги създаде, е ръкоположен с титла сър - безкрайно уважаван като писател и лекар. Името му е Артър Конан Дойл, а спортната история на живота му винаги е оставала в сянката на профилите, за които споменахме по-горе.

Задължително трябва да започнем с това, че когато първите сведения за някого са, че е роден в Шотландия (Единбург), с баща - английски католик и майка - ирландска католичка, етикетът "интересна личност" няма как да не се залепи за въпросния човек.

Артър Игнатиус Конан Дойл се ражда през май 1859 г. далеч, далеч на север по картата на Британските острови, а си отива от света далеч, далеч на юг - в Съсекс, 71 години по-късно.

Но през това време оставя наследство, което си заслужава да се разказва в далеч повече думи от тези в настоящия материал.

Семейството му има проблеми - все пак са 9 деца. Но майката е достатъчно добре възпитана в духа на рицарски традиции, обноски и вкус към приключения, за да предаде на Артър огъня от тях.

В своя живот той успява да работи като лекар, да пише разкази, романи и поеми, да служи на китоловен кораб (което описва в една от книгите си), както и да бъде водещ спортист. Да, наистина водещ.

Да започнем от това, че съвсем рано хваща батата за крикет - традиционен спорт във Великобритания. Заиграва още от юношеските си години, а през 1899-а, когато е на 40, записва 10 мача на най-високото възможно ниво. Играе за лондонския Марилебън Клуб, който съществува от 18-и век. Хиляди пъти е излизал на игрището за отбори от по-ниски нива на крикета във Великобритания, но това е върхът в кариерата му.

Запален е и по футбола, а като дете тренира бокс. По това време Единбург е пълен с малки помещения (нещо като салони), в които спортът набира популярност. Дойл се е боксирал неофициално няколко пъти, има сведения и за това, че през 1909 г. го канят да ръководи елитен мач в Невада, САЩ. Но разстоянието е твърде голямо, той вече е на 50 години и решава да не пътува. Изкарал е свидетелство за това да бъде боксов съдия и няколко пъти свири мачове в Англия.

Играе билярд и снукър, като дори се включва в Националния шампионат през 1913 г., когато вече е много популярен в страната. Появата му предизвиква огромен интерес, защото в този момент британците вече са чели "Приключенията на Шерлок Холмс", "Спомените на Шерлок Холмс" и придобили легендарен статут истории като "Баскервилското куче", публикувано през 1902 г. Бащата на героя, пленил въображението на нацията, се появява с издържан костюм и щеката в ръка в клуба, където се провежда шампионатът. "Беше неприятно да ме разпитват за Шерлок, а не да говорим за играта", спомня си в своите мемоари.

Страстта по крикета и билярда може да се обясни с порядките в много консервативния йезуитски колеж Стоунихърст в Ланкашър, където отива на 11 години. Там и двата спорта се практикуват, смятани за елитни и отговарящи на високите стандарти на един джентълмен. За шестте години в Стоунихърст неизменно е капитан на тима по крикет, като в дневниците на учебното заведение е записано, че показал "смелост и лидерски качества в играта".

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Как се е запалил по футбола - това не е много ясно.

Но се знае, че се е случило по време на престоя му в Единбургския университет, в който отива през 1876 г., когато завършва колежа в Ланкашър. Там учи медицина, запознава се с куп интересни хора като Робърт Луи Стивънсън - шотландския татко на "Островът на съкровищата", който вече е популярен надлъж и нашир. И продължава да спортува, като вече играе и футбол. Това не е занимание за един изтънчен представител на високите прослойки на обществото - считано е за играта на простолюдието. Но именно от него всъщност произхожда Дойл, въпреки че с дипломата за лекар от Университета търси мястото си нагоре в йерархията.

Става корабен лекар на китоловния кораб "Надежда", на палубата на който често се рита топка. Това е записал в мемоарите си самият писател. А умението да не я пускаш да пада във водите, изисквало особена ловкост. И там изпъкнал Артър Конан Дойл, младият медик от Единбург. А и имал сериозни габарити - висок и широк, казано елегантно.

При едно от спиранията в Портсмут, моряците дружно се изсипали в местен бар край пристанището. Престоят не бил кратък. Достатъчен, за да се роди идея - да се създаде футболен отбор. Речено-сторено.

И кой ще е вратар? Знаете как е в неорганизирания, махленски футбол и до днес - най-едричкият!

Под псевдонима Ей Си Смит, за да не бъде името му забърквано с този спорт за простолюдието, писателят и лекар играе в следващите месеци неведнъж за клуба Портсмут. Участието му в тези двубои е можело да откаже заможните му клиенти да го посещават, а за един уважаващ се лекар, това е пагубно в онези години.

Embed from Getty Images

Оскъдните информации твърдят, че е спасил дори три наказателни удара в един мач, въпреки че те не са били точно дузпи по онова време. Както и да е - той е сред основателите и първи вратар на Портсмут.

Малкото информации са, че и тук показва смелост под рамката - нещо, което очевидно е част от характера, а не само спортна черта.

Клубът се променя с годините и търси професионален статут в последното десетилетие на века, а Дойл вече няма място там. Неговата професия е друга, а и писането вече е обсебило голяма част от времето му. Не може да стане футболист.

Връща се към крикета като хоби, но има доказателства, че в годините след това е помагал на Портсмут с малки дарения, когато клубът е имал нужда. Историята е, че неговият клуб е разформирован през 1896-а, за да се роди професионалният ФК Портсмут, който съществува и днес. Но до края на живота си светилото на литературата е помагал на дружеството. Независимо, че това не е клубът, основан от него и другарите му.

Ските са другата му голяма страст. Запознава се с тях на 33 г., когато съпругата му Луиса се лекува в Швейцария от туберкулоза. Отива там, за да е с нея, но в Алпите открива магията на този спорт. След това се връща неведнъж там, описвайки швейцарските Алпи като едно от великите места на света в една от книгите си. Прави преходи, понякога през стотици километри в планината, толкова силно и страстно обича ските - не само спусканията, но и ски бягането и движението из снега.

Пише серия от статии в английските вестници за Алпите, като се смята, че има голяма роля за популяризирането на мястото за туризъм. Британците дотогава масово не знаят какво могат да намерят в Швейцария като условия. Неговите разкази за природата там, за въздуха и магията на ските, променят това.

Конан Дойл е и човекът, пренесъл бейзбола в Англия, макар това начинание да не се превръща в исторически принос. И до днес този спорт на Острова е далечен за хората.

Но след посещение в Ню Йорк през 1914-а, писателят е поразен как семейства играят бейзбол и колко са обсебени от това да прекарат цяла неделя в играта. Смята, че дори повече от крикета, тя може да събира неангажиращо хората около себе си в почивни дни. И тримата му сина са запалени по бейзбола, но масовост този спорт във Великобритания не придобива.

Спортната стрелба е друга негова страст, като притежава сертификати за победи в приятелски турнири. Играе редовно голф в по-късните години от живота си, когато вече безусловно принадлежи на друга прослойка от обществото. Той е един от най-популярните хора във Великобритания, гордеещ се с титла сър, написал велики произведения и личен приятел на кралското семейство.

И, естествено, трябва да споменем Олимпийската история на Артър Конан Дойл.

През 1908 г. на игрите в Лондон голямата драма е маратонското бягане. Италианецът Дорандо Пиетри печели надпреварата, но е добутан отвъд финала от хора край трасето, след като изнемогва и едва не пада от преумора. Конан Дойл е на метри от мястото, в ролята си на кореспондент на в. "Дейли Мейл" за събитието.

Историята на Пиетри става световна новина, той е дисквалифициран - заслужено - но усилието му е символно за смисъла на Олимпийските игри. Кралица Александра, която гледа надпреварата, го дарява със специална купа, за да компенсира отнетия златен медал.

Легендата за Маратона на Дорандо, както става известно състезанието, до голяма степен е създадена от перото на Артър Конан Дойл. Изумен от видяното, спортистът по дух описва по неподражаем начин финала и статията му става нещо като манифест на лондонските игри. А и не само на тях.

Подвигът на Пиетри, описан от великолепния сър Артър, води до бум на интереса към Олимпийската идея изобщо, както и към спорта.

"Едно от най-важните неща в живота ми, с които се гордея много е, колко младежи съм успял да запаля по спорта - пише в мемоарите си Артър Конан Дойл. - Убеден съм, че в това отношение за Великобритания може да ми съперничи само Ричард Киплинг, който също има огромен принос."

И е доказано, че влиянието на автора за популяризиране на ски, крикет, футбол, голф и бейзбол, както и с митологизирането на случилото се по време на маратона през 1908 г., е огромно. Това е другото наследство на човека, когото светът познава основно като "Бащата на Шерлок Холмс".